ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ 1 [1:1]  В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. [1:2]  То беше в начало у Бога. [1:3]  Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. [1:4]  В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. [1:5]  И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. [1:6]  Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; [1:7]  той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. [1:8]  Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. [1:9]  Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. [1:10]  В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. [1:11]  Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. [1:12]  А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; [1:13]  те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. [1:14]  И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. [1:15]  Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. [1:16]  И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; [1:17]  защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа. [1:18]  Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. [1:19]  И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? [1:20]  Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. [1:21]  И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. [1:22]  Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? [1:23]  Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. [1:24]  А пратените бяха измежду фарисеите; [1:25]  те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? [1:26]  Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. [1:27]  Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. [1:28]  Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше. [1:29]  На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. [1:30]  Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. [1:31]  Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. [1:32]  И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. [1:33]  Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. [1:34]  И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий. [1:35]  На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. [1:36]  И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий. [1:37]  Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса. [1:38]  А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? [1:39]  Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия. [1:40]  Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. [1:41]  Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); [1:42]  и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък). [1:43]  На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. [1:44]  А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. [1:45]  Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. [1:46]  А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. [1:47]  Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. [1:48]  Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. [1:49]  Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. [1:50]  Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. [1:51]  И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. 2 [2:1]  На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. [2:2]  Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. [2:3]  И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат. [2:4]  Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. [2:5]  Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. [2:6]  Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери. [2:7]  Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. [2:8]  Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. [2:9]  А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца [2:10]  и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. [2:11]  Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него. [2:12]  След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни. [2:13]  Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим [2:14]  и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. [2:15]  И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; [2:16]  и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия. [2:17]  Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде". [2:18]  А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш? [2:19]  Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. [2:20]  А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? [2:21]  Той обаче говореше за храма на тялото Си. [2:22]  А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус. [2:23]  И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име. [2:24]  Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички, [2:25]  и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека. 3 [3:1]  Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. [3:2]  Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. [3:3]  Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. [3:4]  Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? [3:5]  Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; [3:6]  роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. [3:7]  Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. [3:8]  Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. [3:9]  Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? [3:10]  Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? [3:11]  Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. [3:12]  Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? [3:13]  Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. [3:14]  И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, [3:15]  та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. [3:16]  Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. [3:17]  Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. [3:18]  Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий. [3:19]  Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. [3:20]  Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. [3:21]  А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени. [3:22]  След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше. [3:23]  А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха; [3:24]  защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница. [3:25]  Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението. [3:26]  И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него. [3:27]  Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето. [3:28]  Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. [3:29]  Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни. [3:30]  Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. [3:31]  Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички. [3:32]  И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му. [3:33]  Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен. [3:34]  Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа. [3:35]  Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му. [3:36]  Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него. 4 [4:1]  Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава, [4:2]  - макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, - [4:3]  остави Иудея и отиде пак в Галилея. [4:4]  А трябваше да мине Той през Самария. [4:5]  И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. [4:6]  Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. [4:7]  Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. [4:8]  Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. [4:9]  Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) [4:10]  Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. [4:11]  Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? [4:12]  Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? [4:13]  Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; [4:14]  а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. [4:15]  Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. [4:16]  Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. [4:17]  Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; [4:18]  защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. [4:19]  Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. [4:20]  Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. [4:21]  Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. [4:22]  Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. [4:23]  Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. [4:24]  Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. [4:25]  Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. [4:26]  Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. [4:27]  В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? [4:28]  Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: [4:29]  дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? [4:30]  Тогава те излязоха из града и идеха към Него. [4:31]  Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! [4:32]  Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. [4:33]  Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? [4:34]  Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. [4:35]  Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. [4:36]  Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. [4:37]  Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. [4:38]  Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. [4:39]  И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. [4:40]  Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. [4:41]  И още по-много народ повярва поради словото Му. [4:42]  А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. [4:43]  А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. [4:44]  Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет. [4:45]  Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, - понеже и те бяха ходили на празника. [4:46]  И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. [4:47]  Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. [4:48]  А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. [4:49]  Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. [4:50]  Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. [4:51]  Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. [4:52]  А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. [4:53]  Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. [4:54]  Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея. 5 [5:1]  Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. [5:2]  А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; [5:3]  в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, [5:4]  защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. [5:5]  Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. [5:6]  Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? [5:7]  Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. [5:8]  Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. [5:9]  И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. [5:10]  Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. [5:11]  Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. [5:12]  Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? [5:13]  Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. [5:14]  След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. [5:15]  Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. [5:16]  Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота. [5:17]  А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. [5:18]  Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. [5:19]  На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. [5:20]  Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. [5:21]  Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. [5:22]  Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, [5:23]  та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. [5:24]  Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. [5:25]  Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. [5:26]  Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; [5:27]  и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. [5:28]  Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий [5:29]  и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. [5:30]  Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. [5:31]  Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. [5:32]  Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. [5:33]  Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. [5:34]  Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. [5:35]  Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. [5:36]  Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. [5:37]  И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; [5:38]  и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. [5:39]  Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. [5:40]  Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. [5:41]  От човеци слава не приемам, [5:42]  но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. [5:43]  Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. [5:44]  Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? [5:45]  Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате. [5:46]  Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. [5:47]  Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи? * Дом на милосърдие. 6 [6:1]  След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. [6:2]  Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните. [6:3]  Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си. [6:4]  И приближаваше Пасха, празникът иудейски. [6:5]  А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? [6:6]  А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. [6:7]  Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. [6:8]  Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: [6:9]  тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? [6:10]  Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. [6:11]  Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. [6:12]  И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. [6:13]  И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. [6:14]  Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. [6:15]  А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък. [6:16]  Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето [6:17]  и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. [6:18]  Морето се подигаше, защото силен вятър духаше. [6:19]  И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха. [6:20]  Но Той им рече: Аз съм; не бойте се! [6:21]  Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха. [6:22]  На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували. [6:23]  При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение. [6:24]  И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса. [6:25]  И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук? [6:26]  Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. [6:27]  Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. [6:28]  Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? [6:29]  Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. [6:30]  А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? [6:31]  Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". [6:32]  А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. [6:33]  Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света. [6:34]  А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб. [6:35]  Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. [6:36]  Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. [6:37]  Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; [6:38]  защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. [6:39]  А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. [6:40]  Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. [6:41]  Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. [6:42]  И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? [6:43]  Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. [6:44]  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. [6:45]  У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. [6:46]  Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца. [6:47]  Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. [6:48]  Аз съм хлябът на живота. [6:49]  Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; [6:50]  а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. [6:51]  Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. [6:52]  Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? [6:53]  А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. [6:54]  Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. [6:55]  Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. [6:56]  Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. [6:57]  Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. [6:58]  Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. [6:59]  Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. [6:60]  Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? [6:61]  Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? [6:62]  Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? [6:63]  Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. [6:64]  Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. [6:65]  И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. [6:66]  От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. [6:67]  Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? [6:68]  Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, [6:69]  и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий. [6:70]  Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол. [6:71]  Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде. 7 [7:1]  После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият. [7:2]  Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри. [7:3]  Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. [7:4]  Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. [7:5]  Защото нито братята Му вярваха в Него. [7:6]  На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно. [7:7]  Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши. [7:8]  Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило. [7:9]  Това като им каза, остана си в Галилея. [7:10]  Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом. [7:11]  А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи? [7:12]  И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа. [7:13]  Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите. [7:14]  Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше. [7:15]  И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил? [7:16]  Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; [7:17]  който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. [7:18]  Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда. [7:19]  Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете? [7:20]  Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие? [7:21]  Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите. [7:22]  Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека. [7:23]  Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота? [7:24]  Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. [7:25]  Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият? [7:26]  Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос? [7:27]  Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е. [7:28]  Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате. [7:29]  Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил. [7:30]  Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл. [7:31]  И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи? [7:32]  Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат. [7:33]  А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил; [7:34]  ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете. [7:35]  А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините? [7:36]  Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете? [7:37]  А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. [7:38]  Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. [7:39]  Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. [7:40]  Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. [7:41]  Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? [7:42]  Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? [7:43]  И тъй, у народа произлезе разпра за Него. [7:44]  А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. [7:45]  Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? [7:46]  Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. [7:47]  Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? [7:48]  Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? [7:49]  Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. [7:50]  Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: [7:51]  осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? [7:52]  Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. [7:53]  И всеки си отиде у дома си. 8 [8:1]  А Иисус отиде на Елеонската планина. [8:2]  И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше. [8:3]  Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, [8:4]  рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; [8:5]  а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? [8:6]  Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. [8:7]  А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. [8:8]  И пак се наведе надолу и пишеше по земята. [8:9]  А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. [8:10]  Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? [8:11]  Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши. [8:12]  Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. [8:13]  Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. [8:14]  Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. [8:15]  Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. [8:16]  Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил. [8:17]  А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. [8:18]  Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. [8:19]  Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми. [8:20]  Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл. [8:21]  И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. [8:22]  Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? [8:23]  Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. [8:24]  Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. [8:25]  Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. [8:26]  Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. [8:27]  Не разбраха, че им говореше за Отца. [8:28]  А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. [8:29]  Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. [8:30]  Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него. [8:31]  Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, [8:32]  и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. [8:33]  Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете? [8:34]  Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. [8:35]  А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. [8:36]  И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. [8:37]  Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас. [8:38]  Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец. [8:39]  Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. [8:40]  А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил. [8:41]  Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога. [8:42]  Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати. [8:43]  Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. [8:44]  Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. [8:45]  А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. [8:46]  Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате? [8:47]  Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога. [8:48]  На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? [8:49]  Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите. [8:50]  Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди. [8:51]  Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки. [8:52]  Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. [8:53]  Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? [8:54]  Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, [8:55]  но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. [8:56]  Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. [8:57]  На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? [8:58]  Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. [8:59]  Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде. 9 [9:1]  И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. [9:2]  Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? [9:3]  Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. [9:4]  Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. [9:5]  Докле съм в света, светлина съм на света. [9:6]  Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, [9:7]  и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. [9:8]  А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? [9:9]  Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. [9:10]  Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? [9:11]  Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. [9:12]  Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. [9:13]  Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. [9:14]  А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. [9:15]  Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. [9:16]  Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. [9:17]  Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. [9:18]  Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал [9:19]  и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? [9:20]  Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; [9:21]  а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. [9:22]  Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. [9:23]  Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. [9:24]  Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. [9:25]  Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. [9:26]  Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? [9:27]  Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? [9:28]  А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. [9:29]  Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. [9:30]  Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. [9:31]  Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. [9:32]  Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. [9:33]  Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. [9:34]  Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. [9:35]  Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? [9:36]  Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? [9:37]  Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. [9:38]  А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. [9:39]  А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. [9:40]  Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? [9:41]  Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава. 10 [10:1]  Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; [10:2]  а който влиза през вратата, пастир е на овците: [10:3]  нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; [10:4]  и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; [10:5]  подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. [10:6]  Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. [10:7]  Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. [10:8]  Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. [10:9]  Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. [10:10]  Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. [10:11]  Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; [10:12]  а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. [10:13]  Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. [10:14]  Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. [10:15]  Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. [10:16]  Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир. [10:17]  Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. [10:18]  Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. [10:19]  Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите. [10:20]  И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате? [10:21]  Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи? [10:22]  И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше. [10:23]  И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. [10:24]  Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. [10:25]  Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. [10:26]  Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. [10:27]  Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, [10:28]  и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. [10:29]  Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. [10:30]  Аз и Отец едно сме. [10:31]  Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. [10:32]  Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? [10:33]  Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог. [10:34]  Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? [10:35]  Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), [10:36]  на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий? [10:37]  Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте; [10:38]  ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него. [10:39]  Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им [10:40]  и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там. [10:41]  Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско. [10:42]  И мнозина там повярваха в Него. 11 [11:1]  Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. [11:2]  (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) [11:3]  Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! [11:4]  Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. [11:5]  А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. [11:6]  А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. [11:7]  След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. [11:8]  Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? [11:9]  Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; [11:10]  а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. [11:11]  Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. [11:12]  Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. [11:13]  Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. [11:14]  Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; [11:15]  ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. [11:16]  Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. [11:17]  Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. [11:18]  А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; [11:19]  и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. [11:20]  Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. [11:21]  Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. [11:22]  Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. [11:23]  Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. [11:24]  Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. [11:25]  Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. [11:26]  И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? [11:27]  Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. [11:28]  Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. [11:29]  Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. [11:30]  (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) [11:31]  Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. [11:32]  А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. [11:33]  Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се [11:34]  и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. [11:35]  Иисус се просълзи. [11:36]  Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. [11:37]  Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? [11:38]  А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. [11:39]  Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. [11:40]  Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? [11:41]  Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. [11:42]  Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. [11:43]  Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! [11:44]  И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. [11:45]  Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. [11:46]  А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус. [11:47]  Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. [11:48]  Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. [11:49]  Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, [11:50]  нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. [11:51]  И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, [11:52]  и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. [11:53]  От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. [11:54]  Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. [11:55]  Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. [11:56]  Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? [11:57]  А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят. 12 [12:1]  Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. [12:2]  Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. [12:3]  Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. [12:4]  Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: [12:5]  защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? [12:6]  Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) [12:7]  А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. [12:8]  Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. [12:9]  Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. [12:10]  А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, [12:11]  защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. [12:12]  На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, [12:13]  взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. [12:14]  А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: [12:15]  "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". [12:16]  Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. [12:17]  Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. [12:18]  Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. [12:19]  А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. [12:20]  Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; [12:21]  те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. [12:22]  Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса. [12:23]  Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. [12:24]  Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. [12:25]  Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. [12:26]  Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. [12:27]  Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. [12:28]  Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. [12:29]  А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. [12:30]  Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. [12:31]  Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. [12:32]  И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. [12:33]  А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. [12:34]  Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? [12:35]  Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. [12:36]  Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. [12:37]  Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, [12:38]  за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" [12:39]  Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: [12:40]  "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". [12:41]  Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. [12:42]  Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; [12:43]  защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. [12:44]  А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; [12:45]  и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. [12:46]  Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. [12:47]  И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. [12:48]  Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. [12:49]  Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. [12:50]  И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец. 13 [13:1]  Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. [13:2]  И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде, [13:3]  Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, [13:4]  стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; [13:5]  после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. [13:6]  Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? [13:7]  Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. [13:8]  Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. [13:9]  Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. [13:10]  Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. [13:11]  Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти. [13:12]  А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? [13:13]  Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. [13:14]  И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. [13:15]  Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. [13:16]  Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. [13:17]  Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате. [13:18]  Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си". [13:19]  Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз. [13:20]  Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил. [13:21]  Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. [13:22]  Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори. [13:23]  А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. [13:24]  Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори. [13:25]  Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е? [13:26]  Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот. [13:27]  И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро. [13:28]  Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. [13:29]  А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или - да раздаде нещо на сиромаси. [13:30]  Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ. [13:31]  Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. [13:32]  Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. [13:33]  Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. [13:34]  Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. [13:35]  По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. [13:36]  Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. [13:37]  Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. [13:38]  Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене. 14 [14:1]  Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. [14:2]  В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. [14:3]  И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. [14:4]  А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. [14:5]  Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? [14:6]  Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. [14:7]  Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. [14:8]  Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. [14:9]  Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? [14:10]  Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. [14:11]  Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. [14:12]  Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. [14:13]  И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. [14:14]  Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя. [14:15]  Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. [14:16]  И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, [14:17]  Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. [14:18]  Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. [14:19]  Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. [14:20]  В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. [14:21]  Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам. [14:22]  Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? [14:23]  Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. [14:24]  Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил. [14:25]  Това ви казах, бидейки с вас. [14:26]  А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. [14:27]  Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. [14:28]  Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. [14:29]  И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате. [14:30]  Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. [14:31]  Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук. 15 [15:1]  Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. [15:2]  Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. [15:3]  Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. [15:4]  Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. [15:5]  Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. [15:6]  Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. [15:7]  Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. [15:8]  С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици. [15:9]  Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. [15:10]  Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. [15:11]  Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. [15:12]  Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. [15:13]  Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. [15:14]  Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. [15:15]  Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си. [15:16]  Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. [15:17]  Това ви заповядвам: да любите един другиго. [15:18]  Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. [15:19]  Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. [15:20]  Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. [15:21]  Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. [15:22]  Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. [15:23]  Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. [15:24]  Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. [15:25]  Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. [15:26]  А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; [15:27]  а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене. 16 [16:1]  Това ви казах, за да се не съблазните. [16:2]  Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. [16:3]  И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене. [16:4]  Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас. [16:5]  А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? [16:6]  Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. [16:7]  Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; [16:8]  и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: [16:9]  за грях, че не вярват в Мене; [16:10]  за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; [16:11]  а за съд, че князът на тоя свят е осъден. [16:12]  Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. [16:13]  А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. [16:14]  Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. [16:15]  Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. [16:16]  Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. [16:17]  Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? [16:18]  И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. [16:19]  Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? [16:20]  Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. [16:21]  Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. [16:22]  Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; [16:23]  и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. [16:24]  Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. [16:25]  Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. [16:26]  Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; [16:27]  защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. [16:28]  Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. [16:29]  Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. [16:30]  Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. [16:31]  Отговори им Иисус: сега ли вярвате? [16:32]  Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. [16:33]  Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. 17 [17:1]  Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, [17:2]  според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. [17:3]  А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; [17:4]  Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. [17:5]  И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. [17:6]  Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. [17:7]  Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; [17:8]  защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. [17:9]  Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. [17:10]  И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. [17:11]  Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. [17:12]  Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. [17:13]  А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. [17:14]  Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. [17:15]  Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. [17:16]  Те не са от света, както и Аз не съм от него. [17:17]  Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. [17:18]  Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; [17:19]  и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. [17:20]  И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, [17:21]  да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. [17:22]  И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; [17:23]  Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. [17:24]  Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. [17:25]  Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; [17:26]  и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях. 18 [18:1]  Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. [18:2]  А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. [18:3]  Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. [18:4]  А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? [18:5]  Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. [18:6]  И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. [18:7]  Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея. [18:8]  Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; [18:9]  за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих". [18:10]  А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. [18:11]  Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? [18:12]  Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, [18:13]  и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. [18:14]  А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа. [18:15]  След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. [18:16]  А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. [18:17]  Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. [18:18]  А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше. [18:19]  А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. [18:20]  Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. [18:21]  Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил. [18:22]  Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? [18:23]  Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш? [18:24]  Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа. [18:25]  А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. [18:26]  Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? [18:27]  Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя. [18:28]  Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. [18:29]  Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? [18:30]  Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. [18:31]  Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; [18:32]  за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. [18:33]  Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? [18:34]  Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? [18:35]  Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? [18:36]  Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. [18:37]  А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. [18:38]  Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. [18:39]  Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? [18:40]  Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара'ва. Вара'ва пък беше разбойник. 19 [19:1]  Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. [19:2]  И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, [19:3]  и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. [19:4]  Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. [19:5]  Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! [19:6]  А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. [19:7]  Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. [19:8]  Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. [19:9]  И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. [19:10]  Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? [19:11]  Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. [19:12]  От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. [19:13]  Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. [19:14]  Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! [19:15]  Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. [19:16]  И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. [19:17]  И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; [19:18]  там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. [19:19]  А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. [19:20]  Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. [19:21]  А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. [19:22]  Пилат отговори: каквото писах, писах. [19:23]  Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. [19:24]  Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците. [19:25]  При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. [19:26]  А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! [19:27]  После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. [19:28]  След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. [19:29]  Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. [19:30]  А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. [19:31]  И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. [19:32]  Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. [19:33]  А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; [19:34]  но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. [19:35]  И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. [19:36]  Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши". [19:37]  И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха". [19:38]  След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. [19:39]  Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. [19:40]  Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. [19:41]  На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган. [19:42]  Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. * Място, постлано с камъни. 20 [20:1]  В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. [20:2]  Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. [20:3]  Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. [20:4]  И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. [20:5]  И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. [20:6]  След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; [20:7]  пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. [20:8]  Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, [20:9]  защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. [20:10]  Тогава учениците се върнаха пак у тях си. [20:11]  А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; [20:12]  и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. [20:13]  И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. [20:14]  Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. [20:15]  Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. [20:16]  Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. [20:17]  Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. [20:18]  Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал. [20:19]  А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! [20:20]  И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. [20:21]  А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. [20:22]  И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. [20:23]  На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. [20:24]  А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. [20:25]  Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. [20:26]  След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! [20:27]  После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. [20:28]  Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! [20:29]  Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. [20:30]  И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. [20:31]  А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. 21 [21:1]  След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: [21:2]  бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. [21:3]  Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. [21:4]  А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. [21:5]  Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. [21:6]  А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. [21:7]  Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. [21:8]  А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. [21:9]  А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. [21:10]  Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. [21:11]  Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. [21:12]  Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. [21:13]  Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. [21:14]  Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите. [21:15]  А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. [21:16]  Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. [21:17]  Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. [21:18]  Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. [21:19]  А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. [21:20]  А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? [21:21]  Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? [21:22]  Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. [21:23]  И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? [21:24]  Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. [21:25]  Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.