[1:1] Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи [1:2] до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, [1:3] на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; [1:4] и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; [1:5] защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. [1:6] Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? [1:7] А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; [1:8] но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. [1:9] И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. [1:10] И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи [1:11] и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. [1:12] Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *. [1:13] И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. [1:14] Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. [1:15] И в тия дни стана Петър посред учениците и рече [1:16] (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, [1:17] защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; [1:18] но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа; [1:19] и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама', сиреч, кръвна нива. [1:20] Защото в книгата на Псалмите е писано: "жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него", и: "достойнството му друг да вземе". [1:21] И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, [1:22] начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. [1:23] И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; [1:24] след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, [1:25] да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. [1:26] Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли. * Разстояние от 2000 крачки.
[2:1] Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. [2:2] И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. [2:3] И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. [2:4] И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. [2:5] А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. [2:6] Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. [2:7] И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? [2:8] А как слушаме всички своя си роден говор? [2:9] Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, [2:10] на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *, [2:11] критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? [2:12] Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? [2:13] А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили. [2:14] Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: [2:15] тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; [2:16] но това е реченото чрез пророк Иоиля: [2:17] "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; [2:18] и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. [2:19] И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. [2:20] Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. [2:21] И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси". [2:22] Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, [2:23] Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; [2:24] но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. [2:25] Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. [2:26] Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. [2:27] Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. [2:28] Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си". [2:29] Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. [2:30] А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, [2:31] предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. [2:32] Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. [2:33] И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. [2:34] Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, [2:35] докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". [2:36] И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос. [2:37] Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? [2:38] А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. [2:39] Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. [2:40] И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. [2:41] И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. [2:42] И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. [2:43] Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. [2:44] А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; [2:45] продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. [2:46] И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, [2:47] като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха. * Езичници, приели иудейска вяра.
[3:1] Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. [3:2] Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма; [3:3] той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. [3:4] А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни! [3:5] И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. [3:6] Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! [3:7] И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените, [3:8] и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога. [3:9] И цял народ го видя да ходи и хвали Бога; [3:10] и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него. [3:11] И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов. [3:12] Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи? [3:13] Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне. [3:14] Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец, [3:15] а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. [3:16] И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви. [3:17] Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание; [3:18] а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. [3:19] И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, [3:20] за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа, [3:21] Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека. [3:22] Моисей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; [3:23] и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа". [3:24] И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни. [3:25] Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена". [3:26] Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.
[4:1] Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите, [4:2] които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; [4:3] и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило. [4:4] А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. [4:5] На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници, [4:6] първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; [4:7] и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това? [4:8] Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски! [4:9] ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, [4:10] то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав. [4:11] Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; [4:12] защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. [4:13] А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; [4:14] но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. [4:15] И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си [4:16] и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; [4:17] но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. [4:18] И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. [4:19] Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; [4:20] защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. [4:21] А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. [4:22] А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години. [4:23] Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. [4:24] А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; [4:25] Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? [4:26] Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". [4:27] Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, [4:28] за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. [4:29] И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, [4:30] като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. [4:31] И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. [4:32] А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. [4:33] Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. [4:34] Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото [4:35] и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. [4:36] Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър, [4:37] който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
[5:1] А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, [5:2] скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. [5:3] Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? [5:4] Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. [5:5] Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. [5:6] А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. [5:7] След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. [5:8] А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. [5:9] Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. [5:10] И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. [5:11] И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. [5:12] А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. [5:13] От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. [5:14] А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, [5:15] тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. [5:16] Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. [5:17] Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, [5:18] туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. [5:19] Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: [5:20] идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. [5:21] Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. [5:22] Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха [5:23] и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. [5:24] Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. [5:25] Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. [5:26] Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; [5:27] а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: [5:28] не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. [5:29] А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. [5:30] Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. [5:31] Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. [5:32] За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. [5:33] Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият. [5:34] Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време; [5:35] а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци. [5:36] Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. [5:37] След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. [5:38] И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; [5:39] ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. [5:40] Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. [5:41] А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. [5:42] И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
[6:1] В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. [6:2] Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. [6:3] Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; [6:4] а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. [6:5] Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, [6:6] които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. [6:7] И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата. [6:8] А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. [6:9] Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; [6:10] ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. [6:11] Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. [6:12] И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. [6:13] И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, [6:14] защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. [6:15] И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел. * Евреи из езическите страни
[7:1] Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? [7:2] А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, [7:3] и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". [7:4] Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. [7:5] И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. [7:6] И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. [7:7] Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място". [7:8] И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси. [7:9] Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, [7:10] избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. [7:11] Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна. [7:12] А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. [7:13] А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. [7:14] Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души. [7:15] Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни; [7:16] и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски, [7:17] И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, [7:18] докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа; [7:19] той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи. [7:20] В това време се роди Моисей, които беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. [7:21] А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. [7:22] И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела. [7:23] Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви. [7:24] И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. [7:25] Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха. [7:26] На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?" [7:27] Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас? [7:28] Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?" [7:29] От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина. [7:30] Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. [7:31] Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен: [7:32] "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. [7:33] А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. [7:34] Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет". [7:35] Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. [7:36] Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години. [7:37] Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате". [7:38] Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, [7:39] и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, [7:40] като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя". [7:41] И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. [7:42] А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? [7:43] Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон". [7:44] Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. [7:45] Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, [7:46] който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. [7:47] А Соломон Му построи дом. [7:48] Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: [7:49] "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? [7:50] Нали Моята ръка направи всичко това?" [7:51] Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. [7:52] Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - [7:53] вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. [7:54] Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. [7:55] А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, [7:56] и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. [7:57] Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него [7:58] и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, [7:59] и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! [7:60] И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
[8:1] А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. [8:2] А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха. [8:3] Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. [8:4] Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. [8:5] А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. [8:6] Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: [8:7] нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. [8:8] И голяма радост биде в оня град. [8:9] А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. [8:10] Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. [8:11] А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. [8:12] Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. [8:13] Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. [8:14] Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, [8:15] които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. [8:16] (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) [8:17] Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. [8:18] А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари [8:19] и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. [8:20] Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. [8:21] Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. [8:22] И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; [8:23] понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. [8:24] А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. [8:25] Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски. [8:26] А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. [8:27] Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, [8:28] връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. [8:29] А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. [8:30] Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? [8:31] Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. [8:32] А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. [8:33] При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята". [8:34] Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? [8:35] Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. [8:36] И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? [8:37] А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. [8:38] И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. [8:39] Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си. [8:40] А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
[9:1] А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, [9:2] та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. [9:3] Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; [9:4] и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? [9:5] А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. [9:6] Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. [9:7] А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. [9:8] Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. [9:9] И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. [9:10] А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! [9:11] А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, [9:12] и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. [9:13] Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; [9:14] той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. [9:15] Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. [9:16] И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. [9:17] Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. [9:18] И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; [9:19] а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск; [9:20] и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. [9:21] И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? [9:22] А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. [9:23] А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; [9:24] но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. [9:25] Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. [9:26] А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. [9:27] Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. [9:28] И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. [9:29] Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. [9:30] Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. [9:31] А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се. [9:32] Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. [9:33] Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. [9:34] И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. [9:35] И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. [9:36] В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. [9:37] Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. [9:38] А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. [9:39] Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. [9:40] Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. [9:41] Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. [9:42] Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа. [9:43] И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
[10:1] Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, [10:2] мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. [10:3] Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! [10:4] А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. [10:5] И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: [10:6] той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. [10:7] Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, [10:8] и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. [10:9] На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. [10:10] И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, [10:11] и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; [10:12] в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. [10:13] И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! [10:14] А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. [10:15] И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. [10:16] Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето. [10:17] И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата [10:18] и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър? [10:19] И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души. [10:20] Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих. [10:21] Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли? [10:22] А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи. [10:23] Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него. [10:24] На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели. [10:25] Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони. [10:26] А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек! [10:27] И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани. [10:28] И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. [10:29] Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене? [10:30] Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха [10:31] и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. [10:32] И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори. [10:33] Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога. [10:34] Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; [10:35] но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е. [10:36] Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички. [10:37] Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан: [10:38] как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него. [10:39] И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво. [10:40] Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява - [10:41] не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите. [10:42] И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. [10:43] За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име. [10:44] Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. [10:45] А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа; [10:46] защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: [10:47] може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? [10:48] И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
[11:1] Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. [11:2] И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, [11:3] думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. [11:4] А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: [11:5] аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. [11:6] Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. [11:7] И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! [11:8] Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. [11:9] А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. [11:10] Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето. [11:11] И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене. [11:12] А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек. [11:13] Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър; [11:14] той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. [11:15] И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както и върху нас отначало. [11:16] Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий". [11:17] Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу? [11:18] Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот. [11:19] А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. [11:20] Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. [11:21] И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. [11:22] Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. [11:23] Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, [11:24] защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. [11:25] Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. [11:26] Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. [11:27] През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим. [11:28] И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. [11:29] Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; [11:30] това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
[12:1] В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, [12:2] и уби с меч Иакова, брата Иоанов. [12:3] А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - [12:4] и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. [12:5] И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. [12:6] А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. [12:7] И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. [12:8] Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! [12:9] Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. [12:10] Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. [12:11] Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше. [12:12] И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха. [12:13] Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. [12:14] И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. [12:15] А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. [12:16] В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха. [12:17] А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място. [12:18] Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър. [12:19] А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше. [12:20] Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област. [12:21] В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях; [12:22] а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки. [12:23] Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря. [12:24] А словото Божие растеше и се разпространяваше. [12:25] Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
[13:1] В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. [13:2] Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. [13:3] Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. [13:4] И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. [13:5] И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. [13:6] Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, [13:7] който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. [13:8] А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. [13:9] Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед [13:10] и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? [13:11] И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. [13:12] Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне. [13:13] Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. [13:14] А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. [13:15] След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. [13:16] Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! [13:17] Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, [13:18] и около четирийсет години време ги храни в пустинята; [13:19] и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; [13:20] а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. [13:21] После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. [13:22] Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания". [13:23] От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, [13:24] след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. [13:25] А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете". [13:26] Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. [13:27] Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; [13:28] и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. [13:29] А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб. [13:30] Но Бог Го възкреси от мъртвите; [13:31] през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. [13:32] И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, [13:33] както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих". [13:34] А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: "ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида". [13:35] Затова и на друго място казва: "не ще дадеш на Твоя Светия да види тление". [13:36] Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, [13:37] но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. [13:38] И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; [13:39] и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. [13:40] Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: [13:41] "вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой". [13:42] На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота. [13:43] А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. [13:44] На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие. [13:45] Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха. [13:46] Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. [13:47] Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя" [13:48] Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. [13:49] И словото Господне се разпространяваше по цялата страна. [13:50] Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. [13:51] Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. [13:52] А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.
[14:1] В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. [14:2] А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята. [14:3] Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса. [14:4] А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите. [14:5] Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият, [14:6] те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, [14:7] и там благовестяха. [14:8] В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил. [14:9] Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление, [14:10] каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. [14:11] А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас. [14:12] И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето. [14:13] А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа. [14:14] Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: [14:15] мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, [14:16] Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, [14:17] макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. [14:18] И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха, [14:19] дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв. [14:20] А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. [14:21] След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, [14:22] като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. [14:23] А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. [14:24] И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; [14:25] и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; [14:26] а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. [14:27] Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците. [14:28] И там стояха немалко време с учениците.
[15:1] А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси. [15:2] И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим. [15:3] Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя. [15:4] А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците. [15:5] Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. [15:6] Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. [15:7] След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; [15:8] и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; [15:9] и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. [15:10] Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. [15:11] Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. [15:12] Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. [15:13] А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! [15:14] Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; [15:15] и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: [15:16] "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, [15:17] за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това". [15:18] Познати са Богу отвека всичките Му дела. [15:19] Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, [15:20] но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. [15:21] Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. [15:22] Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, [15:23] като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. [15:24] Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, [15:25] ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, [15:26] човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. [15:27] И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. [15:28] Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: [15:29] да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! [15:30] И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. [15:31] А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. [15:32] Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. [15:33] След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. [15:34] Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим. [15:35] Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. [15:36] След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. [15:37] Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. [15:38] Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. [15:39] От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; [15:40] а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, [15:41] и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
[16:1] Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; [16:2] тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония. [16:3] Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. [16:4] И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. [16:5] И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден. [16:6] Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия. [16:7] А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна. [16:8] И като отминаха Мисия, слязоха в Троада. [16:9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! [16:10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. [16:11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол, [16:12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни. [16:13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. [16:14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. [16:15] А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума. [16:16] И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. [16:17] Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. [16:18] Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. [16:19] Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. [16:20] И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни [16:21] и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. [16:22] Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; [16:23] и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. [16:24] Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. [16:25] Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. [16:26] Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. [16:27] А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. [16:28] Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. [16:29] Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; [16:30] и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? [16:31] А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. [16:32] И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. [16:33] Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; [16:34] и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога. [16:35] А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци. [16:36] Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром. [16:37] Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. [16:38] Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани. [16:39] И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града. [16:40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
[17:1] Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. [17:2] Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, [17:3] като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. [17:4] И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. [17:5] Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. [17:6] А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; [17:7] тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. [17:8] И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. [17:9] Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. [17:10] А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. [17:11] Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. [17:12] И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. [17:13] Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. [17:14] Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. [17:15] Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си. [17:16] Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли. [17:17] И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше. [17:18] А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението. [17:19] И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш? [17:20] Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то. [17:21] А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново. [17:22] Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. [17:23] Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам. [17:24] Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, [17:25] нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко. [17:26] Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, [17:27] за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: [17:28] защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род". [17:29] И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица. [17:30] Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; [17:31] защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите. [17:32] Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това. [17:33] И тъй, Павел излезе из средата им. [17:34] А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
[18:1] След това Павел остави Атина и дойде в Коринт; [18:2] и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях; [18:3] и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри. [18:4] И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини. [18:5] А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос. [18:6] Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците. [18:7] И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата. [18:8] А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха. [18:9] И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай, [18:10] защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град. [18:11] Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие. [18:12] А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището, [18:13] като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона. [18:14] И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам; [18:15] но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи. [18:16] И ги напъди от съдилището. [18:17] Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това. [18:18] Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк. [18:19] Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите. [18:20] А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи, [18:21] а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там. [18:22] Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. [18:23] След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. [18:24] И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. [18:25] Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. [18:26] Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. [18:27] А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, [18:28] защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
[19:1] Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, [19:2] каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. [19:3] Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. [19:4] Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. [19:5] Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. [19:6] И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. [19:7] Всички бяха около дванайсет души. [19:8] А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие. [19:9] Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана. [19:10] Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса. [19:11] А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови, [19:12] тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях. [19:13] Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва. [19:14] Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева. [19:15] А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? [19:16] И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща. [19:17] Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше. [19:18] И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. [19:19] А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро. [19:20] Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне. [19:21] А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим. [19:22] И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия. [19:23] В онова време биде голям смут за пътя Господен: [19:24] някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба, [19:25] като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък; [19:26] а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. [19:27] Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита. [19:28] Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска! [19:29] И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището. [19:30] А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха. [19:31] Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището. [19:32] И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали. [19:33] По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа. [19:34] Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска! [19:35] А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол? [19:36] Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено. [19:37] А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят. [19:38] Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други. [19:39] Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание. [19:40] Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
[20:1] Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония; [20:2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада; [20:3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. [20:4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим. [20:5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада. [20:6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни. [20:7] И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. [20:8] В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи. [20:9] А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв. [20:10] Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него. [20:11] А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува. [20:12] В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха. [20:13] Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал. [20:14] И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. [20:15] А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит, [20:16] защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница. [20:17] А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни. [20:18] И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас, [20:19] служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите: [20:20] как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите, [20:21] като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа. [20:22] И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там - [20:23] освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби. [20:24] Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат. [20:25] И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие. [20:26] Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички, [20:27] защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия. [20:28] Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. [20:29] Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; [20:30] па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. [20:31] Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. [20:32] А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. [20:33] От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха; [20:34] сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. [20:35] С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима. [20:36] Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. [20:37] Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го, [20:38] наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
[21:1] А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара; [21:2] и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме. [21:3] След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари. [21:4] И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим. [21:5] А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме. [21:6] И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си. [21:7] А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. [21:8] А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. [21:9] Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. [21:10] Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, [21:11] и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. [21:12] Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим. [21:13] Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. [21:14] А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня! [21:15] След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим. [21:16] С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме. [21:17] Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост. [21:18] На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери. [21:19] И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. [21:20] А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. [21:21] А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите. [21:22] И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. [21:23] Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк. [21:24] Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. [21:25] А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. [21:26] Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. [21:27] А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, [21:28] викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. [21:29] Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. [21:30] Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. [21:31] И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; [21:32] а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла; [21:33] тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил? [21:34] От народа едни крещяха едно, други - друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана. [21:35] А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа; [21:36] защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го! [21:37] Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки? [21:38] та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници! [21:39] А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа. [21:40] А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:
[22:1] Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас. [22:2] А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза: [22:3] аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес. [22:4] Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени, [22:5] както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани. [22:6] Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина. [22:7] Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? [22:8] Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш. [22:9] Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха. [22:10] Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш. [22:11] И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск. [22:12] А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск, [22:13] дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него. [22:14] А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, [22:15] защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул. [22:16] И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. [22:17] А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се [22:18] и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. [22:19] Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; [22:20] и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. [22:21] И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците. [22:22] До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее! [22:23] И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха, [22:24] хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него. [22:25] Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден? [22:26] Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин. [22:27] Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да. [22:28] А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв. [22:29] И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал. [22:30] На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
[23:1] Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. [23:2] А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. [23:3] Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. [23:4] А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? [23:5] Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". [23:6] А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! [23:7] Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. [23:8] Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. [23:9] Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. [23:10] И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. [23:11] През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. [23:12] А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла. [23:13] Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души. [23:14] Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха: с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла. [23:15] Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием. [23:16] Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла. [23:17] А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо. [23:18] И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо. [23:19] Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш? [23:20] А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му. [23:21] Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш. [23:22] Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това. [23:23] След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес; [23:24] пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. [23:25] Написа и писмо с това съдържание: [23:26] Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав. [23:27] Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. [23:28] И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им [23:29] и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. [23:30] И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей! [23:31] И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида. [23:32] А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него. [23:33] Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла. [23:34] Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече: [23:35] ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
[24:1] След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някои си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла. [24:2] А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше: [24:3] винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки. [24:4] Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч. [24:5] Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, [24:6] който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; [24:7] но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи, [24:8] като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме. [24:9] И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй. [24:10] Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита. [24:11] Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение. [24:12] И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа, [24:13] и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват. [24:14] Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците, [24:15] и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. [24:16] Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. [24:17] След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. [24:18] При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, [24:19] някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене. [24:20] Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, - [24:21] освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. [24:22] Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий. [24:23] И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. [24:24] След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса. [24:25] А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам. [24:26] При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него. [24:27] Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.
[25:1] А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим. [25:2] Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла [25:3] и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя. [25:4] Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там. [25:5] И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят. [25:6] И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла. [25:7] Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; [25:8] а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря. [25:9] Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене. [25:10] Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. [25:11] Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам. [25:12] Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш. [25:13] След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. [25:14] И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, [25:15] за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. [25:16] Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. [25:17] И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; [25:18] обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; [25:19] те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. [25:20] Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това? [25:21] Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря. [25:22] Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш. [25:23] На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла. [25:24] И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. [25:25] Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему. [25:26] Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша. [25:27] Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
[26:1] Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: [26:2] честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, [26:3] а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. [26:4] Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; [26:5] те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; [26:6] а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, [26:7] което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите. [26:8] Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви? [26:9] Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея; [26:10] това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; [26:11] и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. [26:12] С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, [26:13] посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. [26:14] Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. [26:15] Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. [26:16] Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, [26:17] като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, [26:18] да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. [26:19] Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, [26:20] но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. [26:21] Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. [26:22] Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане, [26:23] именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. [26:24] Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. [26:25] А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум. [26:26] Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. [26:27] Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш. [26:28] Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин. [26:29] А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови. [26:30] Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях [26:31] и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови. [26:32] И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
[27:1] Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. [27:2] Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. [27:3] На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. [27:4] Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, [27:5] и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. [27:6] Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. [27:7] И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. [27:8] И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. [27:9] Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше [27:10] и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. [27:11] Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. [27:12] И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. [27:13] Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. [27:14] Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. [27:15] Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. [27:16] И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; [27:17] като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. [27:18] На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; [27:19] а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. [27:20] Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. [27:21] И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. [27:22] А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. [27:23] Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, [27:24] и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. [27:25] Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. [27:26] Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. [27:27] Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, [27:28] и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. [27:29] И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. [27:30] А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, [27:31] Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. [27:32] Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. [27:33] И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. [27:34] Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. [27:35] Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; [27:36] тогава се ободриха всички, та ядоха и те; [27:37] а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. [27:38] А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. [27:39] Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. [27:40] И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. [27:41] Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. [27:42] И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. [27:43] Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, [27:44] а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята. * Бурен североизточен вятър. * Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг.
[28:1] И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. [28:2] Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. [28:3] А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. [28:4] Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. [28:5] Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя. [28:6] А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог. [28:7] Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно. [28:8] И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го. [28:9] След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; [28:10] те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща. [28:11] След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите. [28:12] И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни. [28:13] Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли; [28:14] там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. [28:15] Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри. [28:16] Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. [28:17] След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. [28:18] Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; [28:19] но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си. [28:20] По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. [28:21] А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе. [28:22] Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. [28:23] И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците. [28:24] Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. [28:25] Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки: [28:26] "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, [28:27] защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". [28:28] И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят. [28:29] Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си. [28:30] Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, [28:31] като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено. |