[1:1] Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, [1:2] и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски: [1:3] благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, [1:4] Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, [1:5] Комуто слава вовеки веков. Амин. [1:6] Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; [1:7] не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. [1:8] Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. [1:9] Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. [1:10] У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. [1:11] Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, [1:12] защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. [1:13] Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, [1:14] и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. [1:15] А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи [1:16] да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, [1:17] нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. [1:18] Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. [1:19] Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен. [1:20] А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. [1:21] След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. [1:22] На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, [1:23] а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. [1:24] И прославяха Бога за мене.
[2:1] Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. [2:2] А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно. [2:3] Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. [2:4] Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - [2:5] тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието. [2:6] А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. [2:7] Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните [2:8] (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), [2:9] и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, [2:10] като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно. [2:11] А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. [2:12] Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. [2:13] Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. [2:14] Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? [2:15] Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; [2:16] обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. [2:17] Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! [2:18] Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: [2:19] чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, [2:20] и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. [2:21] Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
[3:1] О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви? [3:2] Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата? [3:3] Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? [3:4] Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно! [3:5] Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата? [3:6] Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание. [3:7] Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови. [3:8] И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи". [3:9] И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам, [3:10] а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона". [3:11] А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив". [3:12] А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях". [3:13] Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"), [3:14] та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата. [3:15] Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. [3:16] Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос. [3:17] Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. [3:18] Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. [3:19] Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. [3:20] Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. [3:21] И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; [3:22] но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа. [3:23] Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. [3:24] И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; [3:25] а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. [3:26] Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; [3:27] всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. [3:28] Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. [3:29] Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
[4:1] Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; [4:2] но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. [4:3] Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; [4:4] но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, [4:5] за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. [4:6] А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! [4:7] Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. [4:8] Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; [4:9] а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? [4:10] Тачите дни, месеци, времена и години. [4:11] Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. [4:12] Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: [4:13] знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, [4:14] и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. [4:15] Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. [4:16] И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? [4:17] Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. [4:18] Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. [4:19] Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, [4:20] искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. [4:21] Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона? [4:22] Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. [4:23] Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. [4:24] Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, [4:25] понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; [4:26] а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. [4:27] Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". [4:28] Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. [4:29] Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. [4:30] А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. [4:31] И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
[5:1] И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. [5:2] Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. [5:3] Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. [5:4] Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, [5:5] а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. [5:6] Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. [5:7] Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? [5:8] Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. [5:9] Малко квас заквася цялото тесто. [5:10] Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда. [5:11] А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста. [5:12] О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват! [5:13] Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму. [5:14] Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си. [5:15] Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други. [5:16] Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. [5:17] Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. [5:18] Ако се водите по дух, вие не сте под закон. [5:19] Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, [5:20] идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, [5:21] завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие. [5:22] А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, [5:23] кротост, въздържание. Против такива няма закон. [5:24] Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. [5:25] Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. [5:26] Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
[6:1] Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. [6:2] Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов. [6:3] Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами. [6:4] Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго, [6:5] защото всеки ще понесе своето бреме. [6:6] Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява. [6:7] Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: [6:8] който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот. [6:9] Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. [6:10] И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра. [6:11] Вижте, колко много ви написах с ръката си. [6:12] Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; [6:13] защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; [6:14] а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. [6:15] Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. [6:16] На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. [6:17] Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. [6:18] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин. |