[1:1] Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. [1:2] Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си [1:3] и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего. [1:4] Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране, [1:5] защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност; сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви. [1:6] И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго, [1:7] тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия. [1:8] Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пренесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме. [1:9] Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог, [1:10] и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.
[2:1] Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно: [2:2] макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд. [2:3] Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; [2:4] но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. [2:5] Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел! [2:6] Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други: [2:7] макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си. [2:8] Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги. [2:9] Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие. [2:10] Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите, [2:11] защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си, [2:12] ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава. [2:13] Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите. [2:14] Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, [2:15] които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, [2:16] които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай. [2:17] А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви. [2:18] Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната. [2:19] Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие? [2:20] Да, вие сте нашата слава и радост.
[3:1] Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, [3:2] и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви, [3:3] та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени. [3:4] Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете. [3:5] Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд. [3:6] Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, - [3:7] ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра; [3:8] защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа. [3:9] Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог, [3:10] като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра! [3:11] А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас. [3:12] Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас, [3:13] за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.
[4:1] И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; [4:2] защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. [4:3] Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, [4:4] всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, [4:5] а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, [4:6] и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. [4:7] Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. [4:8] И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. [4:9] А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, [4:10] защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, [4:11] и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, [4:12] за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого. [4:13] Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. [4:14] Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. [4:15] Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, [4:16] защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; [4:17] после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. [4:18] Прочее, утешавайте се един други с тия думи.
[5:1] А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, [5:2] защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. [5:3] Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. [5:4] А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. [5:5] Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. [5:6] И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. [5:7] Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. [5:8] Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение, [5:9] защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа, [5:10] Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. [5:11] Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите. [5:12] И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, [5:13] и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си. [5:14] Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. [5:15] Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички. [5:16] Винаги се радвайте. [5:17] Непрестанно се молете. [5:18] За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. [5:19] Духа не угасяйте. [5:20] Пророчествата не унижавайте. [5:21] Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. [5:22] Въздържайте се от всякакво зло. [5:23] А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа. [5:24] Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това. [5:25] Братя, молете се за нас. [5:26] Поздравете всички братя със свето целуване. [5:27] Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя. [5:28] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин. |