[1:1] Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието, [1:2] с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена, [1:3] а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, - [1:4] до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител. [1:5] Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: [1:6] който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. [1:7] Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, [1:8] но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, [1:9] да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. [1:10] Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, [1:11] на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. [1:12] Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. [1:13] Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, [1:14] като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. [1:15] За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. [1:16] Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
[2:1] Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: [2:2] старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; [2:3] стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, [2:4] за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, [2:5] да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. [2:6] Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, [2:7] като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, [2:8] слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. [2:9] Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, [2:10] не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко. [2:11] Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, [2:12] като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, [2:13] и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, [2:14] Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела. [2:15] Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.
[3:1] Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело, [3:2] никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци. [3:3] Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други. [3:4] А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, [3:5] Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, [3:6] Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, [3:7] та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот. [3:8] Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. [3:9] А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. [3:10] Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, [3:11] знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. [3:12] Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. [3:13] Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. [3:14] Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни. [3:15] Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин. |