[1:1] Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд: [1:2] Рувим, Симеон, Левий и Иуда, [1:3] Исахар, Завулон и Вениамин, [1:4] Дан и Нефталим, Гад и Асир. [1:5] А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет. [1:6] И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; [1:7] а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях. [1:8] И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа, [1:9] и рече на народа си: ето, родът на синове Израилеви е многоброен и по-силен от нас; [1:10] да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя. [1:11] И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол). [1:12] Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове. [1:13] И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят [1:14] и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост. [1:15] Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, [1:16] и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. [1:17] Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. [1:18] Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи? [1:19] Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. [1:20] Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше. [1:21] И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им. [1:22] Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
[2:1] Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе. [2:2] Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца; [2:3] но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг; [2:4] а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него. [2:5] И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе. [2:6] Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца. [2:7] Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? [2:8] Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. [2:9] Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми. [2:10] И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих. [2:11] След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). [2:12] И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. [2:13] На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си? [2:14] А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. [2:15] И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец. [2:16] Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора). [2:17] И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им. [2:18] Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? [2:19] Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни). [2:20] Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб. [2:21] На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. [2:22] Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.) [2:23] След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога. [2:24] Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова. [2:25] И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.
[3:1] Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. [3:2] И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. [3:3] Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. [3:4] Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! [3:5] И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. [3:6] И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. [3:7] И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му [3:8] и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци. [3:9] И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни. [3:10] И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви. [3:11] Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви? [3:12] И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина. [3:13] И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа? [3:14] Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас. [3:15] И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род. [3:16] Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет. [3:17] И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко. [3:18] И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог. [3:19] Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка. [3:20] Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне. [3:21] И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце: [3:22] всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.
[4:1] И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?) [4:2] И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга. [4:3] Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея. [4:4] И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му. [4:5] Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. [4:6] Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг. [4:7] Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му. [4:8] Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба; [4:9] ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята. [4:10] И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам. [4:11] Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли, Господ (Бог)? [4:12] И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш. [4:13] (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш. [4:14] И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си. [4:15] Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите. [4:16] И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога. [4:17] И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби. [4:18] Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.) [4:19] И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти. [4:20] Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си. [4:21] Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа. [4:22] Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син; [4:23] казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син. [4:24] По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви. [4:25] Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених. [4:26] И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрезанието. [4:27] А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна. [4:28] И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал. [4:29] Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви; [4:30] и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа. [4:31] И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.
[5:1] Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята. [5:2] Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля. [5:3] Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч. [5:4] Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата. [5:5] И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му. [5:6] И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече: [5:7] не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява; [5:8] а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог; [5:9] да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи. [5:10] Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът; плява не ви давам; [5:11] идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали. [5:12] И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява. [5:13] А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява. [5:14] Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега? [5:15] Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си? [5:16] на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ! [5:17] Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу. [5:18] Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате. [5:19] И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден. [5:20] И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха, [5:21] и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият. [5:22] Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати? [5:23] защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
[6:1] И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си. [6:2] И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ. [6:3] Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ" * не съм им се открил; [6:4] и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха. [6:5] И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет. [6:6] Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби; [6:7] ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет; [6:8] и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ. [6:9] Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа. [6:10] И каза пак Господ на Моисея и рече: [6:11] влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си. [6:12] А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив. [6:13] И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя. [6:14] Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови. [6:15] Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови. [6:16] Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем. [6:17] Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им. [6:18] Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три. [6:19] Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им. [6:20] Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем. [6:21] Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри. [6:22] Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри. [6:23] Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара. [6:24] Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви. [6:25] Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им. [6:26] Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини. [6:27] Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон. [6:28] И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя, [6:29] Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам. [6:30] А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът? * Иехова.
[7:1] Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк; [7:2] ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си. [7:3] Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя. [7:4] Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя - с велики съдби. [7:5] Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях. [7:6] Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха. [7:7] Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона. [7:8] И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече: [7:9] ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), - тя ще стане на змия. [7:10] Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия. [7:11] Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си: [7:12] всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги. [7:13] Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ. [7:14] И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа. [7:15] Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си, [7:16] и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша. [7:17] Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв; [7:18] и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката. [7:19] И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове. [7:20] Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв, [7:21] и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя. [7:22] Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ. [7:23] Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна. [7:24] И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката. [7:25] И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.
[8:1] И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; [8:2] а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби: [8:3] и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти; [8:4] и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби. [8:5] И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя. [8:6] Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя. [8:7] Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя. [8:8] Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу. [8:9] Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката. [8:10] Той рече: утре, Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; [8:11] и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат. [8:12] Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона. [8:13] И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им); [8:14] и събраха ги на купища, и земята се осмърди. [8:15] Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ. [8:16] Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя. [8:17] Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя. [8:18] Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък. [8:19] Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ. [8:20] И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята); [8:21] ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи; [8:22] и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя; [8:23] Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята). [8:24] Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи. [8:25] Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог. [8:26] Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни? [8:27] Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ). [8:28] И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа). [8:29] Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу. [8:30] Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа. [8:31] И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. [8:32] Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.
[9:1] И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; [9:2] защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш, [9:3] ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане. [9:4] И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре. [9:5] И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя. [9:6] И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря. [9:7] Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа. [9:8] И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му); [9:9] и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя. [9:10] Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък. [9:11] И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни. [9:12] Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея. [9:13] И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; [9:14] защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя; [9:15] понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята: [9:16] но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя. [9:17] Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, - [9:18] но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега. [9:19] Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат. [9:20] Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо слугите си и стадата си в къщите; [9:21] а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето. [9:22] И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя. [9:23] И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя; [9:24] беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена. [9:25] И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът). [9:26] Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град. [9:27] И прати фараонът, та повика Моисея и Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. [9:28] Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам. [9:29] Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня; [9:30] но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога. [9:31] Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе; [9:32] пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни. [9:33] Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята. [9:34] Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му. [9:35] Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.
[10:1] Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби [10:2] и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ. [10:3] Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; [10:4] а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област. [10:5] Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето, [10:6] и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона. [10:7] Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива? [10:8] И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат? [10:9] Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог). [10:10] (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате! [10:11] Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона. [10:12] Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката. [10:13] И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците. [10:14] Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има. [10:15] Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя. [10:16] Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас; [10:17] сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт. [10:18] (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа. [10:19] И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна. [10:20] Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове. [10:21] И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа. [10:22] Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред: [10:23] един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело. [10:24] Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас. [10:25] Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог. [10:26] Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог). [10:27] И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне. [10:28] И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш. [10:29] Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.
[11:1] И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука. [11:2] Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи). [11:3] И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ. [11:4] И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет, [11:5] и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка; [11:6] и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде; [11:7] а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни. [11:8] Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв. [11:9] И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя. [11:10] Моисей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.
[12:1] Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки: [12:2] тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината. [12:3] Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд; [12:4] ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето. [12:5] Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите; [12:6] и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер. [12:7] И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат. [12:8] И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви. [12:9] Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето. [12:10] Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта. [12:11] А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня. [12:12] Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ. [12:13] А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя. [12:14] И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение. [12:15] Седем дни яжте безквасен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля. [12:16] В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите. [12:17] Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение. [12:18] От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец. [12:19] Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец. [12:20] Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб. [12:21] Тогава свика Моисей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата. [12:22] И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта. [12:23] И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява. [12:24] Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки. [12:25] Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба. [12:26] И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба? [12:27] кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. - Тогава народът се наведе и се поклони. [12:28] И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха. [12:29] Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка. [12:30] И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец. [12:31] Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте; [12:32] вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете. [12:33] И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем. [12:34] И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си. [12:35] И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи. [12:36] А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни. [12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата; [12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо. [12:39] И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път. [12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години. [12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя. [12:42] Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им. [12:43] И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея; [12:44] а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея; [12:45] преселник и наемник не бива да яде от нея. [12:46] В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете. [12:47] Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва. [12:48] Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде: [12:49] един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас. [12:50] И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха. [12:51] В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.
[13:1] И рече Господ на Моисея, като каза: [13:2] посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те. [13:3] И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно: [13:4] днес излизате в месец авив. * [13:5] И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде - земя, дето тече мед и мляко, - извършвай тая служба в тоя месец. [13:6] Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу. [13:7] Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно. [13:8] В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет. [13:9] И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет. [13:10] Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година. [13:11] И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, - [13:12] отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу. [13:13] А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай. [13:14] И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; [13:15] защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, - затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; [13:16] и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет. [13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. [13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя. [13:19] И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука. [13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята. [13:21] А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще. [13:22] И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ. * В месеца на класовете.
[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки: [14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. [14:3] И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила. [14:4] Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. [14:5] Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят? [14:6] (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си; [14:7] и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях. [14:8] И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка. [14:9] И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон. [14:10] И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа, [14:11] и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет? [14:12] Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята. [14:13] Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; [14:14] Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни. [14:15] И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; [14:16] а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. [14:17] Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. [14:18] И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. [14:19] И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им; [14:20] и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други. [14:21] Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. [14:22] И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. [14:23] Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. [14:24] И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни. [14:25] И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни. [14:26] И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им. [14:27] И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. [14:28] И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. [14:29] А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво. [14:30] Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг. [14:31] Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
[15:1] Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. [15:2] Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса. [15:3] Господ е силен воин. Иехова Му е името. [15:4] Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море. [15:5] Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък. [15:6] Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля. [15:7] С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама. [15:8] От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско. [15:9] Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми. [15:10] Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води. [15:11] Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса? [15:12] Ти простря десницата Си: земята ги погълна. [15:13] Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня. [15:14] Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители. [15:15] Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители. [15:16] Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил. [15:17] Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали! [15:18] Господ ще царува довеки и вечно. [15:19] Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо. [15:20] И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора'. [15:21] И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. [15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. [15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. * [15:24] И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? [15:25] (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. [15:26] И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. [15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. * Горчило.
[16:1] И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя. [16:2] И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята, [16:3] и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. [16:4] И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не; [16:5] а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни. [16:6] Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя, [16:7] и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас? [16:8] И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа. [16:9] И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви. [16:10] И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак. [16:11] И Господ каза на Моисея, думайки: [16:12] Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш. [16:13] Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана. [16:14] Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята. [16:15] Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна; [16:16] ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомо'р на човек, според кой колкото души има в шатрата си. [16:17] Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко. [16:18] И измериха с гомо'ра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде. [16:19] И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре. [16:20] Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди. [16:21] И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше. [16:22] А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомо'ра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея. [16:23] И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре. [16:24] И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него. [16:25] И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето; [16:26] шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има. [16:27] Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха. [16:28] И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми? [16:29] Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си. [16:30] И в седмия ден народът си почиваше. [16:31] Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка. [16:32] И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомо'р, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. [16:33] И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомо'р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви. [16:34] И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея. [16:35] Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя. [16:36] А гомо'рът е десета част от ефа.
[17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът. [17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа? [17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни? [17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни. [17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди: [17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски. [17:7] И нарече това място с име: Маса и Мерива *, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не? [17:8] И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим. [17:9] Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми. [17:10] И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата. [17:11] И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. [17:12] А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце. [17:13] И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча. [17:14] И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието. [17:15] Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси, * [17:16] понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род. * Изкушение и караница. * Господ е мое знаме.
[18:1] Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет. [18:2] И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей по-рано бе изпратил назад, [18:3] и двамата й синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя; [18:4] а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч. [18:5] И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина, [18:6] и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата й сина с нея. [18:7] Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата. [18:8] И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни). [18:9] Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона), [18:10] и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни; [18:11] сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните. [18:12] И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. [18:13] На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер. [18:14] И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер? [18:15] Отговори Моисей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога; [18:16] кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му. [18:17] Но тъстът Моисеев му каза: тъй, както правиш, не е добре. [18:18] Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши; [18:19] затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му); [18:20] учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат; [18:21] а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари); [18:22] нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара; [18:23] ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото. [18:24] И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори; [18:25] и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари), [18:26] и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами. [18:27] И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.
[19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня. [19:2] И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан. [19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове: [19:4] вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си; [19:5] и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя, [19:6] и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове. [19:7] И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ. [19:8] И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа. [19:9] Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа. [19:10] И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си, [19:11] и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ; [19:12] и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; [19:13] ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината. [19:14] Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си. [19:15] И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. [19:16] На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. [19:17] И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. [19:18] А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; [19:19] и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас. [19:20] И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи. [19:21] И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях; [19:22] а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ. [19:23] Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети. [19:24] И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ). [19:25] И слезе Моисей при народа и му разказа.
[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза: [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; [20:3] да нямаш други богове, освен Мене. [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно. [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш; [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава. [20:13] Не убивай. [20:14] Не прелюбодействувай. [20:15] Не кради. [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си. [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. [20:18] Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч. [20:19] И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем. [20:20] И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите. [20:21] И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог. [20:22] И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето; [20:23] не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете: [20:24] направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя. [20:25] Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш. [20:26] И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.
[21:1] И ето законите, които ще им обявиш: [21:2] ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; [21:3] ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му; [21:4] ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да останат при господаря й, а той да си излезе самичък; [21:5] но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, - [21:6] то господарят му да го заведе пред боговете * и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб. [21:7] Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите; [21:8] ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил; [21:9] ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; [21:10] ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. [21:11] Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп. [21:12] Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт; [21:13] но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата); [21:14] а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. [21:15] Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. [21:16] Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт. [21:17] Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт. [21:18] Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля, [21:19] то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване. [21:20] А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; [21:21] но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро. [21:22] Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници; [21:23] ако пък стане повреда, нека даде живот за живот, [21:24] око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, [21:25] изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено. [21:26] Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото; [21:27] и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба. [21:28] Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; [21:29] ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт. [21:30] Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи. [21:31] Син ли прободе, дъщеря ли прободе, - по тоя същи закон да се постъпва с него. [21:32] Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни. [21:33] Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел, [21:34] стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов. [21:35] Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина; [21:36] ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов. * Сиреч пред съдиите.
[22:1] Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца. [22:2] Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина; [22:3] но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал; [22:4] ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно. [22:5] Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си. [22:6] Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати. [22:7] Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно; [22:8] ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си. [22:9] За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно. [22:10] Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, - [22:11] нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща; [22:12] ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му; [22:13] ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща. [22:14] Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати; [22:15] ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем. [22:16] Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я вземе) за жена; [22:17] ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици. [22:18] Врачка да се не оставя жива. [22:19] Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт. [22:20] Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен. [22:21] Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. [22:22] Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте; [22:23] ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им, [22:24] и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци. [22:25] Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва. [22:26] Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце, [22:27] защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив. [22:28] Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай. [22:29] Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си; [22:30] също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене. [22:31] И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.
[23:1] Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда. [23:2] Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството; [23:3] и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му. [23:4] Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го; [23:5] ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него. [23:6] Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах. [23:7] Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника. [23:8] Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите. [23:9] Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя. [23:10] Шест години сей земята си и събирай плодовете й, [23:11] а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си. [23:12] Шест дни върши работите си, - а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът. [23:13] Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти. [23:14] Три пъти на година празнувай за Мене: [23:15] пази празник Безквасници; седем дена яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми; [23:16] пази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд. [23:17] Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой). [23:18] (Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта. [23:19] Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко. [23:20] Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил; [23:21] пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него. [23:22] (Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. [23:23] Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви), [23:24] недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши; [23:25] служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите. [23:26] Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен. [23:27] Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове; [23:28] ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци) хананейци и хетейци; [23:29] няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове; [23:30] малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя. [23:31] Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си; [23:32] (не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни с боговете им; [23:33] те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.
[24:1] И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч; [24:2] нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него. [24:3] Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни). [24:4] Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена; [24:5] и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу). [24:6] Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника; [24:7] и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни. [24:8] И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи. [24:9] После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, [24:10] и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе. [24:11] И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха. [24:12] И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука. [24:13] И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина, [24:14] а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях. [24:15] Моисей възлезе на планината, и облак покри планината, [24:16] и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака. [24:17] А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда. [24:18] Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
[25:1] И рече Господ на Моисея, думайки: [25:2] кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене. [25:3] Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед, [25:4] вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина, [25:5] овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим, [25:6] елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво, [25:7] камък оникс и камъни за украшение на ефода * и нагръдника. [25:8] И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. [25:9] Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите. [25:10] Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина; [25:11] и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец; [25:12] и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна. [25:13] Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато; [25:14] и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът; [25:15] върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него. [25:16] А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам. [25:17] Направи също и очистилище * от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко - лакът и половина; [25:18] и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището; [25:19] направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището; [25:20] и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището. [25:21] И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам; [25:22] там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове. [25:23] И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока, [25:24] и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец; [25:25] наоколо й направи страни'ци колкото една длан, и на страни'ците й направи златен венец наоколо; [25:26] и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите й крака; [25:27] при страни'ците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата; [25:28] а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата; [25:29] направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато; [25:30] и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми. [25:31] И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него; [25:32] от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна; [25:33] три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника; [25:34] а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя; [25:35] у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят); [25:36] ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато. [25:37] И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му; [25:38] и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато; [25:39] от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности. [25:40] Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината. * Горна къса одежда. * Златна дъска върху похлупака на ковчега.
[26:1] А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими изкусна работа; [26:2] дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище - четири лакти: една мярка за всички платнища. [26:3] Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте други платнища съединени едно с друго. [26:4] Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини; [26:5] петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга. [26:6] И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло. [26:7] Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет; [26:8] едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища. [26:9] И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията прегъни одве. [26:10] Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него; [26:11] направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно. [26:12] А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, - половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията; [26:13] излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, - лакът от едната и лакът от другата страна, - да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива. [26:14] И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още една покривка от сини кожи за отгоре. [26:15] И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави: [26:16] десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка дъска. [26:17] На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията. [26:18] Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне, [26:19] и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба; [26:20] и двайсет дъски за другата страна към север, [26:21] и за тях - четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата й зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба); [26:22] а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски, [26:23] и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна; [26:24] те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла; [26:25] и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба). [26:26] Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията, [26:27] и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад; [26:28] а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия; [26:29] дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато. [26:30] И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината. [26:31] И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа; [26:32] и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки; [26:33] и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих. [26:34] И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих. [26:35] И тури трапезата извън завесата, и светилника - срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията). [26:36] И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа; [26:37] направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.
[27:1] И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти. [27:2] И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед. [27:3] Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед. [27:4] Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли, направи четири медни гривни; [27:5] и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника. [27:6] И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед; [27:7] и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи. [27:8] Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят. [27:9] Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна; [27:10] стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни. [27:11] Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни. [27:12] А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет. [27:13] По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет). [27:14] От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три; [27:15] и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три. [27:16] А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им - четири. [27:17] Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни. [27:18] Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете - медни. [27:19] Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед. [27:20] И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога; [27:21] в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.
[28:1] И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове. [28:2] И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота. [28:3] И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник. [28:4] Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод *, горна риза, реснат хитон *, кидар * и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват. [28:5] Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон, [28:6] и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа; [28:7] той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва. [28:8] И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон. [28:9] И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове: [28:10] шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им; [28:11] с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца; [28:12] и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен. [28:13] И направи гнезденцата от (чисто) злато; [28:14] и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред). [28:15] Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи; [28:16] той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк; [28:17] нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд - това е първи ред; [28:18] втори ред: карбункул, сапфир и елмаз; [28:19] трети ред: опал, ахат и аметист; [28:20] четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца. [28:21] Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена. [28:22] На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато; [28:23] и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника; [28:24] закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника, [28:25] а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му; [28:26] направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода; [28:27] направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода; [28:28] и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода. [28:29] И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.) [28:30] На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне. [28:31] И направи горната риза за ефода цяла синя; [28:32] в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере; [28:33] по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях: [28:34] златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза; [28:35] нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре. [28:36] И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: "Светиня Господня", [28:37] и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара; [28:38] тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях. [28:39] Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа; [28:40] направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота, [28:41] и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници. [28:42] И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите, [28:43] и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него. * Горна къса дреха. * Долна дълга дреха. * Украшение за глава.
[29:1] Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък, [29:2] и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш; [29:3] и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена. [29:4] Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода. [29:5] И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода; [29:6] на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята; [29:7] и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи. [29:8] Доведи и синовете му и облечи ги с хитони; [29:9] препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му. [29:10] След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието); [29:11] и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието; [29:12] вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника; [29:13] вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек; [29:14] а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях. [29:15] След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена; [29:16] заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни; [29:17] разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му; [29:18] и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу. [29:19] Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена; [29:20] заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни; [29:21] вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, - и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях. [29:22] След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство), [29:23] и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа; [29:24] и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа; [29:25] и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу. [29:26] И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, - и това ще бъде твой дял; [29:27] и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му, - [29:28] и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа. [29:29] А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство; [29:30] седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището. [29:31] А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място; [29:32] и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието, [29:33] понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня; [29:34] ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня. [29:35] И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им. [29:36] И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен; [29:37] седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети. [29:38] Ето какво ще принасящ върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва); [29:39] едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер, [29:40] и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние - четвърт хин вино, за едното шиле; [29:41] другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу. [29:42] Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе; [29:43] там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава. [29:44] И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват; [29:45] ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог, [29:46] и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.
[30:1] И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи: [30:2] един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да излизат роговете му; [30:3] обкови го с чисто злато, - горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец; [30:4] под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях; [30:5] върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато. [30:6] И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам. [30:7] На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото; [30:8] и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви. [30:9] Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него. [30:10] Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа. [30:11] Говори Господ още на Моисея и каза: [30:12] преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш; [30:13] всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу; [30:14] всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу; [30:15] богатият не по-много, и сиромахът не по-малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви; [30:16] и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви. [30:17] Говори още Господ на Моисея и каза: [30:18] направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода; [30:19] нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си; [30:20] кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу, [30:21] нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им. [30:22] Говори още Господ на Моисея и каза: [30:23] вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет, [30:24] касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей; [30:25] и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване; [30:26] и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението, [30:27] трапезата и всичките й принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник, [30:28] жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му; [30:29] освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети; [30:30] помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници. [30:31] А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви; [30:32] тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас; [30:33] който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си. [30:34] Каза още Господ на Моисея, вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно, [30:35] и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света, [30:36] и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня; [30:37] по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа; [30:38] който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.
[31:1] Говори още Господ на Моисея, думайки: [31:2] ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно; [31:3] и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство, [31:4] да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон), [31:5] да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа; [31:6] и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах: [31:7] скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията; [31:8] трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник; [31:9] жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му; [31:10] служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба; [31:11] помазния елей и благовонното кадиво за светилището - всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах. [31:12] Говори още Господ на Моисея и каза: [31:13] кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. [31:14] Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си. [31:15] Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт. [31:16] Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет; [31:17] това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна. [31:18] И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.
[32:1] Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. [32:2] Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете. [32:3] И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона. [32:4] Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! [32:5] Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа. [32:6] На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе. [32:7] И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати; [32:8] скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! [32:9] И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав; [32:10] и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе. [32:11] Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка, [32:12] за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ; [32:13] спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение. [32:14] И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ. [32:15] Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано; [32:16] плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо. [32:17] И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана. [32:18] Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят. [32:19] И когато наближи до стана и видя телеца и хора'та, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината; [32:20] и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове. [32:21] И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях? [32:22] Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен. [32:23] Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана. [32:24] Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец. [32:25] Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му. [32:26] И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове. [32:27] И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. [32:28] Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души. [32:29] Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от вас, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение. [32:30] На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви. [32:31] Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; [32:32] прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал. [32:33] Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене. [32:34] И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им. [32:35] И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
[33:1] И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам; [33:2] и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, [33:3] (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ. [33:4] Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите. [33:5] Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас. [33:6] Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив. [33:7] А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана. [33:8] И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията. [33:9] Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея. [33:10] И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си. [33:11] Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. [33:12] Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води' тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи"; [33:13] и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. [33:14] (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище. [33:15] Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука; [33:16] защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. [33:17] И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. [33:18] (Моисей) каза: покажи ми славата Си. [33:19] Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. [33:20] И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. [33:21] И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. [33:22] И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; [33:23] и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).
[34:1] И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши; [34:2] и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината; [34:3] ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина. [34:4] Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи. [34:5] И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова. [34:6] И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, [34:7] Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода. [34:8] Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу), [34:9] и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие. [34:10] Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе; [34:11] пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци; [34:12] внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас. [34:13] Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете), [34:14] защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец. [34:15] Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им; [34:16] и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им. [34:17] Не си прави излеяни богове. [34:18] Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет. [34:19] Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба. [34:20] А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце. [34:21] Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва. [34:22] Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината; [34:23] три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев, [34:24] защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година. [34:25] Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта. [34:26] Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко. [34:27] Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля. [34:28] И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди. [34:29] Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него. [34:30] Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него. [34:31] Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моисей говори с тях. [34:32] След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина. [34:33] И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало. [34:34] А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа). [34:35] И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.
[35:1] И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите: [35:2] шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт; [35:3] в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.) [35:4] Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ: [35:5] направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед, [35:6] синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина, [35:7] овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим, [35:8] и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило, [35:9] камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника. [35:10] И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ: [35:11] скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й, [35:12] ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей), [35:13] трапезата и върлините й и всичките й принадлежности, и хлябовете на предложението, [35:14] и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей, [35:15] и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията, [35:16] жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му, [35:17] завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход, [35:18] коловете на скинията и коловете на двора и въжата им, [35:19] служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие. [35:20] Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея. [35:21] И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди; [35:22] и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу; [35:23] и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги; [35:24] и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията; [35:25] и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон; [35:26] и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина; [35:27] а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника, [35:28] също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило; [35:29] и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу. [35:30] И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно, [35:31] и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство, [35:32] да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед, [35:33] и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия; [35:34] па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други; [35:35] Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.
[36:1] Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ. [36:2] И повика Моисей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят. [36:3] И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин. [36:4] Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше, [36:5] и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят. [36:6] И заповяда Моисей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася. [36:7] Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно. [36:8] Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа; [36:9] дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка. [36:10] И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго. [36:11] И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото; [36:12] петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга; [36:13] и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло. [36:14] После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет; [36:15] едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка. [36:16] И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно. [36:17] И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; [36:18] и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно цяло. [36:19] И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи. [36:20] И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право: [36:21] всяка дъска беше десет лакти дълга, а един и половина лакът широка; [36:22] всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията. [36:23] И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна; [36:24] направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба. [36:25] И за другата страна на скинията към север направи двайсет дъски [36:26] и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска. [36:27] А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски; [36:28] направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна; [36:29] и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй направи той с тях двете на двата ъгъла; [36:30] и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска. [36:31] И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията, [36:32] пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията. [36:33] И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия; [36:34] а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато. [36:35] И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа; [36:36] и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки. [36:37] И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа, [36:38] и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.
[37:1] И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му - лакът и половина, и височината му - лакът и половина; [37:2] и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец; [37:3] и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна. [37:4] И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато; [37:5] и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът. [37:6] И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му - лакът и половина. [37:7] И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището, [37:8] единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистилището. [37:9] И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището. [37:10] И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока, [37:11] и я обкова с чисто злато, и наоколо й направи златен венец; [37:12] и наоколо й направи страни'ци колкото една длан, а по страни'ците й направи златен венец. [37:13] И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите й крака; [37:14] и при страни'ците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата. [37:15] И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато. [37:16] После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях. [37:17] И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него; [37:18] от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна; [37:19] три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника. [37:20] А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя: [37:21] на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки; [37:22] ябълчиците и вейките им излизаха от него; той беше изкован цял-целеничък от чисто злато. [37:23] И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато; [37:24] направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато. [37:25] И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му; [37:26] и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец; [37:27] под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи; [37:28] върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато. [37:29] И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.
[38:1] И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок; [38:2] и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед. [38:3] И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед. [38:4] И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му; [38:5] и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините. [38:6] И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед, [38:7] и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре. [38:8] И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието. [38:9] Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги; [38:10] стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро. [38:11] И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро. [38:12] И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро. [38:13] И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти. [38:14] За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три. [38:15] И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три. [38:16] Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон, [38:17] а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки. [38:18] А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора; [38:19] и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни. [38:20] Всички колове около скинията и двора бяха медни. [38:21] Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона. [38:22] А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно, [38:23] и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат. [38:24] Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли; [38:25] а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли: [38:26] по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души. [38:27] Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка; [38:28] а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби. [38:29] А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли; [38:30] от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника, [38:31] и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.
[39:1] А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея. [39:2] И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон: [39:3] изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, - всичко изкусна работа; [39:4] и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края. [39:5] И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея. [39:6] И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат; [39:7] и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея. [39:8] И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон: [39:9] той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен; [39:10] и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, - това е първи ред; [39:11] втори ред: антракс, сапфир и елмаз; [39:12] трети ред: опал, ахат и аметист; [39:13] четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца. [39:14] Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена. [39:15] На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато; [39:16] и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника; [39:17] и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника, [39:18] а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му; [39:19] направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата други края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре; [39:20] и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода; [39:21] и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея. [39:22] И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна, [39:23] и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира; [39:24] по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена вълна; [39:25] и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза: [39:26] звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея. [39:27] И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон, [39:28] и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон, [39:29] и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея. [39:30] И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: "Светиня Господня"; [39:31] и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея. [39:32] Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха. [39:33] И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките й принадлежности, кукичките й, дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й, [39:34] покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше, [39:35] ковчега на откровението и върлините му и очистилището, [39:36] трапезата с всичките й принадлежности и хлябовете на предложението, [39:37] светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей, [39:38] златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията, [39:39] медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му, [39:40] дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието, [39:41] служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие. [39:42] Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи. [39:43] И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.
[40:1] Говори още Господ на Моисея и каза: [40:2] в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието [40:3] и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса; [40:4] внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата; [40:5] постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието); [40:6] постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието; [40:7] постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода; [40:8] огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата. [40:9] И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света; [40:10] помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня; [40:11] и помажи умивалника и подножката му и го освети. [40:12] След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода; [40:13] облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник. [40:14] Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони, [40:15] и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им. [40:16] И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори. [40:17] В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията. [40:18] И сглоби Моисей скинията, тури подножките й, постави дъските й, намести върлините, изправи стълбовете й, [40:19] разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:20] И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините в гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището; [40:21] внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:22] Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата, [40:23] наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:24] Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията, [40:25] и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:26] Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата, [40:27] и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:28] Окачи завеса при входа на скинията; [40:29] постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея. [40:30] Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене, [40:31] и от него Моисей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си: [40:32] колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея. [40:33] И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Моисей работата. [40:34] Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията; [40:35] и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията. [40:36] Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания; [40:37] ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне; [40:38] защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания. |