[1:1] Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа: [1:2] благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. [1:3] Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва, [1:4] че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте; [1:5] това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате. [1:6] Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, [1:7] а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, [1:8] в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа [1:9] и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, [1:10] когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство. [1:11] За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата, [1:12] та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.
[2:1] А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, [2:2] да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. [2:3] Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, [2:4] който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. [2:5] Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? [2:6] И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. [2:7] Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - [2:8] тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби [2:9] тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, [2:10] и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. [2:11] И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, [2:12] та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата. [2:13] Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, [2:14] към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. [2:15] И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание. [2:16] А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда, [2:17] да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.
[3:1] И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас, [3:2] и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра. [3:3] Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия. [3:4] Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме. [3:5] А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово. [3:6] Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас. [3:7] Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас, [3:8] нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, - [3:9] и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате. [3:10] Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде. [3:11] Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; [3:12] на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат. [3:13] А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро. [3:14] Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами; [3:15] и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат. [3:16] А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас! [3:17] Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй: [3:18] благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин. |