[1:1] Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен - [1:2] на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас - [1:3] благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. [1:4] Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат; [1:5] защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание, [1:6] според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство, [1:7] тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа, [1:8] Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа. [1:9] Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего. [1:10] Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. [1:11] Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. [1:12] А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов". [1:13] Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте? [1:14] Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, [1:15] та да не каже някой, че съм кръстил в мое име. [1:16] Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная. [1:17] Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. [1:18] Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. [1:19] Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". [1:20] Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? [1:21] Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. [1:22] Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, [1:23] а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, [1:24] пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост; [1:25] защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците. [1:26] Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; [1:27] ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; [1:28] Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - [1:29] та никоя плът да се не похвали пред Бога. [1:30] От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление, [1:31] та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
[2:1] И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост; [2:2] защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат; [2:3] и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. [2:4] И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила, [2:5] та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия. [2:6] Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, [2:7] а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, [2:8] която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. [2:9] Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". [2:10] А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. [2:11] Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. [2:12] Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; [2:13] това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. [2:14] Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. [2:15] Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. [2:16] Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.
[3:1] И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. [3:2] С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, [3:3] понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? [3:4] Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? [3:5] Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? [3:6] Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; [3:7] тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте. [3:8] Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си. [3:9] Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. [3:10] По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. [3:11] Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. [3:12] Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - [3:13] на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. [3:14] И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. [3:15] А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. [3:16] Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? [3:17] Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие. [3:18] Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. [3:19] Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване". [3:20] И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни". [3:21] И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше: [3:22] било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, - всичко е ваше; [3:23] вие пък сте Христови, а Христос - Божий.
[4:1] И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; [4:2] а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен. [4:3] Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя. [4:4] Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. [4:5] Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога. [4:6] Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си. [4:7] Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? [4:8] Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас! [4:9] Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. [4:10] Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. [4:11] Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, [4:12] и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; [4:13] хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. [4:14] Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. [4:15] Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. [4:16] Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа. [4:17] За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква. [4:18] Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас; [4:19] но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели; [4:20] защото царството Божие е не в думи, а в сила. [4:21] Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
[5:1] Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена. [5:2] А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! [5:3] Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - [5:4] в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - [5:5] да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа. [5:6] Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? [5:7] Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. [5:8] Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. [5:9] Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници; [5:10] и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. [5:11] Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. [5:12] Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? [5:13] Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.
[6:1] Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите? [6:2] Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи? [6:3] Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи? [6:4] Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата. [6:5] За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си? [6:6] А брат с брата се съди, и то пред неверници! [6:7] Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? [6:8] Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. [6:9] Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, [6:10] нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. [6:11] И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог. [6:12] Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. [6:13] Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. [6:14] Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. [6:15] Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! [6:16] Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". [6:17] А който се съединява с Господа, един дух е с Него. [6:18] Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. [6:19] Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? [6:20] Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
[7:1] А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. [7:2] Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. [7:3] Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. [7:4] Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. [7:5] Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. [7:6] Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. [7:7] Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. [7:8] А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. [7:9] Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. [7:10] А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - [7:11] ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. [7:12] А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; [7:13] и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. [7:14] Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. [7:15] Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. [7:16] Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? [7:17] Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. [7:18] Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. [7:19] Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. [7:20] Всякой да си остава в званието, в което е призван. [7:21] Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. [7:22] Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. [7:23] Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. [7:24] Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. [7:25] За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. [7:26] Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. [7:27] Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. [7:28] Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. [7:29] Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; [7:30] и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; [7:31] и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. [7:32] Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; [7:33] а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. [7:34] Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. [7:35] Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. [7:36] Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. [7:37] Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. [7:38] Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. [7:39] Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. [7:40] Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
[8:1] Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. [8:2] Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. [8:3] Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. [8:4] - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. [8:5] Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - [8:6] ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. [8:7] - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява. [8:8] Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. [8:9] Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. [8:10] Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? [8:11] И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. [8:12] А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. [8:13] Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
[9:1] Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? [9:2] Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. [9:3] Това е моята защита против ония, които ме осъждат. [9:4] Нима нямаме власт да ядем и да пием? [9:5] Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? [9:6] Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? [9:7] Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото? [9:8] Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото? [9:9] Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог? [9:10] Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква. [9:11] Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? [9:12] Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. [9:13] Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното? [9:14] Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. [9:15] Но аз се не възползувах ни с едно от тия права: и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата. [9:16] Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам! [9:17] Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба. [9:18] А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието. [9:19] Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: [9:20] за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните; [9:21] за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон; [9:22] за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои. [9:23] А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага. [9:24] Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. [9:25] Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен. [9:26] Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; [9:27] но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.
[10:1] Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; [10:2] и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; [10:3] и всички ядоха една и съща духовна храна; [10:4] и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос. [10:5] Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята. [10:6] А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи. [10:7] Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: "народът седна да яде и да пие, па стана да играе". [10:8] Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди. [10:9] Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии. [10:10] Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя. [10:11] Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. [10:12] Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. [10:13] Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. [10:14] Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението. [10:15] Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. [10:16] Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? [10:17] Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб. [10:18] Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? [10:19] Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? [10:20] Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. [10:21] Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. [10:22] Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него? [10:23] Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. [10:24] Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго. [10:25] Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; [10:26] защото "Господня е земята и онова, що я изпълня". [10:27] Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. [10:28] Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. [10:29] Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? [10:30] Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? [10:31] И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. [10:32] Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, [10:33] както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.
[11:1] Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. [11:2] Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. [11:3] Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. [11:4] Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; [11:5] и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; [11:6] ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. [11:7] И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа. [11:8] Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; [11:9] и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. [11:10] Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. [11:11] Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. [11:12] Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. [11:13] Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? [11:14] Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? [11:15] Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. [11:16] Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. [11:17] А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. [11:18] Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. [11:19] Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. [11:20] Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; [11:21] защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. [11:22] Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам. [11:23] Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и [11:24] поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. [11:25] Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. [11:26] Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. [11:27] Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. [11:28] Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. [11:29] Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. [11:30] Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. [11:31] Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; [11:32] а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. [11:33] Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други. [11:34] Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.
[12:1] А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете. [12:2] Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха. [12:3] Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго. [12:4] Има различни дарби, ала Духът е един и същ; [12:5] има различни служби, ала Господ е един и същ; [12:6] има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. [12:7] Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; [12:8] защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух; [12:9] едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух; [12:10] едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици. [12:11] Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска. [12:12] И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. [12:13] Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. [12:14] Защото и тялото не се състои от един член, а от много. [12:15] Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? [12:16] И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? [12:17] Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? [12:18] Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. [12:19] И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? [12:20] А сега - много членове, пък едно тяло. [12:21] И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. [12:22] Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; [12:23] и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; [12:24] и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, [12:25] за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. [12:26] И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. [12:27] Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове. [12:28] И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици. [12:29] Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци? [12:30] Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели? [12:31] Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
[13:1] Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. [13:2] Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. [13:3] И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. [13:4] Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, [13:5] не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, [13:6] на неправда се не радва, а се радва на истина; [13:7] всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. [13:8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. [13:9] Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; [13:10] но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. [13:11] Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. [13:12] Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. [13:13] А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
[14:1] Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. [14:2] Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; [14:3] който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. [14:4] Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. [14:5] Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука. [14:6] А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? [14:7] И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? [14:8] Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? [14:9] Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. [14:10] Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. [14:11] Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. [14:12] Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. [14:13] Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. [14:14] Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. [14:15] И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. [14:16] Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? [14:17] Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. [14:18] Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; [14:19] но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. [14:20] Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни. [14:21] В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ". [14:22] Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите. [14:23] Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели? [14:24] Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда; [14:25] тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог". [14:26] И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука. [14:27] Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. [14:28] Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. [14:29] Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; [14:30] но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. [14:31] Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. [14:32] И пророчески духове се покоряват на пророци; [14:33] защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. [14:34] Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. [14:35] Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. [14:36] Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? [14:37] Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. [14:38] А който не разбира, нека не разбира. [14:39] И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. [14:40] Всичко да става с приличие и ред.
[15:1] Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; [15:2] чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. [15:3] Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, [15:4] че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, [15:5] и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; [15:6] после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; [15:7] после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, [15:8] а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. [15:9] Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. [15:10] Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. [15:11] И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте. [15:12] И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? [15:13] А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; [15:14] ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. [15:15] При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; [15:16] защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; [15:17] ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; [15:18] тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. [15:19] И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. [15:20] Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. [15:21] Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. [15:22] Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; [15:23] но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; [15:24] а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. [15:25] Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си. [15:26] А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, [15:27] защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. [15:28] Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички. [15:29] Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? [15:30] Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? [15:31] Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. [15:32] Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! [15:33] Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. [15:34] Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам. [15:35] Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? [15:36] Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. [15:37] И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; [15:38] но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. [15:39] Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата. [15:40] Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; [15:41] един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. [15:42] Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; [15:43] сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; [15:44] сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. [15:45] Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух. [15:46] Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. [15:47] Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. [15:48] Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; [15:49] и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. [15:50] И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. [15:51] Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим [15:52] изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; [15:53] защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. [15:54] А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". [15:55] "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [15:56] Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. [15:57] Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа. [15:58] И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
[16:1] А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви: [16:2] във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня. [16:3] А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим. [16:4] Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене. [16:5] Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония. [16:6] А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида. [16:7] Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време. [16:8] А в Ефес ще остана до Петдесетница, [16:9] защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много. [16:10] Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз. [16:11] Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята. [16:12] А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно. [16:13] Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; [16:14] всичко у вас да става с любов. [16:15] Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; [16:16] покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. [16:17] Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, [16:18] защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. [16:19] Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. [16:20] Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. [16:21] Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. [16:22] Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. [16:23] Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, [16:24] и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин. * Да бъде отлъчен до идването на Господа. |