[1:1] Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, - до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони: [1:2] благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. [1:3] Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас, [1:4] (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,) [1:5] именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега, [1:6] като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа, [1:7] както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта. [1:8] Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова. [1:9] И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко, [1:10] за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, [1:11] изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия. [1:12] Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, [1:13] тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, [1:14] и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. [1:15] Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение. [1:16] Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми; [1:17] другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието. [1:18] Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам, [1:19] защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов, [1:20] според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт. [1:21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. [1:22] Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. [1:23] Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; [1:24] но да оставам в плътта е потребно за вас. [1:25] И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата, [1:26] та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. [1:27] Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра, [1:28] и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога, [1:29] защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, [1:30] като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.
[2:1] И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, - [2:2] направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; [2:3] нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. [2:4] Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. [2:5] Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, [2:6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; [2:7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, [2:8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. [2:9] Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, [2:10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, [2:11] и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. [2:12] Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, [2:13] защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. [2:14] Всичко вършете без ропот и съмнение, [2:15] за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, [2:16] имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. [2:17] Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; [2:18] тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте. [2:19] А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. [2:20] Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас, [2:21] защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; [2:22] а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. [2:23] Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене; [2:24] и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. [2:25] Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, [2:26] понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. [2:27] Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. [2:28] Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. [2:29] Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, [2:30] понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.
[3:1] Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. [3:2] Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, [3:3] защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, [3:4] макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, [3:5] обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, [3:6] по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. [3:7] Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. [3:8] Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, [3:9] и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; [3:10] за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, [3:11] та дано някак достигне възкресението на мъртвите. [3:12] Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. [3:13] Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, [3:14] тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. [3:15] Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. [3:16] Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. [3:17] Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. [3:18] Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; [3:19] техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното. [3:20] А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, [3:21] Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
[4:1] И тъй, възлюбени и многожелани мои - братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени. [4:2] Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа; [4:3] па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента и с другите ми сътрудници, чиито имена се в книгата на живота. [4:4] Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. [4:5] Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. [4:6] Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - [4:7] и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. [4:8] Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. [4:9] Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас. [4:10] Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. [4:11] Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: [4:12] знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. [4:13] Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. [4:14] При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. [4:15] А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; [4:16] защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. [4:17] Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. [4:18] Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. [4:19] Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. [4:20] А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. [4:21] Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. [4:22] Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. [4:23] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин. |