[1:1] Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, [1:2] което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, [1:3] за Своя Син (роден по плът от Давидово семе [1:4] и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, [1:5] чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, [1:6] между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - [1:7] благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. [1:8] Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят; [1:9] Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас [1:10] и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас; [1:11] защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, [1:12] сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя. [1:13] Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. [1:14] Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; [1:15] тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. [1:16] Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. [1:17] Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив". [1:18] Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; [1:19] тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. [1:20] Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. [1:21] Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; [1:22] наричайки себе си мъдри, те обезумяха, [1:23] и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, - [1:24] затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; [1:25] те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. [1:26] Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; [1:27] също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда. [1:28] А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, [1:29] бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; [1:30] бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, [1:31] безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. [1:32] Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
[2:1] И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. [2:2] А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. [2:3] Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? [2:4] Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? [2:5] Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, [2:6] Който ще въздаде всекиму според делата му: [2:7] живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; [2:8] ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. [2:9] Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин, [2:10] а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; [2:11] защото Бог не гледа на лице. [2:12] Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени [2:13] (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; [2:14] защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; [2:15] че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), [2:16] в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. [2:17] Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, [2:18] и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, [2:19] и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, [2:20] наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. [2:21] Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? [2:22] който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? [2:23] който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? [2:24] "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. [2:25] Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. [2:26] И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? [2:27] и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? [2:28] Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; [2:29] а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
[3:1] И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? [3:2] Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. [3:3] Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? [3:4] Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". [3:5] Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? [3:6] Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? [3:7] Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? [3:8] Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. [3:9] И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, [3:10] както е писано: "няма нито един праведен, [3:11] няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, [3:12] всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". [3:13] "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; [3:14] устата им пълни с клетва и горчилка. [3:15] Нозете им бързи за проливане кръв; [3:16] пустош и неволя по техните пътища; [3:17] те не познаха пътя на мира. [3:18] Страх Божий няма пред очите им". [3:19] А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога, [3:20] защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът. [3:21] А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците. [3:22] Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: [3:23] всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, [3:24] оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, [3:25] Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, [3:26] за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса. [3:27] Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата. [3:28] И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. [3:29] Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците; [3:30] защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата. [3:31] И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
[4:1] И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? [4:2] Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. [4:3] Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание". [4:4] На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. [4:5] Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. [4:6] Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: [4:7] "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; [4:8] блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". [4:9] И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. [4:10] Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. [4:11] И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, [4:12] и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си. [4:13] Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. [4:14] Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; [4:15] защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. [4:16] Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, [4:17] според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. [4:18] Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти". [4:19] И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; [4:20] а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, [4:21] напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. [4:22] Затова му се вмени за праведност. [4:23] Но не само за него е писано, че му се е вменило, [4:24] но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, [4:25] предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
[5:1] И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, [5:2] чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. [5:3] Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, [5:4] търпението - опитност, опитността - надежда, [5:5] а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. [5:6] Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. [5:7] За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. [5:8] Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. [5:9] Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. [5:10] Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му; [5:11] и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение. [5:12] Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - * [5:13] защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. [5:14] Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия. [5:15] Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото. [5:16] И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване. [5:17] Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. [5:18] И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. [5:19] Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. [5:20] А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, [5:21] та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ. * Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".
[6:1] Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. [6:2] Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него? [6:3] Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? [6:4] И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. [6:5] Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, [6:6] като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; [6:7] защото, който е умрял, той се е освободил от грях. [6:8] Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него, [6:9] знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него. [6:10] Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога. [6:11] Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. [6:12] И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; [6:13] и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата. [6:14] Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. [6:15] Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. [6:16] Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание? [6:17] Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте. [6:18] А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. [6:19] Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. [6:20] Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. [6:21] А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. [6:22] Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. [6:23] Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
[7:1] Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? [7:2] Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. [7:3] Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. [7:4] Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. [7:5] Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; [7:6] но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. [7:7] Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". [7:8] Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. [7:9] Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, [7:10] пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, [7:11] защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. [7:12] Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. [7:13] И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен. [7:14] Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. [7:15] А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. [7:16] Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; [7:17] а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. [7:18] Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. [7:19] Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. [7:20] А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. [7:21] И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. [7:22] Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, [7:23] но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. [7:24] Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? [7:25] Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
[8:1] И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, [8:2] защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. [8:3] Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, [8:4] та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух. [8:5] Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно. [8:6] Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир; [8:7] защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. [8:8] А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. [8:9] Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. [8:10] Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. [8:11] Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. [8:12] И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; [8:13] защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, [8:14] понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; [8:15] защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! [8:16] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. [8:17] Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. [8:18] Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. [8:19] Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, [8:20] защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, [8:21] с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. [8:22] Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; [8:23] и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. [8:24] Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? [8:25] Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. [8:26] Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. [8:27] А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите. [8:28] При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; [8:29] защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. [8:30] А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. [8:31] Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? [8:32] Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? [8:33] Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. [8:34] Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. [8:35] Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? [8:36] както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". [8:37] Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. [8:38] Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, [8:39] ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
[9:1] Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - [9:2] че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; [9:3] молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, [9:4] които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; [9:5] техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин. [9:6] Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, [9:7] нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". [9:8] Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. [9:9] Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". [9:10] И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; [9:11] защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), [9:12] беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", [9:13] както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". [9:14] Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. [9:15] Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". [9:16] И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. [9:17] Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". [9:18] И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. [9:19] Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? [9:20] Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? [9:21] Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна? [9:22] Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? [9:23] и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, [9:24] помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? [9:25] както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената". [9:26] "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог". [9:27] А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; [9:28] защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята". [9:29] И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора". [9:30] Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. [9:31] А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. [9:32] Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, [9:33] както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
[10:1] Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. [10:2] Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. [10:3] Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, [10:4] понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. [10:5] Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". [10:6] А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, [10:7] "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. [10:8] Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; [10:9] защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, [10:10] понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение. [10:11] Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". [10:12] Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. [10:13] Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. [10:14] Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? [10:15] И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" [10:16] Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" [10:17] И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. [10:18] Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". [10:19] Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". [10:20] А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". [10:21] За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".
[11:1] И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. [11:2] Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки: [11:3] "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата". [11:4] А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". [11:5] Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък. [11:6] Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело. [11:7] Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха, [11:8] както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден". [11:9] И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата; [11:10] да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги". [11:11] Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. [11:12] Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях! [11:13] На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, [11:14] та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях. [11:15] Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви? [11:16] Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните. [11:17] Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок, [11:18] то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе. [11:19] Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя. [11:20] Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх. [11:21] Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади. [11:22] Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен. [11:23] Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади. [11:24] Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина. [11:25] Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, [11:26] и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". [11:27] "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". [11:28] Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. [11:29] Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. [11:30] Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, [11:31] така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. [11:32] Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. [11:33] О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! [11:34] Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? [11:35] Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? [11:36] Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
[12:1] И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение, [12:2] и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия. [12:3] По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму. [12:4] Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа, [12:5] тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове. [12:6] И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; [12:7] имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; [12:8] наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце. [12:9] Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; [12:10] бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; [12:11] в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; [12:12] бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; [12:13] помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; [12:14] благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. [12:15] Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. [12:16] Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; [12:17] не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. [12:18] Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. [12:19] Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". [12:20] И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. [12:21] Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
[13:1] Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. [13:2] Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. [13:3] Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; [13:4] защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. [13:5] Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. [13:6] Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети. [13:7] И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест. [13:8] Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. [13:9] Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. [13:10] Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона. [13:11] И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. [13:12] Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. [13:13] Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; [13:14] но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.
[14:1] Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. [14:2] Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. [14:3] Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. [14:4] Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи. [14:5] Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си. [14:6] Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. [14:7] Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, [14:8] но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме. [14:9] Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи. [14:10] А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово. [14:11] Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога". [14:12] И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си. [14:13] Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън. [14:14] Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. [14:15] Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря. [14:16] Да се не хули, прочее, вашето добро. [14:17] Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. [14:18] Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците. [14:19] И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. [14:20] Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; [14:21] по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. [14:22] Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. [14:23] А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях. [14:24] А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена, [14:25] а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, - [14:26] на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
[15:1] Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: [15:2] всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. [15:3] Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене". [15:4] А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. [15:5] А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, [15:6] та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. [15:7] Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия. [15:8] И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците, [15:9] а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име". [15:10] И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ". [15:11] И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи". [15:12] Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите". [15:13] А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда. [15:14] И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго; [15:15] но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат [15:16] да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен. [15:17] И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, [15:18] защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, [15:19] със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. [15:20] При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, [15:21] а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". [15:22] Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. [15:23] Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, [15:24] кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. [15:25] А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, [15:26] защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. [15:27] Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. [15:28] След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. [15:29] А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие. [15:30] Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога, [15:31] за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите, [15:32] та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас. [15:33] А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
[16:1] Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: [16:2] приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. [16:3] Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса [16:4] (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. [16:5] Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. [16:6] Поздравете Мариам, която се много труди за нас. [16:7] Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. [16:8] Поздравете обичния ми в Господа Амплия. [16:9] Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. [16:10] Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. [16:11] Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. [16:12] Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. [16:13] Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. [16:14] Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. [16:15] Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. [16:16] Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови. [16:17] Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. [16:18] Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните. [16:19] Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото. [16:20] А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин. [16:21] Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър. [16:22] Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание. [16:23] Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт. [16:24] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин. |