[1:1] Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. [1:2] Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, [1:3] като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; [1:4] търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. [1:5] Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. [1:6] Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; [1:7] такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. [1:8] Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. [1:9] Униженият брат да се хвали със своята висота, [1:10] а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: [1:11] изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. [1:12] Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. [1:13] Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, [1:14] но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; [1:15] след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. [1:16] Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. [1:17] Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. [1:18] Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. [1:19] И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, [1:20] защото човешкият гняв не върши Божия правда. [1:21] Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. [1:22] Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. [1:23] Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: [1:24] погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. [1:25] Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. [1:26] Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. [1:27] Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
[2:1] Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. [2:2] Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, [2:3] и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, [2:4] то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? [2:5] Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? [2:6] А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? [2:7] Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? [2:8] Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите. [2:9] Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. [2:10] Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. [2:11] Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. [2:12] Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. [2:13] Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда. [2:14] Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? [2:15] Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, [2:16] а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? [2:17] Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. [2:18] Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. [2:19] Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. [2:20] Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? [2:21] Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? [2:22] Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? [2:23] И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий. [2:24] Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? [2:25] Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път? [2:26] Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
[3:1] Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, [3:2] защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. [3:3] Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. [3:4] Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; [3:5] тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; [3:6] и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; [3:7] защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, [3:8] а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. [3:9] С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. [3:10] Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. [3:11] Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? [3:12] Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. [3:13] Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. [3:14] Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: [3:15] това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; [3:16] защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. [3:17] А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. [3:18] Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
[4:1] Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? [4:2] Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. [4:3] Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. [4:4] Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. [4:5] Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? [4:6] Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". [4:7] И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. [4:8] Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. [4:9] Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. [4:10] Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. [4:11] Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. [4:12] Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? [4:13] Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", [4:14] вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. [4:15] Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", [4:16] сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. [4:17] И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
[5:1] Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. [5:2] Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. [5:3] Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. [5:4] Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. [5:5] Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. [5:6] Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. [5:7] И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. [5:8] Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. [5:9] Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата. [5:10] За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне. [5:11] Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен. [5:12] А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане. [5:13] Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми. [5:14] Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. [5:15] И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. [5:16] Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника. [5:17] Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. [5:18] И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод. [5:19] Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, [5:20] нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. |