[1:1] Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, [1:2] както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, - [1:3] то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, [1:4] за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил. [1:5] В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. [1:6] И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. [1:7] Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. [1:8] Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, [1:9] по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, [1:10] а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - [1:11] тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, [1:12] и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. [1:13] А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; [1:14] и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; [1:15] защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; [1:16] и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; [1:17] и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. [1:18] И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. [1:19] Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; [1:20] и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. [1:21] И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. [1:22] А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. [1:23] След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. [1:24] След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: [1:25] тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. [1:26] А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, [1:27] при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. [1:28] Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. [1:29] А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. [1:30] И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; [1:31] и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. [1:32] Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; [1:33] и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. [1:34] А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? [1:35] Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. [1:36] Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; [1:37] защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. [1:38] Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. [1:39] И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, [1:40] и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. [1:41] Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, [1:42] извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! [1:43] И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? [1:44] Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. [1:45] И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. [1:46] И рече Мариам: душата ми величае Господа, [1:47] и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, [1:48] задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; [1:49] задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; [1:50] и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; [1:51] Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; [1:52] свали силни от престоли и въздигна смирени; [1:53] гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; [1:54] взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - [1:55] както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. [1:56] И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. [1:57] А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. [1:58] И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. [1:59] На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. [1:60] Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. [1:61] И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. [1:62] И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. [1:63] Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. [1:64] И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. [1:65] И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. [1:66] Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. [1:67] И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: [1:68] благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ [1:69] и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, [1:70] (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - [1:71] спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; [1:72] за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - [1:73] клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; [1:74] за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, [1:75] безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. [1:76] И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, [1:77] и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, [1:78] поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, [1:79] за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. [1:80] А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
[2:1] През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. [2:2] Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. [2:3] И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. [2:4] Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, [2:5] за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. [2:6] А когато бяха те там, дойде й време да роди; [2:7] и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. [2:8] В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. [2:9] И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. [2:10] И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; [2:11] защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; [2:12] и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. [2:13] И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: [2:14] слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! [2:15] Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. [2:16] И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. [2:17] А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. [2:18] И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. [2:19] А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. [2:20] И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. [2:21] Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата. [2:22] А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, [2:23] както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; [2:24] и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. [2:25] Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. [2:26] Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. [2:27] И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, [2:28] той Го прегърна, благослови Бога и рече: [2:29] сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; [2:30] защото очите ми видяха Твоето спасение, [2:31] що си приготвил пред лицето на всички народи, - [2:32] светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. [2:33] А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. [2:34] И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - [2:35] и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. [2:36] Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; [2:37] тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. [2:38] И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. [2:39] И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. [2:40] А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. [2:41] Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. [2:42] И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; [2:43] а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му. [2:44] Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; [2:45] и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. [2:46] Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; [2:47] всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. [2:48] И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. [2:49] Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? [2:50] Но те не разбраха казаните от Него думи. [2:51] Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. [2:52] Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.
[3:1] А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния, [3:2] при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. [3:3] И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, [3:4] както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; [3:5] всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; [3:6] и всяка плът ще види спасението Божие". [3:7] Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? [3:8] Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. [3:9] И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. [3:10] И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? [3:11] Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. [3:12] Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? [3:13] А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. [3:14] Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. [3:15] Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, - [3:16] Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. [3:17] Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън. [3:18] Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше. [3:19] А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, [3:20] прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница. [3:21] А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, [3:22] и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение! [3:23] Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, [3:24] Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов, [3:25] Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев, [3:26] Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин, [3:27] Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев, [3:28] Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров, [3:29] Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин, [3:30] Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, [3:31] Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, [3:32] Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, [3:33] Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин, [3:34] Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров, [3:35] Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин, [3:36] Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов, [3:37] Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов, [3:38] Еносов, Ситов, Адамов, Божий.
[4:1] Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; [4:2] там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня. [4:3] И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб. [4:4] А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. [4:5] И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. [4:6] И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; [4:7] ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. [4:8] Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи". [4:9] И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; [4:10] защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; [4:11] и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". [4:12] Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". [4:13] И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време. [4:14] И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. [4:15] Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички. [4:16] И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. [4:17] Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: [4:18] "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, [4:19] да проповядвам благоприятната Господня година". [4:20] И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. [4:21] И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. [4:22] И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син? [4:23] Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум. [4:24] И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. [4:25] Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; [4:26] и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта; [4:27] тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. [4:28] Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост; [4:29] и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу. [4:30] Но Той премина посред тях и си отиде, [4:31] и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. [4:32] И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. [4:33] В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: [4:34] о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. [4:35] Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. [4:36] И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат? [4:37] И се разнесе слух за Него по всички околни места. [4:38] След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. [4:39] Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше. [4:40] А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. [4:41] Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. [4:42] А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях. [4:43] Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. [4:44] И проповядваше в синагогите галилейски.
[5:1] Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, [5:2] видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. [5:3] Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. [5:4] А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. [5:5] Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. [5:6] Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. [5:7] И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. [5:8] Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. [5:9] Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, [5:10] тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. [5:11] И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него. [5:12] Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. [5:13] Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него. [5:14] И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство. [5:15] Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си. [5:16] А Той отиваше в самотни места и се молеше. [5:17] Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, - [5:18] ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него; [5:19] и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса. [5:20] И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете. [5:21] Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? [5:22] Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си? [5:23] Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? [5:24] Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си. [5:25] И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. [5:26] И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес. [5:27] След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене. [5:28] И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него. [5:29] И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. [5:30] А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници? [5:31] А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните; [5:32] не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. [5:33] А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият? [5:34] Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? [5:35] Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. [5:36] При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. [5:37] И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; [5:38] но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. [5:39] И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
[6:1] В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. [6:2] А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? [6:3] Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? [6:4] Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? [6:5] И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. [6:6] Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. [6:7] А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. [6:8] Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. [6:9] Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. [6:10] И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. [6:11] А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса. [6:12] През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. [6:13] А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: [6:14] Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, [6:15] Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот, [6:16] Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. [6:17] И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; [6:18] бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. [6:19] И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. [6:20] И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. [6:21] Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. [6:22] Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. [6:23] Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците. [6:24] Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата. [6:25] Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. [6:26] Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците. [6:27] Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, [6:28] благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. [6:29] На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. [6:30] Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. [6:31] И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. [6:32] И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. [6:33] И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. [6:34] И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. [6:35] Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. [6:36] И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. [6:37] Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; [6:38] давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. [6:39] Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? [6:40] Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. [6:41] А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? [6:42] Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. [6:43] Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. [6:44] Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. [6:45] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. [6:46] И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? [6:47] Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. [6:48] Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. [6:49] А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.
[7:1] Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. [7:2] Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. [7:3] Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. [7:4] И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, [7:5] защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. [7:6] Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; [7:7] затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. [7:8] Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. [7:9] Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. [7:10] Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял. [7:11] На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. [7:12] А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. [7:13] Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. [7:14] И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! [7:15] Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. [7:16] И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. [7:17] Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. [7:18] И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. [7:19] Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? [7:20] А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? [7:21] А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. [7:22] И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; [7:23] и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. [7:24] След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? [7:25] Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. [7:26] Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. [7:27] Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". [7:28] Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. [7:29] И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; [7:30] а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си. [7:31] Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? [7:32] Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. [7:33] Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. [7:34] Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. [7:35] И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда. [7:36] Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. [7:37] И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; [7:38] и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. [7:39] Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. [7:40] Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! [7:41] Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; [7:42] но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? [7:43] Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. [7:44] И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. [7:45] Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. [7:46] Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. [7:47] Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. [7:48] Ней пък рече: прощават ти се греховете. [7:49] И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? [7:50] А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
[8:1] След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте, [8:2] и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, [8:3] и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си. [8:4] А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: [8:5] излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; [8:6] а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; [8:7] други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; [8:8] а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! [8:9] А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? [8:10] Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. [8:11] Тая притча значи: семето е словото Божие; [8:12] а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; [8:13] а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; [8:14] а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; [8:15] а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! [8:16] И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. [8:17] Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. [8:18] Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. [8:19] И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. [8:20] И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. [8:21] А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват. [8:22] Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. [8:23] Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. [8:24] Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. [8:25] Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват? [8:26] И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. [8:27] А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. [8:28] Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! [8:29] Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. [8:30] Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. [8:31] И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. [8:32] А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. [8:33] Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. [8:34] Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. [8:35] И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. [8:36] А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. [8:37] И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. [8:38] Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: [8:39] върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус. [8:40] А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. [8:41] И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, [8:42] защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. [8:43] И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, [8:44] приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. [8:45] И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? [8:46] Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. [8:47] Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. [8:48] А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! [8:49] Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. [8:50] Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. [8:51] А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. [8:52] Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. [8:53] И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. [8:54] А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! [8:55] И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. [8:56] И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
[9:1] А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести, [9:2] и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни. [9:3] И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи; [9:4] и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте напът; [9:5] и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. [9:6] Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред. [9:7] Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; [9:8] други пък - че Илия се явил, а някои - че един от старовремските пророци е възкръснал. [9:9] И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види. [9:10] Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида. [9:11] Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление. [9:12] А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място. [9:13] Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. [9:14] Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет. [9:15] И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат. [9:16] А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. [9:17] И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша. [9:18] По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? [9:19] Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал. [9:20] Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий. [9:21] Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това, [9:22] като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. [9:23] А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. [9:24] Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. [9:25] Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? [9:26] Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. [9:27] Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие. [9:28] Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. [9:29] И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. [9:30] И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; [9:31] като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. [9:32] А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. [9:33] И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори. [9:34] Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. [9:35] И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. [9:36] И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха. [9:37] А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ. [9:38] И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е: [9:39] прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща; [9:40] аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха. [9:41] Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. [9:42] А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му. [9:43] И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си: [9:44] вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. [9:45] Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. [9:46] И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. [9:47] А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си, [9:48] и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. [9:49] А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. [9:50] Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас. [9:51] А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим; [9:52] и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; [9:53] но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. [9:54] Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? [9:55] Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; [9:56] защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. [9:57] И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш. [9:58] Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. [9:59] Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. [9:60] Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие. [9:61] А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. [9:62] Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.
[10:1] След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, [10:2] и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. [10:3] Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. [10:4] Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. [10:5] И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! [10:6] И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; [10:7] и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. [10:8] И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; [10:9] изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. [10:10] В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: [10:11] и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. [10:12] Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. [10:13] Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; [10:14] обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам. [10:15] И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш. [10:16] Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. [10:17] Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. [10:18] А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; [10:19] ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; [10:20] обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. [10:21] В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. [10:22] И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие. [10:23] И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. [10:24] Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. [10:25] И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? [10:26] А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? [10:27] Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". [10:28] Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. [10:29] Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? [10:30] Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. [10:31] Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. [10:32] Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. [10:33] Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, [10:34] и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. [10:35] А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. [10:36] И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? [10:37] Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така. [10:38] И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. [10:39] Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. [10:40] А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. [10:41] Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, [10:42] а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
[11:1] И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. [11:2] А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; [11:3] насъщния ни хляб давай ни всеки ден; [11:4] и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. [11:5] И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба, [11:6] защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа; [11:7] а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, - [11:8] казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска. [11:9] И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; [11:10] защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. [11:11] И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? [11:12] Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? [11:13] И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат? [11:14] Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. [11:15] А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. [11:16] А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. [11:17] Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; [11:18] ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. [11:19] И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. [11:20] Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. [11:21] Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; [11:22] когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. [11:23] Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. [11:24] Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; [11:25] и като дойде, намира я пометена и наредена; [11:26] тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. [11:27] А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! [11:28] А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. [11:29] Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; [11:30] защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. [11:31] Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. [11:32] Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. [11:33] Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. [11:34] Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; [11:35] и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. [11:36] Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. [11:37] И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. [11:38] А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. [11:39] Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. [11:40] Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? [11:41] Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто. [11:42] Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. [11:43] Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. [11:44] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. [11:45] На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. [11:46] Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите. [11:47] Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, [11:48] с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. [11:49] Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, [11:50] за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, [11:51] от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. [11:52] Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. [11:53] И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, [11:54] като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
[12:1] Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. [12:2] Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; [12:3] затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. [12:4] А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; [12:5] но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. [12:6] Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. [12:7] А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. [12:8] И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; [12:9] а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. [12:10] И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. [12:11] А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; [12:12] защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. [12:13] Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. [12:14] А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? [12:15] При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. [12:16] И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; [12:17] и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. [12:18] И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, [12:19] и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. [12:20] Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? [12:21] Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. [12:22] И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: [12:23] душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото. [12:24] Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! [12:25] Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? [12:26] И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? [12:27] Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. [12:28] И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! [12:29] Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, [12:30] защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; [12:31] но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде. [12:32] Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. [12:33] Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; [12:34] защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. [12:35] Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; [12:36] и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. [12:37] Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. [12:38] И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. [12:39] Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. [12:40] Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. [12:41] Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички? [12:42] А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна? [12:43] Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; [12:44] истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. [12:45] Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, - [12:46] господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните. [12:47] А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; [12:48] който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. [12:49] Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! [12:50] С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! [12:51] Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; [12:52] защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; [12:53] баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. [12:54] Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; [12:55] а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. [12:56] Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? [12:57] А защо и сами от себе си не съдите, що е право? [12:58] Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; [12:59] казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.
[13:1] В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. [13:2] Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? [13:3] Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. [13:4] Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? [13:5] Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. [13:6] И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; [13:7] и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? [13:8] Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, [13:9] и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш. [13:10] В една от синагогите Той поучаваше в събота; [13:11] и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. [13:12] Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! [13:13] И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. [13:14] При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. [13:15] Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? [13:16] А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? [13:17] И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. [13:18] А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? [13:19] Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. [13:20] И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? [13:21] Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. [13:22] И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. [13:23] А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: [13:24] подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. [13:25] След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, - [13:26] тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. [13:27] И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. [13:28] Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. [13:29] И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие. [13:30] И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. [13:31] В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие. [13:32] И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша; [13:33] но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим. [13:34] Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! [13:35] Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
[14:1] Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; [14:2] и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. [14:3] Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? [14:4] Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. [14:5] След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? [14:6] И не можаха да Му отговорят на това. [14:7] А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: [14:8] кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, [14:9] и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. [14:10] Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; [14:11] защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. [14:12] А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. [14:13] Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, [14:14] и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните. [14:15] Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие! [14:16] А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; [14:17] и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. [14:18] И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. [14:19] Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. [14:20] Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. [14:21] И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. [14:22] И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. [14:23] И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. [14:24] Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани. [14:25] С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: [14:26] ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; [14:27] и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. [14:28] Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, [14:29] та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, [14:30] и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? [14:31] Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? [14:32] Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. [14:33] Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. [14:34] Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? [14:35] Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!
[15:1] Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. [15:2] А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. [15:3] Но Иисус им каза тая притча: [15:4] кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? [15:5] А като я намери, вдига я на раменете си радостен; [15:6] и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. [15:7] Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. [15:8] Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? [15:9] А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. [15:10] Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник. [15:11] И още каза: един човек имаше двама сина; [15:12] и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. [15:13] Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. [15:14] А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; [15:15] и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; [15:16] и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. [15:17] А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! [15:18] Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, [15:19] и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. [15:20] И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. [15:21] А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. [15:22] А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; [15:23] па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, [15:24] защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. [15:25] А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; [15:26] и като повика едного от слугите, попита: що е това? [15:27] Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. [15:28] Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. [15:29] Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; [15:30] а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. [15:31] А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; [15:32] а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
[16:1] А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; [16:2] и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. [16:3] Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; [16:4] сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. [16:5] И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? [16:6] Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. [16:7] После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. [16:8] И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. [16:9] И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища. [16:10] Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. [16:11] И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? [16:12] И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? [16:13] Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. [16:14] Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха. [16:15] Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога. [16:16] Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него. [16:17] Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне. [16:18] Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува. [16:19] Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. [16:20] Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му [16:21] и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. [16:22] Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; [16:23] и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му [16:24] и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. [16:25] Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; [16:26] па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. [16:27] А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, [16:28] защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. [16:29] Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. [16:30] А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. [16:31] Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
[17:1] Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: [17:2] за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. [17:3] Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; [17:4] и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му. [17:5] И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата. [17:6] А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала. [17:7] Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата; [17:8] няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш? [17:9] Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля. [17:10] Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим. [17:11] Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея. [17:12] И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч [17:13] и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! [17:14] Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. [17:15] А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, [17:16] и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. [17:17] Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? [17:18] Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? [17:19] И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси. [17:20] А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, [17:21] и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. [17:22] И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите; [17:23] и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете; [17:24] понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден. [17:25] Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род. [17:26] И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: [17:27] ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. [17:28] Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; [17:29] но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; [17:30] тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. [17:31] В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. [17:32] Спомняйте си Лотовата жена. [17:33] Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. [17:34] Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; [17:35] две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; [17:36] двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. [17:37] На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
[18:1] Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, [18:2] като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. [18:3] В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. [18:4] Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, [18:5] но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. [18:6] И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! [18:7] Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? [18:8] Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята? [18:9] Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: [18:10] двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. [18:11] Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: [18:12] постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. [18:13] А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! [18:14] Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. [18:15] Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. [18:16] Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. [18:17] Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. [18:18] И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? [18:19] А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; [18:20] знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. [18:21] А той рече: всичко това съм опазил от младини. [18:22] Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. [18:23] А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. [18:24] Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! [18:25] Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. [18:26] Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? [18:27] Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. [18:28] Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. [18:29] Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, [18:30] и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен. [18:31] И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; [18:32] понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, [18:33] ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. [18:34] Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното. [18:35] А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; [18:36] и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? [18:37] Обадиха му, че Иисус Назорей минава. [18:38] Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! [18:39] Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! [18:40] Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: [18:41] какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. [18:42] Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. [18:43] И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
[19:1] След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. [19:2] И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, [19:3] искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; [19:4] и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. [19:5] Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. [19:6] И той бързо слезе и Го прие с радост. [19:7] И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. [19:8] А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. [19:9] Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, [19:10] понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. [19:11] А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, - [19:12] и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; [19:13] и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. [19:14] Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. [19:15] И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. [19:16] Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. [19:17] И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. [19:18] Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. [19:19] Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. [19:20] Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, [19:21] понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. [19:22] Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; [19:23] тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? [19:24] И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. [19:25] (И му рекоха: господарю, той има десет мини!) [19:26] Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; [19:27] а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. [19:28] Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим. [19:29] И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици [19:30] и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. [19:31] И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. [19:32] Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. [19:33] А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? [19:34] Те отговориха: то е потребно Господу. [19:35] И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. [19:36] И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. [19:37] А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, [19:38] като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! [19:39] И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. [19:40] Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. [19:41] И когато се приближи и видя града, заплака за него [19:42] и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, [19:43] понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, [19:44] и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен. [19:45] И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, [19:46] и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп. [19:47] И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият, [19:48] и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше. * Една мина - един фунт сребро.
[20:1] В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите [20:2] и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? [20:3] Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: [20:4] кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? [20:5] А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? [20:6] Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. [20:7] И отговориха: не знаем, откъде беше. [20:8] Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. [20:9] И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; [20:10] и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. [20:11] Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. [20:12] Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. [20:13] Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. [20:14] Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. [20:15] И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? [20:16] Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! [20:17] Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? [20:18] Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. [20:19] И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. [20:20] И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. [20:21] И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; [20:22] позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? [20:23] А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? [20:24] Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. [20:25] Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. [20:26] И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха. [20:27] Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: [20:28] Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; [20:29] имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; [20:30] тая жена взе вторият; и той умря бездетен; [20:31] взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; [20:32] след всички умря и жената; [20:33] и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. [20:34] Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; [20:35] но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, [20:36] и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. [20:37] А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. [20:38] Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. [20:39] На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. [20:40] И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: [20:41] как казват, че Христос е син Давидов? [20:42] А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, [20:43] докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". [20:44] И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син? [20:45] И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: [20:46] пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, [20:47] които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
[21:1] А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата; [21:2] видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти, [21:3] и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; [21:4] защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше. [21:5] И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: [21:6] ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. [21:7] И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? [21:8] А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им. [21:9] А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят. [21:10] Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; [21:11] на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. [21:12] А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; [21:13] а това ще бъде вам за свидетелство. [21:14] И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, [21:15] понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. [21:16] Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; [21:17] и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; [21:18] но и косъм от главата ви няма да загине; [21:19] с търпението си спасявайте душите си. [21:20] А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; [21:21] тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, [21:22] защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. [21:23] А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; [21:24] и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците. [21:25] И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; [21:26] тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят, [21:27] и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. [21:28] А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви. [21:29] И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета: [21:30] кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято. [21:31] Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие. [21:32] Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. [21:33] Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. [21:34] Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; [21:35] защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; [21:36] и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески. [21:37] Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска. [21:38] И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.
[22:1] Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; [22:2] а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. [22:3] И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. [22:4] И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. [22:5] Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; [22:6] и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. [22:7] И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, [22:8] и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. [22:9] А те Му рекоха: де искаш да приготвим? [22:10] Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, [22:11] и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? [22:12] И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. [22:13] Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. [22:14] И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, [22:15] и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, [22:16] понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. [22:17] И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, [22:18] защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. [22:19] И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. [22:20] Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. [22:21] Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; [22:22] прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. [22:23] И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. [22:24] А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. [22:25] А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; [22:26] а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. [22:27] Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. [22:28] Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, [22:29] и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, [22:30] за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. [22:31] И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; [22:32] но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. [22:33] Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! [22:34] Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. [22:35] И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. [22:36] Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; [22:37] защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. [22:38] Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. [22:39] И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. [22:40] А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. [22:41] И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, [22:42] като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. [22:43] И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. [22:44] И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. [22:45] Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; [22:46] и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. [22:47] Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. [22:48] А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? [22:49] Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? [22:50] И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. [22:51] Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. [22:52] А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! [22:53] Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. [22:54] Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. [22:55] Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. [22:56] Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. [22:57] Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. [22:58] След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. [22:59] А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. [22:60] Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. [22:61] Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. [22:62] И като излезе вън, горко плака. [22:63] Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; [22:64] и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? [22:65] И много други хули казваха против Него. [22:66] А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; [22:67] и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; [22:68] ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; [22:69] отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. [22:70] И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. [22:71] А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
[23:1] И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, [23:2] и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. [23:3] А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. [23:4] Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. [23:5] Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. [23:6] Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? [23:7] И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. [23:8] А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, [23:9] и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. [23:10] А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. [23:11] Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. [23:12] И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. [23:13] А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, [23:14] каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; [23:15] но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; [23:16] и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. [23:17] А той трябваше за празника да им пуска един затворник. [23:18] Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва. [23:19] А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. [23:20] Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. [23:21] Но те крещяха: разпни Го, разпни! [23:22] Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. [23:23] Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. [23:24] И Пилат реши да бъде, според както искат те, [23:25] и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. [23:26] И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. [23:27] И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. [23:28] А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; [23:29] понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! [23:30] Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! [23:31] Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? [23:32] Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. [23:33] И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. [23:34] А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. [23:35] А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. [23:36] Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, [23:37] и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. [23:38] И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. [23:39] Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. [23:40] А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? [23:41] А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. [23:42] И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! [23:43] И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. [23:44] Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; [23:45] и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. [23:46] Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. [23:47] А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. [23:48] И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. [23:49] А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. [23:50] И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, [23:51] - той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, [23:52] дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; [23:53] и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. [23:54] Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. [23:55] Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; [23:56] и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
[24:1] А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, [24:2] ала намериха камъка отвален от гроба. [24:3] И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. [24:4] И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. [24:5] И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? [24:6] Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, [24:7] говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. [24:8] И спомниха си думите Му. [24:9] И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. [24:10] Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. [24:11] И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. [24:12] Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. [24:13] В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, [24:14] и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. [24:15] И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; [24:16] но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. [24:17] А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? [24:18] Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? [24:19] И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; [24:20] как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; [24:21] а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; [24:22] па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, [24:23] и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; [24:24] и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. [24:25] Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! [24:26] Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? [24:27] И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. [24:28] И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; [24:29] но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. [24:30] И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; [24:31] тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. [24:32] И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? [24:33] И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, [24:34] да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. [24:35] И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба. [24:36] Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! [24:37] Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; [24:38] но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? [24:39] Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. [24:40] И като рече това, показа им ръцете и нозете. [24:41] А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? [24:42] Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. [24:43] И като взе, яде пред тях. [24:44] И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. [24:45] Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, [24:46] и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, [24:47] и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; [24:48] а вие сте свидетели за това; [24:49] и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. [24:50] И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. [24:51] И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. [24:52] Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. [24:53] И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин. |