[1:1] Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза. [1:2] Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим. [1:3] И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени. [1:4] Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни, [1:5] и думах: Господи, Боже небесний, Боже великий и страшний, Който пазиш завет и милост към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди! [1:6] Ушите Ти да бъдат внимателни и очите Ти отворени, за да чуят молитвата на Твоя раб, с която сега се моля денем и нощем пред Тебе за синовете Израилеви, Твои раби, и се изповядвам за греховете на синовете Израилеви, с които съгрешихме пред Тебе, съгрешихме - и аз и домът на отца ми. [1:7] Ние станахме престъпници пред Тебе и не спазихме ония заповеди, устави и наредби, които бе дал на Моисея, Твоя раб. [1:8] Но спомни си думата, която бе дал на Моисея, Твоя раб, като каза: ако станете престъпници, ще ви разпилея между народите, [1:9] а кога се обърнете към Мене и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, то да сте изгонени и на край-небе, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, що съм избрал, за да въдворя там името Си. [1:10] А те са Твои раби и Твой народ, що си изкупил с великата Си сила и с мощната Си ръка. [1:11] Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя раб и към молитвата на Твоите раби, които охотно благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Твоя раб и го въведи в милост пред тоя човек. - Аз бях виночерпец при царя.
[2:1] В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него. [2:2] Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших [2:3] и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени! [2:4] И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни [2:5] и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам. [2:6] И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето. [2:7] Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея, [2:8] и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. [2:9] Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. [2:10] Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви. [2:11] И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни, [2:12] па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех. [2:13] Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти. [2:14] И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене; [2:15] и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се. [2:16] А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници. [2:17] И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение. [2:18] И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, - и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, - и укрепиха ръцете си за добро дело. [2:19] Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не мислите ли вече да се бунтувате против царя? [2:20] Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.
[3:1] И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела. [3:2] До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев. [3:3] Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им. [3:4] До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана. [3:5] До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ. [3:6] Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов, и Мешулам, син Бесодиев; те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им. [3:7] До тях поправяше Мелатия, гаваонец, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон и Мицфа, подвластни на задречния областеначалник. [3:8] До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена. [3:9] До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг. [3:10] До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев. [3:11] На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула. [3:12] До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му. [3:13] Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах; те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти. [3:14] А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов син, началник на Беткаремския окръг: той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им. [3:15] Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа: той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах, срещу градската градина и до стъпалата, които слизат от Давидовия град. [3:16] След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския полуокръг, до Давидовите гробници и до изкопаното езеро и до къщата на храбрите. [3:17] След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг. [3:18] След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг. [3:19] А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа, на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла. [3:20] След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник. [3:21] След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща. [3:22] След него поправяха свещениците от околността. [3:23] След тях поправяха Вениамин и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си. [3:24] След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя. [3:25] След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син. [3:26] А нетинеите, които живееха в Офел, поправяха срещу Водни порти към изток и до издадената кула. [3:27] След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена. [3:28] От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. [3:29] След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти. [3:30] След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си. [3:31] След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница. [3:32] А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.
[4:1] Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; [4:2] и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени? [4:3] А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени. [4:4] Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство, [4:5] не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите. [4:6] Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи. [4:7] Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха. [4:8] И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат. [4:9] А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях. [4:10] Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената. [4:11] А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата. [4:12] Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат, [4:13] тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им. [4:14] Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си. [4:15] Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа. [4:16] От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин. [4:17] Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с други държаха копие. [4:18] Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът. [4:19] И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други; [4:20] затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас. [4:21] Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат. [4:22] Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, - и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа. [4:23] И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
[5:1] Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи. [5:2] Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем. [5:3] Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад. [5:4] Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си; [5:5] ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други. [5:6] Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах. [5:7] Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание [5:8] и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят. [5:9] Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове? [5:10] И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг. [5:11] Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях. [5:12] А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй. [5:13] Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума. [5:14] От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб. [5:15] А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий. [5:16] При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа. [5:17] При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи. [5:18] И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ. [5:19] Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!
[6:1] Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана - до това време обаче не бях поставил още врата на портите, - [6:2] тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло. [6:3] Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас. [6:4] Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото. [6:5] Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му. [6:6] В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва; [6:7] поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Иерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно. [6:8] Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си. [6:9] Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си. [6:10] Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем. [6:11] Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам. [6:12] Аз знаех, че не го бе пратил Бог, - макар че ми говореше пророчески, - но че Товия и Санавалат го бяха подкупили. [6:13] Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори. [6:14] Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат! [6:15] Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена. [6:16] Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог. [6:17] Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях. [6:18] Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев. [6:19] Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.
[7:1] Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите, [7:2] тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив, [7:3] и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му. [7:4] Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени. [7:5] И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано: [7:6] ето жителите на страната, които потеглиха от плен, дето бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносора, и се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град, - [7:7] ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев: [7:8] синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама. [7:9] Синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама. [7:10] Синове Арахови - шестстотин петдесет и двама. [7:11] Синове Пахат-Моавови, от синовете на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет. [7:12] Синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири. [7:13] Синове Затови - осемстотин четирийсет и пет. [7:14] Синове Закхаеви - седемстотин и шейсет. [7:15] Синове Бинуеви - шестстотин четирийсет и осем. [7:16] Синове Беваеви - шестстотин двайсет и осем. [7:17] Синове Азгадови - две хиляди триста двайсет и двама. [7:18] Синове Адоникамови - шестстотин шейсет и седем. [7:19] Синове Бигваеви - две хиляди шестстотин и седем. [7:20] Синове Адинови - шестстотин петдесет и пет. [7:21] Синове Атерови, от Езекиевия дом - деветдесет и осем. [7:22] Синове Хашумови - триста двайсет и осем. [7:23] Синове Вецаеви - триста двайсет и четири. [7:24] Синове Харихови - сто и дванайсет. [7:25] Родени в Гараон - деветдесет и пет. [7:26] Жители от Витлеем и Нетофа - сто осемдесет и осем. [7:27] Жители от Анатот - сто двайсет и осем. [7:28] Жители от Бет-Азмавет - четирийсет и двама. [7:29] Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот - седемстотин четирийсет и трима. [7:30] Жители от Рама и Гева - шестстотин двайсет и един. [7:31] Жители от Михмас - сто двайсет и двама. [7:32] Жители от Ветил и Гай - сто двайсет и трима. [7:33] Жители от другия Нево - петдесет и двама. [7:34] Синове от другия Елама - хиляда двеста петдесет и четири. [7:35] Синове Харимови - триста и двайсет. [7:36] Родени в Иерихон - триста четирийсет и пет. [7:37] Родени в Лод, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и един. [7:38] Родени в Сеная - три хиляди деветстотин и трийсет. [7:39] Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом - деветстотин седемдесет и трима. [7:40] Синове Имерови - хиляда петдесет и двама. [7:41] Синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем. [7:42] Синове Харимови - хиляда и седемнайсет. [7:43] Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Гедовите синове - седемдесет и четири. [7:44] Певци: синове Асафови - сто четирийсет и осем. [7:45] Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви - сто трийсет и осем. [7:46] Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови, [7:47] синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови, [7:48] синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви, [7:49] синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови, [7:50] синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода, [7:51] синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови, [7:52] синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови, [7:53] синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови, [7:54] синове Вацлитови, синове на Мехида, синове на Харша, [7:55] синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови, [7:56] синове Нециахови, синове на Хатифа. [7:57] Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида, [7:58] синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови, [7:59] синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови. [7:60] Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови - триста деветдесет и двама. [7:61] Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля: [7:62] синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин четирийсет и двама. [7:63] А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име. [7:64] Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството. [7:65] И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим. [7:66] Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души, [7:67] освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици - двеста четирийсет и пет. [7:68] Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет, [7:69] камили - четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет. [7:70] Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди. [7:71] А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро. [7:72] Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди. [7:73] И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
[8:1] Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля. [8:2] И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец; [8:3] и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона. [8:4] Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво - Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам. [8:5] Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана. [8:6] Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, - като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа. [8:7] Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си. [8:8] И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното. [8:9] Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, - защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона. [8:10] И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас. [8:11] И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете. [8:12] И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха. [8:13] На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона. [8:14] И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници. [8:15] Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното. [8:16] Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти. [8:17] Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма. [8:18] И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден - след празненството по устава.
[9:1] На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си. [9:2] И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си. [9:3] И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. [9:4] И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог. [9:5] И казаха левитите - Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала! [9:6] (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят. [9:7] Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам, [9:8] и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив. [9:9] Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море, [9:10] и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес. [9:11] Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води. [9:12] В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб - нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят. [9:13] И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди. [9:14] И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон. [9:15] И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш. [9:16] Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди; [9:17] не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави. [9:18] И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, - и макар да правеха големи оскърбления, [9:19] Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб - нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят. [9:20] Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им. [9:21] Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха. [9:22] И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански. [9:23] И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят. [9:24] И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната - хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си. [9:25] И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост; [9:26] и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления. [9:27] И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им. [9:28] А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше. [9:29] Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха. [9:30] Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи. [9:31] Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив. [9:32] И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес. [9:33] Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни. [9:34] Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше. [9:35] И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи. [9:36] И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете й и от благата й, ето, ние робуваме. [9:37] И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение. [9:38] Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.
[10:1] Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия, [10:2] Сераия, Азария, Иеремия, [10:3] Пашхур, Амария, Малхия, [10:4] Хатуш, Шевания, Малух, [10:5] Харим, Меремот, Овадия, [10:6] Даниил, Гинетон, Варух, [10:7] Мешулам, Авия, Миямин, [10:8] Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници. [10:9] Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил; [10:10] и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан, [10:11] Миха, Рехов, Хашавия, [10:12] Закхур, Шеревия, Шевания, [10:13] Ходия, Ваний, Венинуй. [10:14] Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания, [10:15] Вуний, Азгад, Бевай, [10:16] Адония, Бигвай, Адин, [10:17] Атер, Езекия, Азур, [10:18] Ходия, Хашум, Бецай, [10:19] Хариф, Анатот, Невай, [10:20] Магпиаш, Мешулам, Хезир, [10:21] Мешезавел, Садок, Иадуй, [10:22] Фелатия, Ханан, Анаия, [10:23] Осия, Ханания, Хашув, [10:24] Лохеш, Пилха, Шовек, [10:25] Рехум, Хашавна, Маасея, [10:26] Ахия, Ханан, Анан, [10:27] Малух, Харим, Ваана. [10:28] И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират, [10:29] присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие - да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му. [10:30] И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си; [10:31] и кога другоземни народи докарват стока и всичко за продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове. [10:32] И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог: [10:33] за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог. [10:34] И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона. [10:35] Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво; [10:36] тъй също - да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, - първородните от едрия и дребния си добитък. [10:37] И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си - на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие. [10:38] При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове. [10:39] Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.
[11:1] Началниците народни живееха в Иерусалим, а другите от народа хвърлиха жребие, щото една от десетте им части да иде да живее в град Иерусалим, а деветте - в останалите градове. [11:2] И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Иерусалим. [11:3] Ето главатарите на страната, които живееха в Иерусалим, - а в градовете на Иудея живееха всеки в своето владение, по градовете си: израилтяни, свещеници, левити и нетинеи, и синовете на Соломоновите слуги. [11:4] В Иерусалим живееха от синовете Иудини и от синовете Вениаминови; от Иудините синове: Атаия, син на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син Малелеилов, от синовете Фаресови, [11:5] и Маасея, син на Варуха, син на Колхозея, син на Хазаия, син на Адаия, син на Иоиарива, син на Захария, син Шилониев. [11:6] Всички Фаресови синове, които живееха в Иерусалим, бяха четиристотин шейсет и осем, отлични мъже. [11:7] И ето синовете Вениаминови: Салу, син на Мешулама, син на Иоеда, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасея, син на Итиила, син Исаиев, [11:8] и след него Габай, Салай - деветстотин двайсет и осем. [11:9] Иоил, син Зихриев, беше началник над тях, а Иуда, син Сенуев, беше втори над града. [11:10] От свещениците: Иедаия, син Иоиаривов, Иахин, [11:11] Сераия, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син Ахитувов, началник на Божия дом, [11:12] и техните братя, които вършеха служба в Божия дом - осемстотин двайсет и двама; и Адаия, син на Иерохама, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Пашхура, син Малхиев, [11:13] и братята му, отценачалници - двеста четирийсет и двама; и Амашсай, син на Азариила, син на Ахзая, син на Мешилимота, син Имеров, [11:14] и братята му, мъже отлични - сто двайсет и осем. Началник им беше Завдиил, син Хагедолимов. [11:15] А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син на Хашавия, син Вуниев, [11:16] и Шавтай, и Иозавад от левитските началници за външните работи на Божия дом, [11:17] и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Гадала, син Идитунов. [11:18] Всички левити от светия град бяха двеста осемдесет и четири. [11:19] А вратари: Акув, Талмон и братята им, стражари при портите - сто седемдесет и двама. [11:20] Другите израилтяни, свещениците и левитите, живееха по всички градове на Иудея, всеки в своя дял. [11:21] А нетинеите живееха в Офел: над нетинеите бяха Циха и Гишфа. [11:22] Началник над левитите в Иерусалим беше Узий, син на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха, от синовете Асафови, които бяха певци при службата в Божия дом, [11:23] защото от царя имаше за тях особена заповед, и отредена беше за всеки ден определена заплата за певците. [11:24] И Петахия, син Мешезавелов, от синовете на Зара, Иудин син, беше довереник на царя за всички работи, досягащи народа. [11:25] От живеещите пък по селата, по нивите си, Иудините синове живееха в Кириат-Арба и в подчинените ней градове, в Дивон и в подчинените му градове, в Иекавцеил и в селата му, [11:26] в Иешуа, в Молада и в Бет-Палет, [11:27] в Хацар-Шуал, във Вирсавия и в подчинените ней градове, [11:28] в Секелаг, в Мекона и в подчинените ней градове, [11:29] в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут, [11:30] в Заноах, Одолам и селата им, в Лахис и полята му, в Азека и в подчинените ней градове; те бяха се разположили от Вирсавия дори до Еномовата долина. [11:31] Синовете Вениаминови - начевайки от Гева, в Михмас, Хая, Ветил и в подчинените му градове, [11:32] в Анатот, Нов, Анания, [11:33] Хацор, Рама, Гитаим, [11:34] Хадид, Цевоим, Невалат, [11:35] Лод, Оно, в Харашимската долина. [11:36] В дяловете на Иуда и Вениамина имаха свои жилища и левити.
[12:1] Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавеля, син Салатиилев, и с Иисуса: Сераия, Иеремия, Ездра, [12:2] Амария, Малух, Хатуш, [12:3] Шехания, Рехум, Меремот, [12:4] Идо, Гинетой, Авия, [12:5] Миямин, Маадия, Вилга, [12:6] Шемаия, Иоиарив, Иедаия, [12:7] Салу, Амок, Хелкия, Иедаия. Това са началниците на свещениците и братята им в дните на Иисуса. [12:8] А левити: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Иуда, Матания, главен при славословията, той и братята му, [12:9] и Бакбукия и Уний, техни братя, които наред с тях пазеха стража. [12:10] Иисус роди Иоакима, Иоаким роди Елиашива, Елиашив роди Иоияда, [12:11] Иоияда роди Ионатана, Ионатан роди Иадуя. [12:12] В дните на Иоакима бяха свещеници, отценачалници: от Сераиевия дом - Мераия, от Иеремиевия дом - Ханания, [12:13] от Ездровия дом - Мешулам, от Амариевия дом - Иоханан, [12:14] от Мелиховия дом - Ионатан, от Шеваниевия дом - Иосиф, [12:15] от Харимовия дом - Адна, от Мераиотовия дом - Хелкия, [12:16] от Идовия дом - Захария, от Гинетоновия дом - Мешулам, [12:17] от Авиевия дом - Зихрий, от Мениаминовия дом и Моадиевия дом - Пилтай, [12:18] от Вилгиевия дом - Шамуй, от Шемаиовия дом - Ионатан, [12:19] от Иоиаривовия дом - Матнай, от Иедаиевия дом - Узий, [12:20] от Салаевия дом - Калай, от Амоковия дом - Евер, [12:21] от Хелкиевия дом - Хашавия, от Иедаиевия дом - Натанаил. [12:22] Левитите, отценачалници, бяха записани в списъка в дните на Елиашива, Иоиада, Иоханана и Ядуя, а също и свещениците в царуването на Дария Персийски. [12:23] Синовете Левиеви, отценачалници, са вписани в летописа до дните на Иоханана, Елиашивов син. [12:24] Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмиилов син, и братята им, при тях поставени за славословие при благодарствията, според наредбата на Давида, Божия човек, - смяна след смяна. [12:25] Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха вратари, които пазеха стража при вратните прагове. [12:26] Те бяха в дните на Иоакима, син на Иисуса, Иоседеков син, и в дните на областеначалника Неемия и на книжника свещеник Ездра. [12:27] Когато да се осветяват иерусалимските стени, повикаха левитите от всички места, като им заповядаха да дойдат в Иерусалим, за да се извърши освещаването и радостното празнуване със славословия и песни, при звука на кимвали, псалтири и гусли. [12:28] Събраха се синовете на певците от Иерусалимски окръг и от селата Нетофатски, [12:29] и от Бет-Хагилгали, и от полята Гевски и Азмаветски, защото певците си бяха построили села в околността на Иерусалим. [12:30] И очистиха се свещениците и левитите, очистиха и народа, и портите, и стените. [12:31] Тогава възведох на стената иудейските началници и поставих два големи хора за шествието, и единият от тях вървеше отдясно по стената към Гноищни порти. [12:32] След тях вървеше Хошаия и половината иудейски началници: [12:33] Азария, Ездра, Мешулам, [12:34] Иуда, Вениамин, Шемаия и Иеремия; [12:35] а от синовете свещенически с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Шемаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, Асафов син, [12:36] и братята му: Шемаия, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Иуда и Хананий със свиралата на Давида, Божия човек, и книжник Ездра пред тях. [12:37] До Изворни порти, срещу тях, те възлязоха по стъпалата на Давидовия град, по стълбата, водеща на стената над Давидобия дом до Водни порти на изток. [12:38] Другият хор вървеше насрещу тях, а след него аз и половината народ, по стената от Пещната кула до широката стена, [12:39] и от Ефремови порти, покрай старите порти и Рибни порти и кулата Хананелова, и кулата Меа, към Овчи порти, и се спряхме при Тъмнични порти. [12:40] След това и двата хора застанаха пред Божия дом, и аз и половината началници с мене, [12:41] и свещениците: Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания с тръбите, [12:42] Маасея, Шемаия, Елеазар, Узий, Иоханан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха високо; главен им беше Израхия. [12:43] В оня ден принесоха големи жертви и се веселиха, защото Бог им бе дал голяма радост. Веселяха се и жени, и деца, и веселбата иерусалимска се чуваше надалеч. [12:44] В същия ден бяха поставени люде над клетовете за приноси от първоберки и десятъци, за да събират от нивите при градовете дялове, определени от закона за свещениците и левитите, защото на иудеите беше драго да гледат стоещите свещеници и левити, [12:45] които вършеха служба на своя Бог и работите около очищението и бяха певци и вратари, според наредбата на Давида и сина му Соломона. [12:46] Защото отдавна, в дните на Давида и Асафа, бяха установени главни певци, както и песни Богу, хвалебни и благодарствени. [12:47] Всички израилтяни в дните на Зоровавеля и в дните на Неемия даваха дялове на певците и на вратарите за всеки ден, и даваха светини на левитите, а левитите даваха светини на Аароновите синове.
[13:1] Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека, [13:2] защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия. [13:3] Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно. [13:4] А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия, [13:5] нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците. [13:6] Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя. [13:7] Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом, [13:8] стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята, [13:9] и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана. [13:10] Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си. [13:11] Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им. [13:12] И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете. [13:13] И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си. [13:14] Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него! [13:15] В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И аз ги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво. [13:16] И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим. [13:17] Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден? [13:18] Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата. [13:19] След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден. [13:20] Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим. [13:21] Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота. [13:22] И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост! [13:23] В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки; [13:24] и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят. [13:25] Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си. [13:26] Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него. [13:27] И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени? [13:28] Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си. [13:29] Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски! [13:30] Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа. [13:31] и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро! |