ЧЕТВЪРТА КНИГА ЦАРСТВА * * У Евреите: "Втора книга на Царете". 1 [1:1]  След смъртта на Ахава Моав се отметна от Израиля. [1:2]  А Охозия падна през решетчестия прозорец на своята горница, която е в Самария, и заболя. И проводи пратеници и им каза: идете, попитайте Веелзевула, акаронското божество: ще оздравея ли от тая болест? (И те отидоха да питат.) [1:3]  Тогава Ангел Господен каза на Илия Тесвитеца: стани, присрещни пратениците на самарийския цар и им кажи: нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? [1:4]  Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. И отиде Илия (и каза им). [1:5]  Върнаха се пратениците при Охозия. И той ги попита: защо се върнахте? [1:6]  И те му отговориха: присрещна ни един човек и ни каза: идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: тъй говори Господ: нима у Израиля няма Бог, та пращаш да питат Веелзевула, акаронското божество? Затова от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. [1:7]  И ги попита: какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи? [1:8]  Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия Тесвитец. [1:9]  И проводи царят при него петдесетник с неговите петдесетмина. И той се изкачи при него, когато Илия седеше навръх планината, и му каза: човече Божий! царят каза: слез. [1:10]  Отговори Илия и каза на петдесетника: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън от небето и изгори и него и неговите петдесетмина. [1:11]  Царят проводи при него друг петдесетник с неговите петдесетмина. И той му заговори и каза: човече Божий! тъй казва царят: слез по-скоро. [1:12]  Илия отговори и му каза: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън Божий от небето и изгори него и неговите петдесетмина. [1:13]  И проводи трети път петдесетник с неговите петдесетмина. Третият петдесетник стана, та дойде, и падна на колене пред Илия, молеше го и му думаше: човече Божий, да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи; [1:14]  ето, падна огън от небето и изгори двамата предишни петдесетници с техните петдесетмина; но сега да не бъде презряна душата ми пред твоите очи! [1:15]  И рече Ангелът Господен на Илия: иди с него, не бой се от него. И той стана, та отиде с него при царя. [1:16]  И му каза: тъй говори Господ: задето праща пратеници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото Му, - ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш. [1:17]  И той умря по словото Господне, което изрече Илия. И се възцари Иорам (брат на Охозия) вместо него, във втората година на Иорама, син Иосафатов, цар иудейски, понеже оня нямаше син. [1:18]  Останалото за Охозия, каквото той е извършил, е писано в летописите на израилските царе. 2 [2:1]  В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. [2:2]  И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. [2:3]  И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. [2:4]  И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. [2:5]  Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. [2:6]  И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. [2:7]  Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. [2:8]  И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. [2:9]  Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. [2:10]  А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. [2:11]  Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. [2:12]  А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. [2:13]  И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; [2:14]  взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. [2:15]  И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи [2:16]  и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща. [2:17]  Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха, [2:18]  и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете? [2:19]  Тогава жителите на града казаха на Елисея: ето, както виждаш, господарю, положението на тоя град е добро; но водата е лоша и земята безплодна. [2:20]  И той каза: дайте ми нова чаша и турете в нея сол. И дадоха му. [2:21]  И той отиде при извора на водата, хвърли в нея солта и каза: тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие. [2:22]  И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза. [2:23]  Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! върви, плешивецо! [2:24]  Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца. [2:25]  Оттук отиде на планина Кармил, а оттам се върна в Самария. 3 [3:1]  Иорам, син Ахавов, се възцари над Израиля в Самария в осемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува дванайсет години. [3:2]  Той върши, каквото беше неугодно в очите на Господа, макар и не тъй, както баща му и майка му, защото свали статуята на Ваала, която бе направил баща му; [3:3]  при все това той се държеше о греховете на Иеровоама, Наватов син, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях. [3:4]  Моавският цар Меса имаше много добитък и пращаше на израилския цар по сто хиляди овци и по сто хиляди неостригани овни. [3:5]  Но, щом умря Ахав, моавският цар се отметна от израилския цар. [3:6]  В онова време цар Иорам излезе от Самария и направи преглед на всички израилтяни, [3:7]  па отиде и проводи да кажат на иудейския цар Иосафата: моавският цар се отметна от мене; отиваш ли с мене на война против Моава? Той отговори: отивам; както ще отидеш ти, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ, както твоите коне, тъй и моите коне. [3:8]  И каза: по кой път да вървим? Той каза: по пътя на Едомската пустиня. [3:9]  И тръгнаха израилският цар, иудейският цар и едомският цар, и вървяха по околен път седем дена, и нямаше вода за войската и за добитъка, който идеше подире им. [3:10]  И каза израилският цар: ах! Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава. [3:11]  И каза Иосафат: няма ли тук пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? Отговори един от слугите на израилския цар и каза: тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. [3:12]  И каза Иосафат: у него има слово Господне. И отидоха при него израилският цар и Иосафат и едомският цар. [3:13]  И каза Елисей на израилския цар: какво имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И каза му израилският цар: не, защото Господ свика тук тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава. [3:14]  И каза Елисей: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Ако не почитах Иосафата, иудейския цар, не бих те погледнал и не бих те видял; [3:15]  сега повикайте ми гуслар. И когато гусларят свиреше на гуслата, тогава ръката Господня се допря до Елисея, [3:16]  и той каза: тъй говори Господ: направете тая долина яма до яма; [3:17]  защото тъй говори Господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода, от която ще пиете вие и дребният и едрият ви добитък; [3:18]  но това е малко пред очите на Господа: Той и Моава ще предаде в ръцете ви, [3:19]  и ще поразите всички укрепени градове и всички главни градове, и ще отсечете всички добри дървета, и ще заприщите всички извори, и всички добри ниви с камъни ще засипете. [3:20]  Сутринта, когато се възнася хлебен принос, отведнъж потече вода по пътя от Едом, и земята се напълни с вода. [3:21]  Като чуха моавци, че царете идат да воюват с тях, бидоха събрани всички, които носят пояс и по-стари, и застанаха на границата. [3:22]  Сутринта станаха рано и, когато слънцето изгря над водата, на моавци се стори отдалеч тая вода червена като кръв. [3:23]  И те казаха: това е кръв; сбили са се царете помежду си и се изтребили един друг; сега на плячка, Моаве! [3:24]  И те дойдоха до израилския стан. Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват. [3:25]  И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха, тъй че в Кир-Харешет останаха само камъни. И го заобиколиха прашниците и го разрушиха. [3:26]  И моавският цар видя, че губи битката, и взе със себе си седемстотин души, които боравеха с меч, за да се промъкнат към едомския цар, ала не можаха. [3:27]  И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо негодувание у израилтяните, и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си. 4 [4:1]  Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елисея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби. [4:2]  Елисей й каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло. [4:3]  И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста, [4:4]  и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана. [4:5]  Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те й подаваха, а тя наливаше. [4:6]  Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той й каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна. [4:7]  Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си. [4:8]  Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб. [4:9]  И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет; [4:10]  да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там. [4:11]  Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там, [4:12]  па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него. [4:13]  И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си. [4:14]  Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар. [4:15]  И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата. [4:16]  Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си. [4:17]  И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей. [4:18]  Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите. [4:19]  И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му. [4:20]  Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря. [4:21]  Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе, [4:22]  па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна. [4:23]  Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е. [4:24]  И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа. [4:25]  И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка; [4:26]  затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме. [4:27]  А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви. [4:28]  И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга? [4:29]  И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето. [4:30]  И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й. [4:31]  Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда. [4:32]  И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му. [4:33]  И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу; [4:34]  след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря. [4:35]  Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. [4:36]  И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си. [4:37]  Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе. [4:38]  А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове. [4:39]  И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха. [4:40]  Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат. [4:41]  А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно. [4:42]  Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък - двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат. [4:43]  И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане. [4:44]  Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне. 5 [5:1]  Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен. [5:2]  Еднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена. [5:3]  И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата! [5:4]  Тогава Нееман отиде и разправи това на господаря си, думайки: тъй и тъй каза момичето, което е от Израилската земя. [5:5]  И сирийският цар каза (на Неемана): стани, иди, пък аз ще пратя писмо до израилския цар. Той отиде, като взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи; [5:6]  и занесе на израилския цар писмото, в което се казваше: заедно с това писмо, ето, пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му. [5:7]  Израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето, знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене. [5:8]  Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати да кажат на царя: защо раздра дрехите си? Нека дойде при мене и познае, че има пророк у Израиля. [5:9]  И дойде Нееман с конете си и с колесницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом. [5:10]  Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист. [5:11]  Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата; [5:12]  нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан. [5:13]  Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист. [5:14]  Той отиде и се потопи в Иордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти. [5:15]  Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб. [5:16]  Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи. [5:17]  И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа; [5:18]  само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона. [5:19]  И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя. [5:20]  Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисея, каза: ето, моят господар не рачи да вземе от ръката на тоя сириец Неемана, каквото бе донесъл. Жив Господ! ще се затека подире му и ще взема нещо от него. [5:21]  И се затече Гиезий след Неемана. Нееман видя, че някой тича подире му, слезе от колесницата да го посрещне и каза: с мир ли? [5:22]  Той отговори: с мир; моят господар ме прати да кажа: ето, сега дойдоха при мене от Ефремова планина двама момци от пророческите синове: дай им един талант сребро и две премени дрехи. [5:23]  И Нееман каза: вземи, ако обичаш, два таланта. И го много молеше. Тогава той завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двамата си слуги, та ги понесоха пред него. [5:24]  Когато той дойде до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри у дома си. И отпусна людете, и те си отидоха. [5:25]  Когато дойде и се яви пред господаря си, Елисей го попита: откъде идеш, Гиезие? Той отговори: никъде не е ходил твоят раб. [5:26]  Той му каза: нима сърцето ми не те придружаваше, когато оня човек се върна от колесницата си да те посрещне? Време ли е да се взима сребро и да се взимат дрехи, или маслинени дървета и лозя, дребен или едър добитък, слуги или слугини? [5:27]  Нека, прочее, Неемановата проказа се залепи на тебе и на потомството ти вовеки. И той излезе от него бял като сняг от проказа. 6 [6:1]  Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас; [6:2]  да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете. [6:3]  А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда. [6:4]  И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета. [6:5]  И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем! [6:6]  Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува. [6:7]  И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе. [6:8]  Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и еди-кое си място ще разположа своя стан. [6:9]  Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали. [6:10]  И израилският цар праща разузнавачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж. [6:11]  И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар? [6:12]  И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си. [6:13]  И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим. [6:14]  И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града. [6:15]  Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим? [6:16]  Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях. [6:17]  Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея. [6:18]  Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева. [6:19]  Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария. [6:20]  Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария. [6:21]  Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой? [6:22]  И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си. [6:23]  Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя. [6:24]  След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария. [6:25]  И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки - за пет сикли сребро. [6:26]  Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю. [6:27]  Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли? [6:28]  Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре. [6:29]  И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз й казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си. [6:30]  Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище. [6:31]  И царят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му. [6:32]  А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него! [6:33]  Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа? 7 [7:1]  Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще струва една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария. [7:2]  А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него. [7:3]  Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един другиму: защо да седим тук, очаквайки смъртта? [7:4]  Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем. [7:5]  И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек. [7:6]  Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат. [7:7]  Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си - целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят. [7:8]  И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха. [7:9]  И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом. [7:10]  Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са. [7:11]  Вратарите извикаха и обадиха вестта в самия царски дворец. [7:12]  През нощта царят стана и каза на слугите си: ще ви кажа, какво правят с нас сирийци. Те знаят, че теглим от глад, та са излезли от стана, да се скрият в нивите, като мислят тъй: кога излязат от града, живи ще ги хванем и ще навлезем в града. [7:13]  Отговори един от слугите му и каза: нека вземат пет от конете, които останаха в града, (от цялото израилско опълчение само това остана в него, от цялото опълчение на израилтяните, което загина,) та да пратим и да видим. [7:14]  И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници. И царят прати подир сирийската войска, като каза: идете и вижте. [7:15]  И вървяха подир тях до Иордан; и ето, целият път посеян с дрехи и вещи, които сирийци бяха нахвърляли в бързия си бяг. Върнаха се пратениците и обадиха на царя. [7:16]  Тогава народът излезе и разграби сирийския стан, и една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик - за сикла, по словото Господне. [7:17]  И царят остави при портите оня велможа, върху чиято ръка се опираше, и народът го стъпка при портите, и той умря, както бе казал Божият човек, който говори, когато царят ходи при него. [7:18]  Когато Божият човек бе говорил на царя тъй: две мери ечемик за сикла, и една мяра чисто брашно за сикла ще бъде утре по това време пред портите на Самария, [7:19]  тогава оня велможа отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А той му бе казал: с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него. [7:20]  Тъй и стана с него: и стъпка го народът на портите, и той умря. 8 [8:1]  И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години. [8:2]  Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години. [8:3]  Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си. [8:4]  Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей. [8:5]  А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, - жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият й син, когото Елисей възкреси. [8:6]  Царят попита жената, и тя му разказа. И даде й царят едного от царедворците и каза: да й се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега. [8:7]  И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Венадада и казаха: тук дойде Божият човек. [8:8]  Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни Божия човек и попитай чрез него Господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест? [8:9]  Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най-добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, да попитам: ще оздравея ли от тая болест? [8:10]  Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче Господ ми яви, че той ще умре. [8:11]  И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака Божият човек. [8:12]  И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш. [8:13]  И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: Господ ми показа в тебе царя на Сирия. [8:14]  Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елисей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш. [8:15]  На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил. [8:16]  След иудейския цар Иосафат, се възцари Иосафатовият син Иорам, цар иудейски - в петата година на Ахавовия син Иорам, цар израилски. [8:17]  Той беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Иерусалим; [8:18]  и ходеше по пътя на израилските царе тъй, както постъпваше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му беше жена, и правеше каквото беше неугодно в очите на Господа. [8:19]  Обаче Господ не искаше да погуби Иуда, заради Своя раб Давида, защото Той бе обещал да му даде светило между децата му за всички времена. [8:20]  В негови дни Едом се измъкна изпод ръката на Иуда и си постави цар. [8:21]  И отиде Иорам в Цаир, и всички колесници с него; стана той през една нощ и порази идумейци, които го обикаляха, и началниците на колесниците, ала народът избяга в шатрите си. [8:22]  И се измъкна Едом изпод ръката на Иуда доднес. В същото време се измъкна и Ливна. [8:23]  Останалото за Иорама и всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [8:24]  И почина Иорам при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Охозия. [8:25]  Охозия, син на иудейския цар Иорам, се възцари в дванайсетата година на Ахавовия син Иорам, израилски цар. [8:26]  Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува една година в Иерусалим. А майка му се казваше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврия. [8:27]  Той ходеше по пътя на Ахавовия дом и правеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, както Ахавовият дом, защото беше в роднинство с Ахавовия дом. [8:28]  Той отиде с Ахавовия син Иорам на война против сирийския цар Азаил в Рамот Галаадски, и сирийци раниха Иорама. [8:29]  И цар Иорам се върна да се лекува в Изреел от раните, които сирийци му нанесоха в Рамот, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Охозия, Иорамовият син, иудейски цар, дойде да посети Ахавовия син Иорам в Изреел, понеже беше болен. 9 [9:1]  Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски; [9:2]  като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая; [9:3]  вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъй казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягай и не чакай. [9:4]  Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски, [9:5]  и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико. [9:6]  Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля, [9:7]  и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби - пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел; [9:8]  и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля, [9:9]  и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса; [9:10]  а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна. [9:11]  И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори. [9:12]  И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля. [9:13]  Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари! [9:14]  И подигна се Ииуй, синът на Намесиевия син Иосафат, против Иорама, а Иорам се намираше с всички израилтяни в Рамот Галаадски на стража против сирийския цар Азаил. [9:15]  В това време сам цар Иорам се беше върнал да се лекува в Изреел от раните, които му нанесоха сирийци, когато воюва против сирийския цар Азаил. И каза Ииуй: ако сте съгласни (с мене), нека никой не излиза от града, за да иде да извести в Изреел. [9:16]  Ииуй възседна кон и тръгна за Изреел, дето лежеше Иорам (цар израилски, за да се лекува от раните, които му бяха нанесли сирийци в Рамот, когато воюва против силния и мощен сирийски цар Азаил), и дето бе дошъл иудейският цар Охозия, за да посети Иорама. [9:17]  На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли? [9:18]  И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. [9:19]  Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе - с мир ли ида? Тръгвай подире ми. [9:20]  Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно. [9:21]  Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей. [9:22]  Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии? [9:23]  Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие! [9:24]  А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си. [9:25]  Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество: [9:26]  наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне. [9:27]  Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Това стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря. [9:28]  Пренесоха го слугите му в Иерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град. [9:29]  В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия. [9:30]  Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца. [9:31]  Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си? [9:32]  Той дигна очи към прозореца и попита; кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци. [9:33]  И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта й бризна по стената и по конете, и я стъпкаха. [9:34]  И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря. [9:35]  Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете. [9:36]  Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле. [9:37]  Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел. 10 [10:1]  Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Ииуй написа и прати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите деца писма с такова съдържание: [10:2]  кога стигне до вас това писмо, то, понеже са при вас синовете на господаря ви, а също у вас са и колесници и коне, и укрепен град и оръжие, - [10:3]  изберете най-добрия и най-достойния от синовете на господаря си, поставете го на бащиния му престол и воювайте за дома на господаря си. [10:4]  Те се уплашиха твърде много и казаха: ето, двама царе не устояха пред него, а как ще устоим ние? [10:5]  Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля. [10:6]  Той повторно им писа такова писмо: ако сте мои и се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и дойдете утре по това време при мене в Изреел. (А царските синове бяха седемдесет души; възпитаваха ги най-видните в града.) [10:7]  Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха - седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел. [10:8]  Дойде пратеникът, извести му и каза: донесохме главите на царските синове. И той каза: наредете ги на два купа при входа на портите до утре. [10:9]  На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: вие сте виновни. Ето, аз въстанах против господаря си и го убих, а тия всичките кой ги уби? [10:10]  А сега знайте, че няма да падне на земята нито едно слово на Господа, което Той бе изрекъл за Ахавовия дом; Господ направи това, що изрече чрез Своя раб Илия. [10:11]  Ииуй изби всички останали от дома на Ахава в Изреел, и всичките му велможи, и близките му, и свещениците му, тъй че от него не оцеля нито един. [10:12]  След това стана, тръгна и дойде в Самария. По пътя, когато се намираше близо до овчарския Бет-Екед, [10:13]  Ииуй срещна братята на иудейския цар Охозия и попита: кои сте вие? Те отговориха: ние сме братя на Охозия, отиваме да се научим, здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата. [10:14]  А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха - четирийсет и двама души, при кладенеца на Бет-Екед, и не остана от тях нито един. [10:15]  Оттам тръгна и се срещна с Рихавовия син Ионадав, който идеше насреща му; поздрави го и му каза: разположено ли е сърцето ти тъй, както моето сърце към твоето? Ионадав отговори: да. Ако е тъй, дай си ръката. И тоя си подаде ръката, а той го качи на колесницата при себе си. [10:16]  И каза: тръгвай с мене и гледай моята ревност към Господа. И го наместиха в колесницата. [10:17]  Като дойде в Самария, той уби всички, останали от Ахава в Самария, тъй че съвсем го изтреби, по словото на Господа, що бе казал на Илия. [10:18]  Тогава Ииуй събра целия народ и каза: Ахав малко служи на Ваала; Ииуй ще му служи повече. [10:19]  Затова, свикайте при мене всички пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му свещеници, - никой да не отсъствува, защото ще принеса голяма жертва Ваалу. А всеки, който не дойде, няма да остане жив. Ииуй правеше това с лукавство, за да изтреби Вааловите служители. [10:20]  И каза Ииуй: наредете празничен събор за Ваала. И прогласиха събор. [10:21]  Тогава Ииуй прати по цял Израил, и дойдоха всички Ваалови служители; не остана ни един да не дойде; и влязоха в дома на Ваала, и Вааловият дом се напълни открай докрай. [10:22]  И каза на одеждопазителя: донеси одежди за всички Ваалови служители. И той им донесе одежди. [10:23]  Ииуй влезе с Рихавовия син Ионадава в дома Ваалов и каза на Вааловите служители: разпитайте и разгледайте, дали не се намира някой от служителите на Господа, защото тук трябва да бъдат само Ваалови служители. [10:24]  И те пристъпиха да принасят жертви и всесъжения. А Ииуй постави извън дома осемдесет души и каза: душата на оногова, от когото се избави някой от людете, които ви предавам в ръцете, ще бъде вместо душата на спасилия се. [10:25]  Когато всесъжението бе извършено, Ииуй каза на бързоходците и началниците: идете, избийте ги, та нито един да не излезе. Избиха ги с острието на меча и ги изхвърлиха бързоходците и началниците, и отидоха в града, дето беше Вааловото капище, [10:26]  изнесоха статуите от Вааловото капище и ги изгориха; [10:27]  след това разбиха Вааловата статуя, разрушиха Вааловото капище и го обърнаха на място за нечистотии, дори доднес. [10:28]  Тъй изтреби Ииуй Ваала от Израилската земя. [10:29]  Ала от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, от тях Ииуй не отстъпяше - от златните телци, които бяха във Ветил и в Дан. [10:30]  И Господ каза на Ииуя: задето драговолно извърши, каквото беше праведно в очите Ми - изпълни над Ахавовия дом всичко, що Ми беше на сърце, твоите синове ще седят до четвърта рода на Израилевия престол. [10:31]  Но Ииуй не залягаше да върви по закона на Господа, Бога Израилев, от все сърце. Той не отстъпваше от греховете на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля. [10:32]  В ония дни Господ начена да къса части от израилтяните, и Азаил ги биеше по всички Израилски предели: [10:33]  на изток от Иордан, цялата земя Галаад, коляното Гадово, Рувимово, Манасиево, като захванеш от Ароер, при поток Арнон, и Галаад и Васан. [10:34]  Останалото за Ииуя и за всичко, което той извърши, и за юначните му подвизи е описано в летописите на израилските царе. [10:35]  И почина Ииуй при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз. [10:36]  Ииуй царува над Израиля в Самария двайсет и осем години. 11 [11:1]  Готолия, майка на Охозия, като видя, че син й умря, стана и изтреби целия царски род. [11:2]  Но Иосавета, цар Иорамова дъщеря, сестра на Охозия, взе Охозиевия син Иоаса и тайно го отведе изсред убиваните царски синове, него и кърмачката му, в спалнята; и скриха го от Готолия, и той не биде убит. [11:3]  И криха го с нея в Господния дом шест години, а в това време Готолия царуваше над земята. [11:4]  На седмата година Иодай прати и взе стотниците от телохранителите и бързоходците, доведе ги при себе си в дома Господен, сключи с тях договор, взе от тях клетва в дома Господен и им показа царския син; [11:5]  и даде им заповед, като каза: ето какво ще направите: едната третина от вас, които дохождате в събота, ще стоите на стража при царския дом; [11:6]  другата третина - при Сурски порти; и третата третина - при портите зад телохранителите, и ще стоите на стража в дома, да не стане насилие. [11:7]  И две части от вас, от всички, които си отиват в събота, ще стоят на стража при дома Господен, за царя; [11:8]  и заобиколете царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка; който и да влезе в редовете, да бъде убит; и бъдете при царя, кога излиза и кога влиза. [11:9]  Стотниците направиха всичко, що заповяда свещеник Иодай; всеки взе людете си, които дохождаха в събота и които си отиваха в събота, и дойдоха при свещеник Иодая. [11:10]  И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете цар Давидови, които се намираха в дома Господен. [11:11]  И застанаха бързоходците, всеки с оръжие в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при жертвеника и при дома около царя. [11:12]  Тогава Иодай изведе царския син, тури му царски венец и накити, възцариха го, и го помазаха, ръкопляскаха и викаха: да живее царят! [11:13]  Чу Готолия гласа на разтърчалия се народ и отиде при народа в дома Господен. [11:14]  И гледа: ето, царят стои на възвишението, според обичая, и князете и тръбите до царя; целият народ на страната се весели, и тръбят с тръби. Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие, съзаклятие! [11:15]  Свещеник Иодай заповяда на стотниците, началници на войската, и им каза: изведете я извън редовете, а който тръгне подире й, убивайте го с меч, защото свещеникът си мислеше да не би да я убият в дома Господен. [11:16]  Направиха й място, и тя мина през конския вход за царския двор, и там биде убита. [11:17]  И сключи Иодай завет между Господа и между царя и народа, да бъдат те народ Господен, и между царя и народа. [11:18]  Тогава целият народ на страната отиде в дома на Ваала, събориха жертвениците му, и кумирите му съвсем разбиха, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът установи надзорничество над дома Господен. [11:19]  И взе стотниците и телохранителите и бързоходците и целия народ на страната, и придружиха царя от дома Господен, и отидоха по пътя през телохранителските порти в царския дом; и той седна на царския престол. [11:20]  Целият народ на страната се весели, и градът се успокои. А Готолия убиха с меч в царския дом. [11:21]  Иоас беше на седем години, когато се възцари. 12 [12:1]  В седмата година на Ииуя се възцари Иоас и царува в Иерусалим четирийсет години. Майка му се казваше Цивия, от Вирсавия. [12:2]  И Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всичките си дни, докле го поучаваше свещеник Иодай; [12:3]  само оброчищата не бяха премахнати; народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. [12:4]  И каза Иоас на свещениците: всичкото посвещавано сребро, което принасят в дома Господен, среброто от ония, които биват преброявани, среброто, което се внася за всяка душа според оценката, - всичкото сребро, колкото всекиму сърце дава, да се донесе в дома Господен; [12:5]  нека свещениците го прибират, всеки от своя познат, и нека поправят повреденото в храма, навред, дето се намери повреда. [12:6]  Но понеже до двайсет и третата година на цар Иоаса свещениците не поправяха повредите в храма, [12:7]  цар Иоас повика свещеник Иодая и свещениците и им каза: защо не поправяте повредите в храма? Отсега няма вече да прибирате сребро от своите познати, а ще го оставяте за поправка на повредите в храма. [12:8]  И свещениците се съгласиха да не прибират вече у себе си сребро от народа за поправка на повредите в храма. [12:9]  Тогава свещеник Иодай взе едно ковчеже, направи отгоре му отвор и го сложи до жертвеника отдясно, дето влизаха в дома Господен. И свещениците, които стояха на стража при прага, пущаха там всичкото сребро, което се внасяше в дома Господен. [12:10]  И колчем виждаха, че има много сребро в ковчежето, дохождаше царският писар и първосвещеникът, и завързваха в торби, и преброяваха среброто, което се намереше в дома Господен, [12:11]  и преброеното сребро предаваха в ръцете на отредените при дома Господен разпоредници, а те го харчеха по дърводелци и градежници, които работеха в дома Господен, [12:12]  и по зидари, и по каменоделци, и за купуване дървета и дялани камъни, за поправка на повредите в дома Господен, и за всичко, що се харчеше за поддържане на храма. [12:13]  Но за дома Господен не бидоха направени сребърни блюда, щипци, чаши за ръсене, тръби, - никакви златни съдове, и сребърни съдове не бидоха направени от среброто, което се внасяше в дома Господен, [12:14]  а го предаваха на разпоредниците, и те поправяха с него дома Господен. [12:15]  И не искаха сметка от ония, на които поверяваха среброто за раздаване на разпоредниците, защото те постъпваха честно. [12:16]  Среброто от жертва за вина и среброто от жертва за грях не се внасяше в дома Господен: то беше за свещениците. [12:17]  Тогава сирийският цар Азаил тръгна в поход, отиде да воюва против Гет, и го превзе; па намисли след това Азаил да иде против Иерусалим. [12:18]  Но иудейският цар Иоас взе всичко пожертвувано, което бяха пожертвували на храма негови отци, иудейските царе Иосафат, Иорам и Охозия, и което сам бе пожертвувал, и всичкото злато, намерено в съкровищниците в дома Господен и на царския дом, и прати на сирийския цар Азаил; и тоя се оттегли от Иерусалим. [12:19]  Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, е описано в летописите на иудейските царе. [12:20]  И въстанаха слугите му, направиха съзаклятие и убиха Иоаса в дома Мило, на пътя за Сила. [12:21]  Убиха го слугите му: Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера, и той умря, и го погребаха при отците му в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Амасия. 13 [13:1]  В двайсет и третата година на Иоаса, син на иудейския цар Охозия, се възцари над Израиля в Самария Ииуевият син Иоахаз, и царува седемнайсет години; [13:2]  той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше в греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях. [13:3]  И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад, през всички дни. [13:4]  Иоахаз се помоли пред лицето на Господа, и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше сирийският цар. [13:5]  И Господ даде на израилтяните избавител, и те се отърваха от ръката на сирийци, и живееха Израилевите синове в шатрите си, както вчера и завчера. [13:6]  Обаче не отстъпваха от греховете на дома на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля; ходеха в тях, и дъбравата стоеше в Самария. [13:7]  На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче. [13:8]  Останалото за Иоахаза и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе. [13:9]  И почина Иоахаз при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоас. [13:10]  Иоахазовият син Иоас се възцари над Израиля в Самария в трийсет и седмата година на иудейския цар Иоас, царува шестнайсет години [13:11]  и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше ни от един от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, но ходеше в тях. [13:12]  Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, как воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе. [13:13]  И почина Иоас при отците си, а на престола му седна Иеровоам. Иоас биде погребан в Самария, при израилските царе. [13:14]  Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него, думайки: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! [13:15]  И каза му Елисей: вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели. [13:16]  И каза на израилския цар: тури ръката си на лъка. И той си тури ръката. Тогава Елисей сложи ръцете си върху царевите ръце [13:17]  и рече: отвори прозореца към изток. И той отвори. Каза му Елисей: стреляй. И той стрелна. И каза: тая стрела за избавление е от Господа, тя е избавителна стрела против Сирия, и ти ще поразиш до крак сирийците в Афек. [13:18]  И каза (Елисей): вземи стрели. И той взе. Каза пак на израилския цар: удари в земята. И той удари три пъти и спря. [13:19]  И разгневи му се Божият човек и каза: трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш досущ сирийци, а сега ще поразиш сирийци само три пъти. [13:20]  Умря Елисей и го погребаха. И на другата година моавски пълчища нахлуха в страната. [13:21]  И ето, когато погребваха един човек, погребвачите, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си. [13:22]  Сирийският цар Азаил притесняваше израилтяните през всички дни на Иоахаза. [13:23]  Но Господ се смили над тях и ги помилува; обърна се към тях поради завета Си с Авраама, Исаака и Иакова, и не иска да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето Си доднес. [13:24]  Сирийският цар Азаил умря, и вместо него се възцари син му Венадад. [13:25]  Иоахазовият син Иоас взе назад от ръцете на Азаиловия син Венадад градовете, които той бе превзел с война от ръцете на баща му Иоахаз. Три пъти го разби Иоас, и върна Израилевите градове. 14 [14:1]  Във втората година на Иоаса, син на израилския цар Иоахаза, се възцари Амасия, син на иудейския цар Иоас; [14:2]  той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим. Майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим. [14:3]  И вършеше той, каквото беше угодно пред очите на Господа, но не тъй, както неговият отец Давид; във всичко той постъпваше като баща си Иоаса. [14:4]  Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. [14:5]  Когато закрепна царството в ръцете му, той уби слугите си, които бяха убили царя, баща му. [14:6]  Но децата на убийците не уби, защото е писано в книгата на Моисеевия закон, в която Господ заповяда, думайки: бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата, и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт зарад бащите, а всеки трябва да се наказва със смърт за своето престъпление. [14:7]  Той порази десет хиляди идумейци в Солния дол, и взе града Села с война, и му даде име Иоктеил, което си остана и доднес. [14:8]  Тогава Амасия изпрати пратеници до Иоаса, израилски цар, син на Иоахаза, Ииуев син, да кажат: излез да се видим лице с лице. [14:9]  Тогава израилският цар Иоас прати до Амасия, иудейски цар, да кажат: трън ливански пратил при кедра ливански да каже: дай дъщеря си за жена на сина ми. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън. [14:10]  Ти порази идумейци, и сърцето ти се възгордя. Превъзнасяй се и стой у дома си. За какво ти е да предизвикваш разпра за твоя злочестина? Ще паднеш ти и Иуда с тебе. [14:11]  Ала Амасия не послуша. Тогава Иоас, цар израилски, излезе, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис, що е в Иудея. [14:12]  Иудеите бидоха разбити от израилтяните, и се разбягаха по шатрите си. [14:13]  Израилският цар Иоас хвана във Ветсамис иудейския цар Амасия, син на Иоаса, Охозиев син, дойде в Иерусалим и събори четиристотин лакти от иерусалимската стена - от Ефремови порти до ъгловите порти. [14:14]  И взе всичкото злато и сребро и всички съдове, каквито се намериха в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и заложници, и се върна в Самария. [14:15]  Останалото за Иоаса, което той извърши, и за юнашките му подвизи, и как той воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе. [14:16]  И почина Иоас при отците си, и биде погребан в Самария, при израилските царе. Вместо него се възцари син му Иеровоам. [14:17]  Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя подир смъртта на Иоахазовия син Иоас, цар израилски, петнайсет години. [14:18]  Останалите дела на Амасия са записани в летописите на иудейските царе. [14:19]  И направиха съзаклятие против него в Иерусалим, и той избяга в Лахис. Проводиха по него в Лахис, и там го убиха. [14:20]  Донесоха го на коне, и биде погребан в Иерусалим при отците си, в Давидовия град. [14:21]  Целият народ иудейски взе Азария, който беше на шестнайсет години, и го възцариха вместо баща му Амасия. [14:22]  Той застрои Елат и го върна на Иуда, след като царят, баща му, почина при отците си. [14:23]  Израилският цар Иеровоам, син Иоасов, се възцари в Самария в петнайсетата година на иудейския цар Амасия, Иоасов син, царува четирийсет и една години, [14:24]  и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше ни от един грях на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля. [14:25]  Той възстанови границите на Израиля от входа в Емат до пустинното море, според словото на Господа, Бога Израилев, което Той бе изрекъл чрез раба Си Аматиевия син Иона, пророк от Гатхефер, [14:26]  защото Господ видя неволята на Израиля, толкова горка, че нямаше ни затворен, ни свободен, който да бъде помощник у Израиля. [14:27]  И не иска Господ да изкорени името на израилтяните от поднебесието, и ги избави чрез ръката на Иоасовия син Иеровоама. [14:28]  Останалото за Иеровоама и за всичко, що е извършил, и за юнашките му подвизи, как е воювал и как е възвърнал на Израиля Дамаск и Емат, който беше на Иуда, е описано в летописите на израилските царе. [14:29]  И почина Иеровоам при отците си, при израилските царе. И вместо него се възцари син му Захария. 15 [15:1]  Иудейският цар Азария, син Амасиев, се възцари в двайсет и седмата година на израилския цар Иеровоама; [15:2]  той беше на шестнайсет години, когато се възцари, и петдесет и две години царува в Иерусалим. Майка му се казваше Иехолия, от Иерусалим. [15:3]  Той вършеше, каквото беше угодно в очите на Господа, тъкмо както постъпваше баща му Амасия. [15:4]  Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. [15:5]  Господ порази царя, и той беше болен от проказа до деня на смъртта си и живееше в отделен дом. А царевият син Иотам началствуваше над двореца и управляваше народа на страната. [15:6]  Останалото за Азария и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [15:7]  И почина Азария при отците си, и го погребаха при отците му в Давидовия град. А вместо него се възцари син му Иотам. [15:8]  Захария, син на Иеровоама, се възцари над Израиля в Самария в трийсет и осмата година на иудейския цар Азария и царува шест месеца. [15:9]  Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, както правеха бащите му: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля. [15:10]  Селум, син на Иависа, направи съзаклятие против него, удари го пред народа и го уби, па се възцари вместо него. [15:11]  Останалото за Захария е описано в летописите на израилските царе. [15:12]  Такова беше словото на Господа, което Той бе казал на Ииуя, думайки: синовете ти ще седят на Израилевия престол до четвърта рода. Тъй и стана. [15:13]  Иависовият син Селум се възцари в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува в Самария един месец. [15:14]  Тогава Менаим, син на Гадия от Тирца, тръгна и дойде в Самария, удари Иависовия син Селума в Самария, уби го и се възцари вместо него. [15:15]  Останалото за Селума и за съзаклятието му, което той направи, е описано в летописите на израилските царе. [15:16]  Менаим порази Типсах и всички, които бяха в него и в пределите му, като захванеш от Тирца, задето градът не отвори портите, разби го, и всички в него непразни жени разсече. [15:17]  Менаим, син Гадиев, се възцари над Израиля в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува десет години в Самария; [15:18]  той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, през всичките си дни. [15:19]  Тогава асирийският цар Фул нападна земята (Израилева). И Менаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да бъдат ръцете му за него и да утвърди царството в своя ръка. [15:20]  Менаим разхвърли това сребро върху израилтяните, върху всички богати люде, по петдесет сикли сребро на всеки човек, за да ги даде на асирийския цар. И върна се назад асирийският цар, и не остана там в земята. [15:21]  Останалото за Менаима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе. [15:22]  И почина Менаим при отците си. И вместо него се възцари син му Факия. [15:23]  Менаимовият син Факия се възцари над Израиля в Самария в петдесетата година на иудейския цар Азария и царува две години; [15:24]  той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля. [15:25]  Против него направи съзаклятие Факей, син на Ремалия, негов велможа, нападна го в Самария, в покоите на царския дом, с Аргов и Арие, имайки със себе си и петдесет души галаадци, уби го и се възцари вместо него. [15:26]  Останалото за Факея и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе. [15:27]  Ремалиевият син Факей се възцари над Израиля в Самария в петдесет и втората година на иудейския цар Азария и царува двайсет години; [15:28]  той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля. [15:29]  В дните на израилския цар Факея дойде асирийският цар Теглатфеласар, превзе Ион, Авел-Бет-Мааха, Ианох, Кедес, Асор, Галаад, Галилея и цялата Нефталимова земя, и пресели жителите им в Асирия. [15:30]  Осия, син на Ила, направи съзаклятие против Ремалиевия син Факей, удари го и го уби, па се възцари вместо него в двайсетата година на Озиевия син Иоатам. [15:31]  Останалото за Факея и за всичко, що той е извършил, е описано в летописите на израилските царе. [15:32]  Иоатам, син на иудейския цар Озия, се възцари във втората година на Ремалиевия син Факей, цар израилски; [15:33]  той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години. Майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря. [15:34]  Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа: във всичко постъпваше тъй, както постъпваше баща му Озия. [15:35]  Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. Той построи горните порти при дома Господен. [15:36]  Останалото за Иоатама и за всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [15:37]  В ония дни Господ начена да праща в Иудея сирийския цар Рецина и Ремалиевия син Факея. [15:38]  И почина Иоатам при отците си, и биде погребан при отците си в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Ахаз. 16 [16:1]  Ахаз, син на иудейския цар Иоатам, се възцари в седемнайсетата година на Ремалиевия син Факей; [16:2]  Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари; той царува шестнайсет години в Иерусалим, и не вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, своя Бог, като отца си Давида, [16:3]  но ходеше по пътя на израилските царе, и дори сина си през огън прекара, подражавайки гнусотиите на народите, които Господ бе пропъдил отпред лицето на Израилевите синове, [16:4]  принасяше жертви и кадеше по оброчища и по могили и под всяко сенчесто дърво. [16:5]  Тогава сирийският цар Рецин и Ремалиевият син Факей, цар израилски, потеглиха против Иерусалим, за да го завладеят, и държаха Ахаза в обсада, но не можаха да надвият. [16:6]  В онова време сирийският цар Рецин възвърна на Сирия Елат и изгони иудеите от Елат; и идумейци влязоха в Елат, дето живеят и доднес. [16:7]  Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мен. [16:8]  Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар. [16:9]  Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби. [16:10]  Цар Ахаз отиде да посрещне асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск и видя жертвеника, който беше в Дамаск, и прати цар Ахаз на свещеник Урия образа на жертвеника и чертежа на цялата му направа. [16:11]  А свещеник Урия съгради жертвеник по образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; това направи свещеник Урия, преди да пристигне от Дамаск цар Ахаз. [16:12]  Дойде царят от Дамаск, видя жертвеника, доближи се той до жертвеника и принесе върху него жертва; [16:13]  и изгори всесъжението си и хлебния принос, извърши възлиянието си и поръси жертвеника с кръвта на мирната си жертва. [16:14]  А медния жертвеник, който беше пред лицето Господне, премести от предната страна на храма, от мястото между новия жертвеник и дома Господен, и го тури отстрани на тоя жертвеник към север. [16:15]  И заповяда цар Ахаз на свещеник Урия и каза: върху големия жертвеник изгаряй утринното всесъжение и вечерния хлебен принос, всесъжението от царя и хлебния принос от него, всесъжението от всички люде на страната и хлебния принос от тях, и възлиянието от тях, и ръси жертвеника с кръвта на всяко всесъжение и с кръвта на всяка жертва, а медният жертвеник да остане, докато аз реша. [16:16]  Свещеник Урия направи всичко тъй, както заповяда цар Ахаз. [16:17]  И строши цар Ахаз краищниците на подставките, сне от тях умивалниците, сне и морето от медните волове, които бяха под него, и го постави на каменен под. [16:18]  И вдигна покрития съботен вход, който бе построен при храма, и външния царски вход в дома Господен, заради асирийския цар. [16:19]  Останалото за Ахаза, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [16:20]  И почина Ахаз при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Езекия. 17 [17:1]  Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години [17:2]  и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него. [17:3]  Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък. [17:4]  Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница. [17:5]  И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години. [17:6]  В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове. [17:7]  А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове, [17:8]  и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според обичаите на израилските царе, както те постъпваха; [17:9]  и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град, [17:10]  и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво, [17:11]  па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа, [17:12]  и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това. [17:13]  Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците. [17:14]  Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог; [17:15]  те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата - станаха суетни - и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях; [17:16]  те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно воинство, служеха на Ваала, [17:17]  прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват. [17:18]  Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно. [17:19]  Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха. [17:20]  И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и, най-сетне, ги отхвърли от лицето Си. [17:21]  Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Наватовия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях. [17:22]  И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях, [17:23]  докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес. [17:24]  Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете й. [17:25]  И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха. [17:26]  Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна. [17:27]  И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна. [17:28]  И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа. [17:29]  При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, - всеки народ в градовете си, дето живееше: [17:30]  вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима, [17:31]  авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски. [17:32]  Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища. [17:33]  Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха. [17:34]  Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил. [17:35]  Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви, [17:36]  а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви; [17:37]  уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове; [17:38]  не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове; [17:39]  почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове. [17:40]  Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи. [17:41]  Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им. 18 [18:1]  В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз. [18:2]  Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария. [18:3]  Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид. [18:4]  Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Моисей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове й кадяха и я наричаха Нехущан. [18:5]  На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе - и подир него и преди него. [18:6]  Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея. [18:7]  И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи. [18:8]  Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град. [18:9]  В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я [18:10]  и след три години я превзе, - в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария. [18:11]  И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове, [18:12]  защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха. [18:13]  В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе. [18:14]  Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса. И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато. [18:15]  И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом. [18:16]  Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар. [18:17]  И асирийският цар проводи Тартана, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска. И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим; тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, които е по пътя за нивата на тепавичаря. [18:18]  И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец. [18:19]  И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш? [18:20]  Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене? [18:21]  Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него. [18:22]  Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим? [18:23]  И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници? [18:24]  Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне? [18:25]  При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи. [18:26]  И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената. [18:27]  И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас. [18:28]  И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар! [18:29]  Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка; [18:30]  и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар. [18:31]  Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец, [18:32]  докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни избави. [18:33]  Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар? [18:34]  Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? [18:35]  Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка? [18:36]  Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте. [18:37]  И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи. 19 [19:1]  Когато чу това цар Езекия, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен. [19:2]  И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия. [19:3]  Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма. [19:4]  Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи. [19:5]  Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия, [19:6]  и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар. [19:7]  Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя. [19:8]  Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис. [19:9]  Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат: [19:10]  тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. [19:11]  Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, - та ти ли ще оцелееш? [19:12]  Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар? [19:13]  Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива? [19:14]  Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне; [19:15]  и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята. [19:16]  Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме); отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог! [19:17]  Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им, [19:18]  и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, - дърво и камък, затова ги и изтребиха. [19:19]  И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един. [19:20]  Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим. [19:21]  Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска. [19:22]  Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев! [19:23]  Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му; [19:24]  изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки. [19:25]  Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, преобръщайки в купища развалини? [19:26]  И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи. [19:27]  Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене. [19:28]  За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Си в твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл. [19:29]  И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина - самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им. [19:30]  И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре, [19:31]  защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното - от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще направи това. [19:32]  Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него. [19:33]  По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ. [19:34]  Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида. [19:35]  И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето - все мъртви тела. [19:36]  Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия. [19:37]  И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан. 20 [20:1]  В ония дни се разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исаия и му каза: тъй говори Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. [20:2]  Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли Господу, думайки: [20:3]  о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно. [20:4]  Исаия още не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне към него: [20:5]  върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен; [20:6]  и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давида. [20:7]  И каза Исаия: вземете смачкани смокини. И взеха, и наложиха на цирея; и той оздравя. [20:8]  Езекия каза на Исаия: каква е личбата, че Господ ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома Господен? [20:9]  Исаия отговори: ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала? [20:10]  И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад. [20:11]  Викна пророк Исаия към Господа, и Той върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше. [20:12]  В онова време вавилонският цар Беродах Баладан, син на Баладана, прати писма и подаръци на Езекия, защото бе чул, че Езекия бил болен. [20:13]  Езекия, като изслуша пратениците, показа им клетовете си, среброто и златото, и ароматите, и скъпоценните масла, и цялата си оръжница и всичко, що се намираше в съкровищниците му; не остана нищо, което да не им показа Езекия в дома си и в цялото си владение. [20:14]  Пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: какво говориха тия люде, и откъде дойдоха при тебе? Езекия отговори: от далечна земя дойдоха те, от Вавилон. [20:15]  Исаия пак попита: какво видяха те в дома ти? Езекия отговори: видяха всичко, що е в моя дом; не остана нищо, което да не им покажа в съкровищниците си. [20:16]  Тогава Исаия рече на Езекия: чуй словото Господне: [20:17]  ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ. [20:18]  Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар. [20:19]  И Езекия каза на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече. И продължи: да бъде мир и доброчестина през моите дни! [20:20]  Останалото за Езекия, за всичките му подвизи, как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летописите на иудейските царе. [20:21]  И почина Езекия при отците си, и вместо него се възцари син му Манасия. 21 [21:1]  Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет години; майка му се казваше Хефциба. [21:2]  Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ бе прогонил пред лицето на Израилевите синове. [21:3]  Той отново издигна оброчищата, които баща му Езекия бе унищожил, въздигна жертвеници на Ваала и направи дъбрава, както стори израилският цар Ахав; кланяше се на всичкото небесно воинство и му служеше; [21:4]  и съзида жертвеници в дома Господен, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще туря името Си. [21:5]  Той съгради жертвеници за цялото небесно воинство в двата двора на дома Господен; [21:6]  прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше; набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да Го разгневи. [21:7]  Той направи истукан на Астарта и го постави в дома, за който Господ бе говорил на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който Аз избрах измежду всички Израилеви колена, турям името Си навеки; [21:8]  и занапред няма да оставя ногата на Израиля да излезе из земята, която съм дал на отците им, само ако те залягат да постъпват според всичко онова, що съм заповядал, и според целия закон, който им даде Моят раб Моисей. [21:9]  Но те не послушаха; и Манасия ги разврати дотам, че те постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ бе изтребил отпред лицето на Израилевите синове. [21:10]  И говори Господ чрез Своите раби - пророците, и каза: [21:11]  задето иудейският цар Манасия извърши тия гнусотии, по-лоши от всичко онова, що вършиха аморейци, които бяха преди него, и вкара Иуда в грях със своите идоли, [21:12]  затова тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, ще напратя върху Иерусалим и върху Иуда такова зло, че който чуе за него, ще му писнат и двете уши; [21:13]  и ще простра над Иерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом, и ще изтрия Иерусалим тъй, както изтриват паница, - изтриват я и я захлупват; [21:14]  ще отхвърля остатъка от Моя дял и ще ги предам в ръцете на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си неприятели, [21:15]  задето вършеха, каквото беше неугодно пред очите Ми и Ме разгневяваха от оня ден, в който отците им излязоха из Египет, дори доднес. [21:16]  А при това Манасия проля и твърде много невинна кръв, та напълни с нея Иерусалим открай докрай, освен своя грях, дето въвлече Иуда в грях, да върши неугодно пред очите Господни. [21:17]  Останалото за Манасия и за всичко, що е той извършил, и за греховете му, с които е съгрешил, е описано в летописите на иудейските царе. [21:18]  И почина Манасия при отците си, и биде погребан в градината при дома му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Амон. [21:19]  Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години; майка му се казваше Мешулемет, дъщеря на Харуца, от Ятба. [21:20]  Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, тъй, както вършеше баща му Манасия: [21:21]  ходеше тъкмо по същия път, по който ходеше баща му; служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се кланяше; [21:22]  той остави Господа, Бога на отците си, и не ходеше по пътя Господен. [21:23]  Амоновите слуги направиха съзаклятие против него и убиха царя в дома му. [21:24]  Ала народът на страната изби всички съзаклятници против цар Амона; и народът на страната възцари вместо него сина му Иосия. [21:25]  Останалото за Амона, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [21:26]  И погребаха го в гробницата му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Иосия. 22 [22:1]  Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа. [22:2]  Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво. [22:3]  Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече: [22:4]  иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага, [22:5]  и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома, [22:6]  на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома; [22:7]  но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно. [22:8]  И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете. [22:9]  Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен. [22:10]  Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя. [22:11]  Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си. [22:12]  И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки: [22:13]  идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам. [22:14]  И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, - а тя живееше в Иерусалим, във втората част, - и говориха с нея. [22:15]  И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене: [22:16]  тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му - всички думи на книгата, която иудейският цар е чел. [22:17]  Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне. [22:18]  А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша: [22:19]  задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, - Аз те чух, говори Господ. [22:20]  Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора. 23 [23:1]  Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим. [23:2]  И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен. [23:3]  После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, - да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета. [23:4]  Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно воинство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил. [23:5]  И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно воинство; [23:6]  и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища; [23:7]  и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта; [23:8]  и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, - онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти. [23:9]  Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Иерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си. [23:10]  И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си в чест на Молоха; [23:11]  и премахна конете, които иудейските царе туряха в чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън. [23:12]  И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон. [23:13]  И оброчищата пред Иерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни; [23:14]  и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости. [23:15]  Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, - също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата. [23:16]  Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,) [23:17]  и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник. [23:18]  И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария. [23:19]  Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил; [23:20]  и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим. [23:21]  Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: "извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета". [23:22]  Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе; [23:23]  а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия. [23:24]  Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен. [23:25]  Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему. [23:26]  Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил. [23:27]  И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми. [23:28]  Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [23:29]  В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя. [23:30]  Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Иерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му. [23:31]  Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна. [23:32]  Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му. [23:33]  Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато. [23:34]  И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря. [23:35]  Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона; той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао. [23:36]  Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума. [23:37]  И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му. 24 [24:1]  В негови дни се дигна вавилонският цар Навуходоносор, и Иоаким му стана подвластен за три години, но после се отметна от него. [24:2]  И Господ праща против него пълчища халдейци, и пълчища сирийци, и пълчища моавци, и пълчища амонитци, - праща ги против Иуда, за да го погуби, според словото на Господа, що бе изрекъл чрез Своите раби - пророците. [24:3]  Това ставаше с Иуда по заповед на Господа, за да го отхвърли от лицето Си за греховете на Манасия, за всичко, що той бе извършил; [24:4]  и за невинната кръв, която той проля, като изпълни Иерусалим с невинна кръв, Господ не искаше да прости. [24:5]  Останалото за Иоакима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе. [24:6]  И почина Иоаким при отците си, и вместо него се възцари син му Иехония. [24:7]  Египетският цар вече не излизаше от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, от Египетския поток до река Ефрат, що принадлежеше на египетския цар. [24:8]  Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Нехуща, дъщеря на Елнатана, от Иерусалим. [24:9]  И той вършеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше баща му. [24:10]  В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора настъпиха към Иерусалим, и градът биде обсаден. [24:11]  Вавилонският цар Навуходоносор дойде до града, когато слугите му го обсаждаха. [24:12]  Тогава иудейският цар Иехония отиде при вавилонския цар, той, и майка му, и слугите му, и князете му, и скопците му, - и зароби го вавилонският цар в осмата година на царуването си, [24:13]  и изнесе оттам всички съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом; и строши, както бе казал Господ, всички златни съдове, които Соломон, цар Израилев, бе направил в храма Господен; [24:14]  и изсели цял Иерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, - преселени бяха десет хиляди, - и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тая страна. [24:15]  Той пресели Иехония във Вавилон; също и майката на царя, и жените на царя, и скопците му, и велможите на страната отведе от Иерусалим да ги засели във Вавилон. [24:16]  И цялата войска, на брой седем хиляди, и художници, и градежници хиляда, всички юнаци, способни за война, отведе вавилонският цар да ги засели във Вавилон. [24:17]  И вавилонският цар възцари Матания, чича на Иехония, вместо него, и му промени името на Седекия. [24:18]  Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна. [24:19]  И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше Иоаким. [24:20]  Гневът на Господа над Иерусалим и над Иуда беше толкова голям, че Той ги отхвърли от лицето Си. И Седекия се отметна от вавилонския цар. 25 [25:1]  В деветата година от царуването си, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде с всичката си войска пред Иерусалим, обсади го и направи около него окоп. [25:2]  И градът стоя в обсада до единайсетата година на цар Седекия. [25:3]  На деветия ден от месеца гладът се усили в града, и народът на страната нямаше хляб. [25:4]  Градът бе превзет, и всички военни побягнаха ноще по пътя към портите, между двете стени, които са до царската градина; а халдеите стояха около града, и царят отиде по пътя към равнината. [25:5]  Халдейската войска се спусна след царя и го застигна в Иерихонските равнини, и всичката му войска се разбяга от него. [25:6]  Тогава хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и извършиха над него съд; [25:7]  синовете на Седекия ги заклаха пред очите му, а на самия Седекия избодоха очите, оковаха го в окови и го отведоха във Вавилон. [25:8]  На петия месец, на седмия ден от месеца, сиреч в деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора, дойде Навузардан, началник на телопазителите, слуга на вавилонския цар, в Иерусалим [25:9]  и изгори дома Господен и царския дом, и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи изгори с огън; [25:10]  и стените около Иерусалим бидоха съборени от халдейската войска, която беше с началника на телопазителите. [25:11]  И другия народ, който бе останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и останалия прост народ изсели Навузардан, началник на телопазителите. [25:12]  Само малцина от сиромасите на тая страна началникът на телопазителите остави за работници в лозята я за земеделци. [25:13]  И медните стълбове на дома Господен, и подставките, и медното море в дома Господен халдейците изпочупиха и отнесоха медта им във Вавилон; [25:14]  и котли, и лопати, и щипци, и лъжици, и всички медни съдове, които се употребяваха в службата, задигнаха; [25:15]  и кадилници, и блюда, - каквото имаше златно, и каквото имаше сребърно, взе началникът на телопазителите: [25:16]  стълбове два, море едно, и подставките, които Соломон бе направил в дома Господен, - медта във всички тия неща нямаше тегло. [25:17]  Единият стълб беше висок осемнайсет лакти, главулякът му беше от мед, а височината на главуляка - три лакти, и мрежата и наровете около главуляка - всичко от мед. Същото имаше и другият стълб с мрежата. [25:18]  Началникът на телопазителите взе първосвещеника Сераия, втория свещеник Цефания и тримата пазачи при прага. [25:19]  От града той взе един скопец, който беше началник над военните люде, и петте души, - които стояха пред царското лице и се намираха в града, и главния писар на войската, който записваше във войската народа на страната, и шейсет души от народа на страната, които се намираха в града. [25:20]  Взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и ги отведе при вавилонския цар в Ривла. [25:21]  И вавилонският цар ги порази и ги погуби в Ривла, в земята Емат. И иудеите бидоха изселени из земята си. [25:22]  А над народа, оставен в Иудейската земя, вавилонският цар Навуходоносор постави за началник Годолия, син на Ахикама, Шафанов син. [25:23]  Когато всички военачалници, те и людете им, чуха, че вавилонският цар оставил за началник Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа, а именно: Исмаил, син на Нетания, Иоханан, син на Карея, Сераия, син на Танхумета от Нетофат, и Иезания, син на маахитеца, те и людете им. [25:24]  И се закле Годолия тям и на людете им и им каза: не бойте се да бъдете подвластни на халдеите; заселвайте се в земята, служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. [25:25]  Но в седмия месец дойде Исмаил, син на Нетания, Елишамов син, от царския род, с десет души, порази Годолия, и той умря, също и иудеите, и халдеите, които бяха в Масифа. [25:26]  Тогава се дигна целият народ, от мало до голямо, и военачалниците, и отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите. [25:27]  В трийсет и седмата година от преселението на иудейския цар Иехония, в дванайсетия месец, на двайсет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, извади от тъмницата иудейския цар Иехония, [25:28]  говори с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон; [25:29]  и промени тъмничарските му дрехи; и винаги Иехония ядеше с него, през всички дни на живота си. [25:30]  И издръжката му, издръжка постоянна, му се даваше от царя, всеки ден, през всички дни на живота му.