ПСАЛТИР *


* У Евреите: "Книга на Хваленията".



1

[1]  Псалом Давидов.
[1:1]  Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
[1:2]  а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
[1:3]  И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
[1:4]  Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
[1:5]  Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните.
[1:6]  Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.

2

[2]  Псалом Давидов.
[2:1]  Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
[2:2]  Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
[2:3]  "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."
[2:4]  Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
[2:5]  Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
[2:6]  "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
[2:7]  ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *;
[2:8]  искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.
[2:9]  Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."
[2:10]  И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
[2:11]  Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
[2:12]  Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.

* 6 и 7 стихове според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих".


3

[3]  Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
[3:1]  Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
[3:2]  мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
[3:3]  Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
[3:4]  С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
[3:5]  Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
[3:6]  Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
[3:7]  Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
[3:8]  От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.

4

[4]  Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
[4:2]  Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
[4:3]  Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
[4:4]  Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
[4:5]  Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
[4:6]  Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
[4:7]  Мнозина думат; кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
[4:8]  Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
[4:9]  Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.

5

[5]  Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
[5:2]  Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
[5:3]  Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
[5:4]  Господи, чуй рано гласа ми, - на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
[5:5]  защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
[5:6]  нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
[5:7]  Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
[5:8]  Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
[5:9]  Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
[5:10]  Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им - отворен гроб, с езика си лъстят.
[5:11]  Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
[5:12]  И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
[5:13]  Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.

6

[6]  Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
[6:2]  Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
[6:3]  Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
[6:4]  потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
[6:5]  Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
[6:6]  защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
[6:7]  Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
[6:8]  Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
[6:9]  Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
[6:10]  Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
[6:11]  Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

7

[7]  Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
[7:2]  Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
[7:3]  да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
[7:4]  Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
[7:5]  ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, -
[7:6]  нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
[7:7]  Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, -
[7:8]  множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
[7:9]  Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
[7:10]  Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
[7:11]  Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
[7:12]  Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
[7:13]  ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
[7:14]  приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
[7:15]  Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
[7:16]  Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
[7:17]  злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му,
[7:18]  Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.

8

[8]  Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
[8:2]  Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
[8:3]  Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
[8:4]  Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
[8:5]  що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
[8:6]  Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
[8:7]  поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
[8:8]  овци и волове всички, а също и зверовете полски,
[8:9]  птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
[8:10]  Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!

9

[9]  Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
[9:2]  Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
[9:3]  ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
[9:4]  Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
[9:5]  защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
[9:6]  Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
[9:7]  У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
[9:8]  Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
[9:9]  и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
[9:10]  И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
[9:11]  и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
[9:12]  Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
[9:13]  защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
[9:14]  Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, - Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
[9:15]  за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
[9:16]  Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
[9:17]  Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
[9:18]  Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога.
[9:19]  Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
[9:20]  Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
[9:21]  Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
[9:22]  Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
[9:23]  Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
[9:24]  Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
[9:25]  В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!"
[9:26]  Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
[9:27]  дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи".
[9:28]  Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му - мъчение и пагуба;
[9:29]  седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
[9:30]  причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
[9:31]  прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти;
[9:32]  дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види."
[9:33]  Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
[9:34]  Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"?
[9:35]  Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
[9:36]  Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
[9:37]  Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
[9:38]  Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
[9:39]  за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

10

[10]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[10:1]  На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: "отлети на вашата планина като птица"?
[10:2]  Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
[10:3]  Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
[10:4]  Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
[10:5]  Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
[10:6]  Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
[10:7]  защото Господ е праведен, - обича правда; лицето Му гледа праведника.

11

[11]  Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
[11:2]  Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
[11:3]  Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
[11:4]  Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
[11:5]  ония, които думат: "с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?"
[11:6]  Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
[11:7]  Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
[11:8]  Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
[11:9]  Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.

12

[12]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[12:2]  Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
[12:3]  Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
[12:4]  Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
[12:5]  да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
[12:6]  Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).

13

[13]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[13:1]  Рече безумец в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
[13:2]  Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
[13:3]  Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
[13:4]  Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
[13:5]  Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
[13:6]  Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
[13:7]  "Кой ще даде от Сион спасение Израилю!" Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.

14

[14]  Псалом Давидов.
[14:1]  Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
[14:2]  Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
[14:3]  който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
[14:4]  оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
[14:5]  който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

15

[15]  Давидова песен.
[15:1]  Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
[15:2]  Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
[15:3]  Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници - към тях е всичкото ми желание.
[15:4]  Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
[15:5]  Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
[15:6]  Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
[15:7]  Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
[15:8]  Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
[15:9]  Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
[15:10]  защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
[15:11]  Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.

16

[16]  Молитва Давидова.
[16:1]  Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
[16:2]  От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
[16:3]  Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
[16:4]  В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
[16:5]  Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
[16:6]  Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
[16:7]  Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
[16:8]  пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
[16:9]  от лицето на нечестивците, които ме нападат, - от враговете на душата ми, които ме окръжават:
[16:10]  те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
[16:11]  Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
[16:12]  Те са като лъв, който жадува за плячка, - като лъвче, което стои на потайни места.
[16:13]  Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
[16:14]  чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
[16:15]  Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.

17

[17]  Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
[17:1]  Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
[17:3]  Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
[17:4]  Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
[17:5]  Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
[17:6]  вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
[17:7]  В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
[17:8]  Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
[17:9]  дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
[17:10]  Наведе Той небесата и слезе, - и мрак под нозете Му.
[17:11]  И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
[17:12]  И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си - водния мрак, въздушните облаци.
[17:13]  От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
[17:14]  Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
[17:15]  Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии - и ги разсипа.
[17:16]  И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
[17:17]  Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
[17:18]  избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
[17:19]  В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
[17:20]  Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
[17:21]  Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
[17:22]  защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
[17:23]  защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
[17:24]  Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
[17:25]  и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
[17:26]  С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек - искрено,
[17:27]  с чист - чисто, а с лукав - според неговото лукавство,
[17:28]  защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
[17:29]  Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
[17:30]  С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
[17:31]  Бог! - Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
[17:32]  Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
[17:33]  Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
[17:34]  прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
[17:35]  учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
[17:36]  Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
[17:37]  Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
[17:38]  Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
[17:39]  поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
[17:40]  защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
[17:41]  Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
[17:42]  те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, - ала Той ги не слуша;
[17:43]  разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
[17:44]  Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
[17:45]  само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
[17:46]  другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
[17:47]  Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
[17:48]  Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
[17:49]  и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
[17:50]  Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
[17:51]  Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.

18

[18]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[18:1]  Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
[18:3]  Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
[18:4]  Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
[18:5]  Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
[18:6]  и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
[18:7]  от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
[18:8]  Законът на Господа е съвършен - укрепява душата; откровението Господне е вярно - простите прави мъдри.
[18:9]  Господните повеления са праведни - веселят сърцето; Господнята заповед е светла - просветлява очите.
[18:10]  Страхът Господен е чист - пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина - всички са праведни;
[18:11]  те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
[18:12]  и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
[18:13]  Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
[18:14]  и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
[18:15]  Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!

19

[19]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[19:2]  Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
[19:3]  Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
[19:4]  Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
[19:5]  Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
[19:6]  Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
[19:7]  Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
[19:8]  Едни - с колесници, други - с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
[19:9]  те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
[19:10]  Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!

20

[20]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[20:2]  Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
[20:3]  Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
[20:4]  защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
[20:5]  Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
[20:6]  Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
[20:7]  Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
[20:8]  защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
[20:9]  Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
[20:10]  Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
[20:11]  Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им - изсред човешките синове,
[20:12]  защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
[20:13]  Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
[20:14]  Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.

21

[21]  Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
[21:2]  Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
[21:3]  Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира.
[21:4]  Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
[21:5]  На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
[21:6]  към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
[21:7]  Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
[21:8]  Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
[21:9]  "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
[21:10]  Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
[21:11]  Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
[21:12]  Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
[21:13]  Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
[21:14]  разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
[21:15]  Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
[21:16]  Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
[21:17]  Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
[21:18]  Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
[21:19]  делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
[21:20]  Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
[21:21]  избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа;
[21:22]  спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
[21:23]  Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
[21:24]  Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
[21:25]  защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
[21:26]  За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
[21:27]  Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
[21:28]  Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
[21:29]  защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
[21:30]  Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
[21:31]  Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
[21:32]  ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.

22

[22]  Псалом Давидов.
[22:1]  Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
[22:2]  Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
[22:3]  подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
[22:4]  Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
[22:5]  Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
[22:6]  Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

23

[23]  Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
[23:1]  Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
[23:2]  защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
[23:3]  Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
[23:4]  Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), -
[23:5]  той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
[23:6]  Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
[23:7]  Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
[23:8]  Кой е тоя Цар на славата? - Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
[23:9]  Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
[23:10]  Кой е тоя Цар на славата? - Господ на силите, Той е Цар на славата.

24

[24]  Псалом Давидов.
[24:1]  Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
[24:2]  Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
[24:3]  да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
[24:4]  Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
[24:5]  Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
[24:6]  Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
[24:7]  Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
[24:8]  Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
[24:9]  насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
[24:10]  Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
[24:11]  Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
[24:12]  Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
[24:13]  Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
[24:14]  Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
[24:15]  Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
[24:16]  Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
[24:17]  Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
[24:18]  Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
[24:19]  Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
[24:20]  Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
[24:21]  Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
[24:22]  Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.

25

[25]  Псалом Давидов.
[25:1]  Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
[25:2]  Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
[25:3]  защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
[25:4]  с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
[25:5]  намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
[25:6]  ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
[25:7]  за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
[25:8]  Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
[25:9]  Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
[25:10]  в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
[25:11]  Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
[25:12]  Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.

26

[26]  Псалом Давидов. (Преди помазването.)
[26:1]  Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
[26:2]  Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
[26:3]  И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
[26:4]  Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
[26:5]  защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
[26:6]  Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
[26:7]  Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
[26:8]  Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи.
[26:9]  Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
[26:10]  Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
[26:11]  Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
[26:12]  не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
[26:13]  Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
[26:14]  Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!

27

[27]  Псалом Давидов.
[27:1]  Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
[27:2]  Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
[27:3]  Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
[27:4]  Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
[27:5]  Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
[27:6]  Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
[27:7]  Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
[27:8]  Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
[27:9]  Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!

28

[28]  Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
[28:1]  Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
[28:2]  въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
[28:3]  Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
[28:4]  Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
[28:5]  Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
[28:6]  и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион - като млад еднорог.
[28:7]  Гласът Господен секне огнен пламък.
[28:8]  Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
[28:9]  Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
[28:10]  Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
[28:11]  Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.

29

[29]  Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
[29:2]  Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
[29:3]  Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
[29:4]  Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
[29:5]  Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
[29:6]  защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин - радост.
[29:7]  И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
[29:8]  По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
[29:9]  Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
[29:10]  "каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
[29:11]  Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!"
[29:12]  И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
[29:13]  за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

30

[30]  Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
[30:2]  На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
[30:3]  наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
[30:4]  защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
[30:5]  Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
[30:6]  В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
[30:7]  Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
[30:8]  Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
[30:9]  и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
[30:10]  Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
[30:11]  Изнури се от скръб животът ми, и годините ми - от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
[30:12]  От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата бягат от мене.
[30:13]  Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
[30:14]  защото слушам злоречието на мнозина; отвред - ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
[30:15]  Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
[30:16]  Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
[30:17]  Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
[30:18]  Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
[30:19]  Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
[30:20]  Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
[30:21]  Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
[30:22]  Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
[30:23]  В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
[30:24]  Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
[30:25]  Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!

31

[31]  Псалом Давидов. Учение.
[31:1]  Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
[31:2]  Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
[31:3]  Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
[31:4]  защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
[31:5]  Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми.
[31:6]  Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
[31:7]  Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
[31:8]  "Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе."
[31:9]  "Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват."
[31:10]  Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
[31:11]  Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.

32

[32]  (Псалом Давидов)
[32:1]  Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
[32:2]  Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
[32:3]  пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
[32:4]  защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
[32:5]  Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
[32:6]  Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство.
[32:7]  Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
[32:8]  Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
[32:9]  защото Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви.
[32:10]  Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
[32:11]  А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
[32:12]  Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
[32:13]  От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
[32:14]  от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
[32:15]  на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
[32:16]  Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
[32:17]  Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
[32:18]  Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
[32:19]  че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
[32:20]  Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
[32:21]  за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
[32:22]  Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.

33

[33]  Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
[33:1]  Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
[33:3]  С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
[33:4]  Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
[33:5]  Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
[33:6]  Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
[33:7]  Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
[33:8]  Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
[33:9]  Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
[33:10]  Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
[33:11]  Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
[33:12]  Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
[33:13]  Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
[33:14]  Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
[33:15]  нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
[33:16]  Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
[33:17]  Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
[33:18]  Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
[33:19]  Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
[33:20]  Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
[33:21]  Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
[33:22]  Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
[33:23]  Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.

* Според превода на 70-те: "Богати обедняха".


34

[34]  Псалом Давидов.
[34:1]  Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
[34:2]  вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
[34:3]  извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
[34:4]  В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
[34:5]  да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
[34:6]  да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
[34:7]  защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
[34:8]  Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
[34:9]  А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
[34:10]  Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
[34:11]  Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
[34:12]  връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
[34:13]  През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
[34:14]  Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
[34:15]  А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
[34:16]  с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
[34:17]  Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа - от тия лъвове.
[34:18]  Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
[34:19]  за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
[34:20]  защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
[34:21]  разтварят уста против мене; говорят: "добре! добре! окото ни видя".
[34:22]  Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
[34:23]  Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
[34:24]  Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
[34:25]  да не казват в сърцето си: "добре! (добре!) тъкмо по душата ни!" Да не казват: "погълнахме го".
[34:26]  В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
[34:27]  Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
[34:28]  И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

35

[35]  Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
[35:2]  Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
[35:3]  защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
[35:4]  думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
[35:5]  на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
[35:6]  Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина - до облаците!
[35:7]  Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби - велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
[35:8]  Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
[35:9]  те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
[35:10]  защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
[35:11]  Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
[35:12]  да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
[35:13]  там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.

36

[36]  Псалом Давидов.
[36:1]  Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
[36:2]  защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
[36:3]  Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
[36:4]  Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
[36:5]  Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
[36:6]  и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина.
[36:7]  Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
[36:8]  Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
[36:9]  защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
[36:10]  Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и - няма го.
[36:11]  А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
[36:12]  Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
[36:13]  а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
[36:14]  Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
[36:15]  мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
[36:16]  Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
[36:17]  защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
[36:18]  Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
[36:19]  в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
[36:20]  а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
[36:21]  Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
[36:22]  защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
[36:23]  Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
[36:24]  кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
[36:25]  Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
[36:26]  той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
[36:27]  Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
[36:28]  защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
[36:29]  Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
[36:30]  Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
[36:31]  Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
[36:32]  Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
[36:33]  но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
[36:34]  Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
[36:35]  Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
[36:36]  но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
[36:37]  Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
[36:38]  а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
[36:39]  От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
[36:40]  и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.

37

[37]  Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
[37:2]  Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
[37:3]  защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
[37:4]  Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
[37:5]  защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
[37:6]  смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
[37:7]  Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
[37:8]  защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
[37:9]  Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
[37:10]  Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
[37:11]  Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене.
[37:12]  Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
[37:13]  А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
[37:14]  аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
[37:15]  и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
[37:16]  защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
[37:17]  И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
[37:18]  Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
[37:19]  Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
[37:20]  А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
[37:21]  и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
[37:22]  Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
[37:23]  побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!

38

[38]  Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
[38:2]  Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
[38:3]  Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
[38:4]  Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
[38:5]  кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
[38:6]  Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
[38:7]  Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
[38:8]  И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
[38:9]  Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
[38:10]  Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
[38:11]  Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
[38:12]  Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
[38:13]  Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
[38:14]  Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.

39

[39]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[39:2]  Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
[39:3]  извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
[39:4]  и вложи в устата ми нова песен - хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
[39:5]  Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
[39:6]  Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас - кой ще се уподоби на Тебе! - бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
[39:7]  Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите *; всесъжение и жертва за грях не поиска.
[39:8]  Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
[39:9]  желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
[39:10]  Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
[39:11]  Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
[39:12]  Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
[39:13]  защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
[39:14]  Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
[39:15]  Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
[39:16]  Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: "добре, добре!"
[39:17]  Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
[39:18]  Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

* Вместо "продупчи Ми ушите" - в превода на 70-те: "тяло Ми приготви".


40

[40]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[40:2]  Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
[40:3]  Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
[40:4]  Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
[40:5]  Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
[40:6]  Враговете ми говорят зло за мене: "кога ще умре, и кога ще загине името му?"
[40:7]  И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
[40:8]  Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
[40:9]  "законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане."
[40:10]  Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
[40:11]  А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
[40:12]  По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
[40:13]  а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
[40:14]  Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!

41

[41]  Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
[41:2]  Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
[41:3]  Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
[41:4]  Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
[41:5]  Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
[41:6]  Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
[41:7]  Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
[41:8]  Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
[41:9]  Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
[41:10]  Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
[41:11]  Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
[41:12]  Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

42

[42:1]  Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
[42:2]  защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
[42:3]  Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
[42:4]  И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
[42:5]  Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

43

[43]  Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
[43:2]  Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
[43:3]  Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
[43:4]  защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
[43:5]  Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
[43:6]  С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
[43:7]  защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
[43:8]  но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
[43:9]  С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
[43:10]  Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
[43:11]  обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
[43:12]  Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
[43:13]  продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
[43:14]  предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
[43:15]  направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
[43:16]  Всеки ден моето унижение пред мене, и срам покрива лицето ми
[43:17]  от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
[43:18]  всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
[43:19]  Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
[43:20]  когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
[43:21]  Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
[43:22]  то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
[43:23]  Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
[43:24]  Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
[43:25]  Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
[43:26]  Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
[43:27]  Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.

44

[44]  Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
[44:2]  Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
[44:3]  Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
[44:4]  Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
[44:5]  И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
[44:6]  Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, - те са в сърцето на Царевите врагове.
[44:7]  Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
[44:8]  Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
[44:9]  Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
[44:10]  Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
[44:11]  Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
[44:12]  И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
[44:13]  И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
[44:14]  Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
[44:15]  в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
[44:16]  довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
[44:17]  Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
[44:18]  Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.

45

[45]  Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
[45:2]  Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
[45:3]  затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
[45:4]  Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
[45:5]  Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
[45:6]  Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
[45:7]  Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
[45:8]  Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
[45:9]  Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята:
[45:10]  прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
[45:11]  Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
[45:12]  Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

46

[46]  Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
[46:2]  Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
[46:3]  защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
[46:4]  покори нам под нозете ни народи и племена;
[46:5]  избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
[46:6]  Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
[46:7]  Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
[46:8]  защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
[46:9]  Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
[46:10]  князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.

47

[47]  Песен. Псалом. От Кореевите синове.
[47:2]  Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
[47:3]  Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната й страна е градът на великия Цар.
[47:4]  В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
[47:5]  защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
[47:6]  видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
[47:7]  страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
[47:8]  с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
[47:9]  Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
[47:10]  Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
[47:11]  Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
[47:12]  Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
[47:13]  Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
[47:14]  обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
[47:15]  защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.

48

[48]  Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
[48:2]  Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
[48:3]  и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
[48:4]  Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
[48:5]  Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
[48:6]  "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
[48:7]  Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
[48:8]  човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
[48:9]  скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
[48:10]  щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
[48:11]  Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
[48:12]  Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
[48:13]  Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
[48:14]  Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
[48:15]  Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
[48:16]  Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
[48:17]  Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
[48:18]  защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
[48:19]  макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
[48:20]  той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
[48:21]  Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.

49

[49]  Псалом на Асафа.
[49:1]  Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
[49:2]  От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
[49:3]  иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него - всепоядащ огън, и около Него - силна буря.
[49:4]  Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
[49:5]  съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
[49:6]  И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
[49:7]  Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
[49:8]  Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
[49:9]  няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
[49:10]  защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
[49:11]  познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
[49:12]  Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
[49:13]  Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
[49:14]  Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
[49:15]  и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
[49:16]  А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
[49:17]  а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
[49:18]  кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
[49:19]  устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
[49:20]  седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
[49:21]  ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
[49:22]  Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител.
[49:23]  Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

50

[50]  Началнику на хора. Псалом Давидов,
[50]  когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
[50:3]  Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
[50:4]  Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
[50:5]  защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
[50:6]  Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
[50:7]  Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
[50:8]  Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
[50:9]  Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
[50:10]  Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
[50:11]  Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
[50:12]  Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
[50:13]  Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
[50:14]  Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
[50:15]  Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
[50:16]  Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
[50:17]  Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
[50:18]  защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
[50:19]  Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
[50:20]  Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
[50:21]  тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

51

[51]  Началнику на хора. Учение Давидово,
[51]  когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
[51:3]  Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
[51:4]  езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
[51:5]  ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
[51:6]  ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
[51:7]  затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти - из земята на живите.
[51:8]  Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
[51:9]  ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
[51:10]  Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
[51:11]  Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.

52

[52]  Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово
[52:2]  Рече безумец в сърцето си: "няма Бог". Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
[52:3]  Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
[52:4]  Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
[52:5]  Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
[52:6]  Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
[52:7]  Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.

53

[53]  Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
[53]  когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
[53:3]  Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
[53:4]  Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
[53:5]  защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
[53:6]  Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
[53:7]  На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
[53:8]  С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
[53:9]  защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

54

[54]  Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
[54:2]  Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
[54:3]  послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
[54:4]  от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
[54:5]  Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
[54:6]  страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
[54:7]  И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
[54:8]  далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
[54:9]  побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
[54:10]  Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
[54:11]  денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
[54:12]  всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
[54:13]  защото, да би ме враг хулил, - това бих понесъл; да би ми се противник големеел, - от него бих се скрил;
[54:14]  но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, - мой приятел и мой близък,
[54:15]  с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
[54:16]  Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
[54:17]  Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
[54:18]  Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
[54:19]  ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
[54:20]  Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
[54:21]  простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
[54:22]  устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
[54:23]  Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
[54:24]  Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.

55

[55]  Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
[55:2]  Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.
[55:3]  Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
[55:4]  Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
[55:5]  При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
[55:6]  Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
[55:7]  събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
[55:8]  Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
[55:9]  У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе - не са ли те в Твоята книга?
[55:10]  Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
[55:11]  При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
[55:12]  На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
[55:13]  Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
[55:14]  защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми - от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

56

[56]  Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
[56:2]  Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
[56:3]  Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
[56:4]  Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
[56:5]  Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
[56:6]  Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
[56:7]  Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
[56:8]  Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
[56:9]  Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
[56:10]  Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
[56:11]  защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
[56:12]  Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.

57

[57]  Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
[57:2]  Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
[57:3]  В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
[57:4]  От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
[57:5]  Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
[57:6]  и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
[57:7]  Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
[57:8]  Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
[57:10]  Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
[57:11]  Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
[57:12]  И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.

58

[58]  Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
[58:2]  Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
[58:3]  Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
[58:4]  защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
[58:5]  без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
[58:6]  Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
[58:7]  вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
[58:8]  ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, "защото, - мислят си те, - кой слуша?"
[58:9]  Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
[58:10]  Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
[58:11]  Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
[58:12]  Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
[58:13]  Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
[58:14]  Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
[58:15]  Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
[58:16]  нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
[58:17]  Аз пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
[58:18]  Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.

59

[59]  Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
[59]  когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иов, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
[59:3]  Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
[59:4]  Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
[59:5]  Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
[59:6]  Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
[59:7]  за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
[59:8]  Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
[59:9]  Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
[59:10]  Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
[59:11]  Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
[59:12]  Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
[59:13]  Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
[59:14]  С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.

60

[60]  Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
[60:2]  Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
[60:3]  от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
[60:4]  защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
[60:5]  Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
[60:6]  защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
[60:7]  Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
[60:8]  да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
[60:9]  И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.

61

[61]  Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
[61:2]  Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
[61:3]  Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
[61:4]  Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
[61:5]  Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
[61:6]  Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
[61:7]  Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
[61:8]  В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
[61:9]  Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
[61:10]  Синовете човешки са само суета; синовете велможки - лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
[61:11]  Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
[61:12]  Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
[61:13]  и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.

62

[62]  Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
[62:2]  Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
[62:3]  за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
[62:4]  защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
[62:5]  Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
[62:6]  Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
[62:7]  Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
[62:8]  защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
[62:9]  към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
[62:10]  А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
[62:11]  Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
[62:12]  А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

63

[63]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[63:2]  Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
[63:3]  укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
[63:4]  които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си - язвителните си думи,
[63:5]  за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
[63:6]  Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
[63:7]  Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
[63:8]  Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
[63:9]  с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
[63:10]  И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
[63:11]  А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.

64

[64]  Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
[64:2]  Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
[64:3]  Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
[64:4]  Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
[64:5]  Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
[64:6]  Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
[64:7]  Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
[64:8]  Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
[64:9]  И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
[64:10]  Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
[64:11]  напояваш браздите й, уравняваш буците й, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
[64:12]  увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
[64:13]  изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
[64:14]  ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.

65

[65]  Началнику на хора. Песен.
[65:1]  Възкликни към Бога, цяла земьо!
[65:2]  Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
[65:3]  Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
[65:4]  Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
[65:5]  Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
[65:6]  Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
[65:7]  Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
[65:8]  Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
[65:9]  Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
[65:10]  Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
[65:11]  Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
[65:12]  постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
[65:13]  Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
[65:14]  които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
[65:15]  Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
[65:16]  Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
[65:17]  Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
[65:18]  Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
[65:19]  Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
[65:20]  Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!

66

[66]  Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
[66:2]  Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
[66:3]  за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
[66:4]  Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
[66:5]  Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
[66:6]  Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
[66:7]  Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
[66:8]  Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.

67

[67]  Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
[67:2]  Да се дигне Бог *, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
[67:3]  Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
[67:4]  А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
[67:5]  Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
[67:6]  Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
[67:7]  Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
[67:8]  Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
[67:9]  земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай - от лицето на Бога, на Бога Израилев.
[67:10]  Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
[67:11]  Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
[67:12]  Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
[67:13]  Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
[67:14]  След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато;
[67:15]  когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
[67:16]  Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
[67:17]  защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
[67:18]  Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
[67:19]  Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
[67:20]  Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
[67:21]  Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
[67:22]  Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
[67:23]  Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
[67:24]  за да потопиш ти ногата си, и твоите псета - езика си, в кръвта на враговете.
[67:25]  Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
[67:26]  отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата - девици с тимпани:
[67:27]  "в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!"
[67:28]  Там беше Вениамин малкият - техен княз; князете Иудини - техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
[67:29]  Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
[67:30]  Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
[67:31]  Укроти звяра в тръстиката, волското стадо - всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
[67:32]  Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
[67:33]  Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
[67:34]  Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
[67:35]  Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество - на облаците.
[67:36]  Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев - Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!

* В славянския превод на Библията: "Да возкреснет Бог"...


68

[68]  Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
[68:2]  Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
[68:3]  Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
[68:4]  Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
[68:5]  Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
[68:6]  Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
[68:7]  Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
[68:8]  защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
[68:9]  Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
[68:10]  защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
[68:11]  и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
[68:12]  и обличам вместо дреха вретище, - и им ставам за приказ;
[68:13]  за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
[68:14]  Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
[68:15]  извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
[68:16]  да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
[68:17]  Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
[68:18]  не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
[68:19]  приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
[68:20]  Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
[68:21]  Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, - утешители, ала не намирам.
[68:22]  И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
[68:23]  Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка - примка;
[68:24]  да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
[68:25]  излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
[68:26]  жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
[68:27]  защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
[68:28]  Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
[68:29]  да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
[68:30]  Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
[68:31]  Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
[68:32]  и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
[68:33]  Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
[68:34]  защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
[68:35]  Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
[68:36]  защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
[68:37]  потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

69

[69]  Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
[69:2]  Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
[69:3]  В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
[69:4]  Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
[69:5]  Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
[69:6]  Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!

70

[70:1]  На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека.
[70:2]  Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
[70:3]  Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
[70:4]  Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
[70:5]  защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
[70:6]  На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
[70:7]  За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
[70:8]  Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
[70:9]  Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
[70:10]  защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
[70:11]  думайки: "оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави".
[70:12]  Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
[70:13]  Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
[70:14]  Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
[70:15]  Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
[70:16]  Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда - само Твоята.
[70:17]  Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
[70:18]  И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи - Твоята мощ.
[70:19]  Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
[70:20]  Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
[70:21]  Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
[70:22]  И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
[70:23]  Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
[70:24]  и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.

71

[71]  За Соломона. (Псалом Давидов.)
[71:1]  Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
[71:2]  за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
[71:3]  планините да донесат мир на людете, и хълмовете - правда;
[71:4]  да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, -
[71:5]  и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
[71:6]  Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада *, като капки, оросяващи земята;
[71:7]  в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
[71:8]  той ще владее от море до море и от реката * до краищата на земята;
[71:9]  пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
[71:10]  царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
[71:11]  и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
[71:12]  защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
[71:13]  Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
[71:14]  от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
[71:15]  и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
[71:16]  ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
[71:17]  неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му *; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
[71:18]  Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
[71:19]  благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
[71:20]  Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.

* Според превода на 70-те: "ще слезе като дъжд върху руно".


* Ефрат.


* В Славянския превод: "името му съществува преди слънцето".


72

[72]  Псалом Асафов.
[72:1]  Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
[72:2]  Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, -
[72:3]  аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
[72:4]  защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
[72:5]  за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
[72:6]  Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
[72:7]  изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
[72:8]  на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
[72:9]  дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
[72:10]  Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
[72:11]  и казват: "как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?"
[72:12]  И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
[72:13]  (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
[72:14]  и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
[72:15]  Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, - то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
[72:16]  И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
[72:17]  докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
[72:18]  Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
[72:19]  Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
[72:20]  Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
[72:21]  Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
[72:22]  аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
[72:23]  Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
[72:24]  Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
[72:25]  Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
[72:26]  Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
[72:27]  Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
[72:28]  А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

73

[73]  Учение Асафово.
[73:1]  Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
[73:2]  Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
[73:3]  Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
[73:4]  Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
[73:5]  изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
[73:6]  и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
[73:7]  предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
[73:8]  рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
[73:9]  Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
[73:10]  Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
[73:11]  Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
[73:12]  Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
[73:13]  Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
[73:14]  Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
[73:15]  Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
[73:16]  Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
[73:17]  Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
[73:18]  Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
[73:19]  Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
[73:20]  Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
[73:21]  Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
[73:22]  Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
[73:23]  не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

74

[74]  Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
[74:2]  Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
[74:3]  "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
[74:4]  Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й."
[74:5]  Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
[74:6]  не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
[74:7]  защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
[74:8]  но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
[74:9]  защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес - кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
[74:10]  Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
[74:11]  ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

75

[75]  Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
[75:2]  Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
[75:3]  В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание - на Сион.
[75:4]  Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
[75:5]  Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
[75:6]  Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
[75:7]  От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
[75:8]  Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
[75:9]  Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
[75:10]  когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
[75:11]  И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
[75:12]  Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
[75:13]  Той укротява духа на князете. Той е страшен за земните царе.

76

[76]  Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
[76:2]  Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
[76:3]  В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
[76:4]  Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
[76:5]  Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
[76:6]  Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
[76:7]  припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
[76:8]  нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
[76:9]  нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
[76:10]  нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
[76:11]  И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила.
[76:12]  Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
[76:13]  ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
[76:14]  Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
[76:15]  Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
[76:16]  Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
[76:17]  Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
[76:18]  Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
[76:19]  Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
[76:20]  Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
[76:21]  Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.

77

[77]  Учение Асафово.
[77:1]  Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
[77:2]  Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
[77:3]  Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
[77:4]  няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
[77:5]  Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
[77:6]  за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -
[77:7]  да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
[77:8]  и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
[77:9]  Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
[77:10]  те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
[77:11]  забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
[77:12]  Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
[77:13]  раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
[77:14]  денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина;
[77:15]  разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
[77:16]  из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
[77:17]  Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
[77:18]  изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
[77:19]  говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"
[77:20]  Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"
[77:21]  Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
[77:22]  задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
[77:23]  Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
[77:24]  та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
[77:25]  Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
[77:26]  Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
[77:27]  и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
[77:28]  изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
[77:29]  и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
[77:30]  Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
[77:31]  и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
[77:32]  При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
[77:33]  И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
[77:34]  Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
[77:35]  и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
[77:36]  и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
[77:37]  но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
[77:38]  Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
[77:39]  Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
[77:40]  Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
[77:41]  и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
[77:42]  не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
[77:43]  когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса;
[77:44]  и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
[77:45]  напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
[77:46]  земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;
[77:47]  лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;
[77:48]  добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици;
[77:49]  напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели;
[77:50]  уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
[77:51]  порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
[77:52]  и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
[77:53]  води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
[77:54]  и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
[77:55]  прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
[77:56]  Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
[77:57]  отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
[77:58]  огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
[77:59]  Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
[77:60]  отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
[77:61]  и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;
[77:62]  предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
[77:63]  Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
[77:64]  свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
[77:65]  Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
[77:66]  и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
[77:67]  и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
[77:68]  а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
[77:69]  И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
[77:70]  и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
[77:71]  и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля.
[77:72]  И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

78

[78]  Псалом Асафов.
[78:1]  Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
[78:2]  труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове;
[78:3]  проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
[78:4]  Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
[78:5]  Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
[78:6]  Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
[78:7]  защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
[78:8]  Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
[78:9]  Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
[78:10]  Защо езичниците да казват: "де е техният Бог?" Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
[78:11]  Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
[78:12]  Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
[78:13]  А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.

79

[79]  Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
[79:2]  Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
[79:3]  Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
[79:4]  Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
[79:5]  Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
[79:6]  Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
[79:7]  направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
[79:8]  Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
[79:9]  Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
[79:10]  очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята.
[79:11]  Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии;
[79:12]  тя пусна клони до морето и младочки до реката.
[79:13]  Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
[79:14]  Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
[79:15]  Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
[79:16]  опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
[79:17]  То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
[79:18]  Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
[79:19]  и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
[79:20]  Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!

80

[80]  Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
[80:2]  Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
[80:3]  вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
[80:4]  тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
[80:5]  защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
[80:6]  Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
[80:7]  "Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
[80:8]  В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
[80:9]  Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
[80:10]  Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
[80:11]  Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня."
[80:12]  Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
[80:13]  затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
[80:14]  О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
[80:15]  щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, -
[80:16]  ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
[80:17]  щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.

81

[81]  Псалом Асафов.
[81:1]  Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
[81:2]  докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
[81:3]  Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
[81:4]  отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
[81:5]  Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
[81:6]  Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
[81:7]  но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
[81:8]  Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.

82

[82]  Песен. Псалом Асафов.
[82:2]  Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
[82:3]  защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
[82:4]  против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
[82:5]  казаха: "да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил."
[82:6]  Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
[82:7]  селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
[82:8]  Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
[82:9]  Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
[82:10]  Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
[82:11]  които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
[82:12]  Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
[82:13]  които казаха: "да си вземем за владение Божиите селища".
[82:14]  Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
[82:15]  Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
[82:16]  тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
[82:17]  изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
[82:18]  Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
[82:19]  и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.

83

[83]  Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
[83:2]  Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!
[83:3]  Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
[83:4]  И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
[83:5]  Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
[83:6]  Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
[83:7]  Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
[83:8]  минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
[83:9]  Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
[83:10]  Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
[83:11]  Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
[83:12]  Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
[83:13]  Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!

84

[84]  Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
[84:2]  Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
[84:3]  Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
[84:4]  дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
[84:5]  Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
[84:6]  Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
[84:7]  Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
[84:8]  Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
[84:9]  Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
[84:10]  Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
[84:11]  Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
[84:12]  истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
[84:13]  и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
[84:14]  правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.

85

[85]  Молитва Давидова.
[85:1]  Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
[85:2]  Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
[85:3]  Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
[85:4]  Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
[85:5]  защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
[85:6]  Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
[85:7]  В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
[85:8]  Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
[85:9]  Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
[85:10]  защото Ти си велик и вършиш чудеса, - Ти, Боже, едничък Ти!
[85:11]  Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
[85:12]  Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
[85:13]  защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
[85:14]  Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
[85:15]  Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
[85:16]  милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
[85:17]  покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.

86

[86]  От Кореевите синове. Псалом. Песен.
[86:2]  Основите му * са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
[86:3]  Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
[86:4]  Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав * и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: еди-кой си се там роди.
[86:5]  А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
[86:6]  Кога се преброяват народите, Господ ще напише: еди-кой си там се роди.
[86:7]  И които пеят, и които свирят, повторят: всичките ми извори са в тебе.

* На Иерусалим.


* За Египет.


87

[87]  Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
[87:2]  Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
[87:3]  да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
[87:4]  защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
[87:5]  Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
[87:6]  хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
[87:7]  Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
[87:8]  Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
[87:9]  Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
[87:10]  Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
[87:11]  Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
[87:12]  Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението?
[87:13]  нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда?
[87:14]  Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
[87:15]  Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
[87:16]  Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
[87:17]  Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
[87:18]  всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
[87:19]  Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.

88

[88]  Учение на Етама Езрахита.
[88:2]  Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
[88:3]  Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
[88:4]  "Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
[88:5]  ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол."
[88:6]  И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
[88:7]  Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
[88:8]  Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
[88:9]  Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
[88:10]  Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
[88:11]  Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си.
[88:12]  Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
[88:13]  Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
[88:14]  Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
[88:15]  Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
[88:16]  Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
[88:17]  за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
[88:18]  защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
[88:19]  От Господа е нашият щит и от Светия Израилев - нашият цар.
[88:20]  Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: "Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
[88:21]  Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
[88:22]  Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
[88:23]  Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
[88:24]  Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
[88:25]  И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
[88:26]  И ще туря над морето ръката му, и над реките - десницата му.
[88:27]  Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
[88:28]  И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
[88:29]  навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
[88:30]  И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, - като дните на небето.
[88:31]  Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
[88:32]  ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
[88:33]  ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари - тяхната неправда;
[88:34]  но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
[88:35]  Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
[88:36]  Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида?
[88:37]  Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
[88:38]  навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата."
[88:39]  Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
[88:40]  пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
[88:41]  разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
[88:42]  Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
[88:43]  Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
[88:44]  Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
[88:45]  отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
[88:46]  съкрати дните на младините му и го покри със срам.
[88:47]  Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
[88:48]  Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
[88:49]  Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
[88:50]  Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
[88:51]  Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
[88:52]  спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
[88:53]  Благословен Господ навеки! Амин, амин.

89

[89]  Молитва на човека Божий Моисея.
[89:2]  Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
[89:3]  Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
[89:4]  Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
[89:5]  Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
[89:6]  Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, - като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
[89:7]  защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
[89:8]  Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито - пред светлината на лицето Си.
[89:9]  Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
[89:10]  Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
[89:11]  Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост?
[89:12]  Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
[89:13]  Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
[89:14]  Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
[89:15]  Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
[89:16]  Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава - върху синовете им;
[89:17]  и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.

90

[90]  (Хвалебна песен Давидова.)
[90:1]  Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
[90:2]  и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
[90:3]  Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
[90:4]  с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
[90:5]  Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
[90:6]  от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
[90:7]  До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
[90:8]  само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
[90:9]  Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
[90:10]  зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
[90:11]  защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
[90:12]  ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
[90:13]  аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
[90:14]  "Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
[90:15]  Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
[90:16]  ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение."

91

[91]  Псалом. Песен за съботния ден.
[91:2]  Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
[91:3]  да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина - нощем,
[91:4]  на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
[91:5]  Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
[91:6]  Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
[91:7]  Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
[91:8]  Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, -
[91:9]  Ти, Господи, си висок навеки!
[91:10]  Защото, ето, Твоите врагове, Господи, - ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
[91:11]  а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
[91:12]  и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
[91:13]  Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
[91:14]  Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
[91:15]  те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
[91:16]  за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.

92

[92]  (Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
[92:1]  Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
[92:2]  Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
[92:3]  Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
[92:4]  Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
[92:5]  Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.

93

[93]  (Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)
[93:1]  Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
[93:2]  Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
[93:3]  Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
[93:4]  Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
[93:5]  тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
[93:6]  вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
[93:7]  и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
[93:8]  Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
[93:9]  Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
[93:10]  Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
[93:11]  Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
[93:12]  Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
[93:13]  за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
[93:14]  Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
[93:15]  Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
[93:16]  Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
[93:17]  Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
[93:18]  Когато казвах: ногата ми се колебае, - Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
[93:19]  Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
[93:20]  Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
[93:21]  На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
[93:22]  Но Господ е моя защита и Бог мой - твърдиня на моето прибежище,
[93:23]  и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.

94

[94]  (Хвалебна песен Давидова.)
[94:1]  Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
[94:2]  да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
[94:3]  защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
[94:4]  В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
[94:5]  Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
[94:6]  Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
[94:7]  защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас;
[94:8]  "не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
[94:9]  дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
[94:10]  Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
[94:11]  и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище."

95

[95]  (Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
[95:1]  Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
[95:2]  пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
[95:3]  разгласяйте между народите славата Му, по всички племена - чудесата Му;
[95:4]  защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
[95:5]  Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
[95:6]  Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му.
[95:7]  Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
[95:8]  въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
[95:9]  поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
[95:10]  Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
[95:11]  Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
[95:12]  нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
[95:13]  пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина.

96

[96:1]  (Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
[96:1]  Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
[96:2]  Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
[96:3]  Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
[96:4]  Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
[96:5]  Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
[96:6]  Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
[96:7]  Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове! *
[96:8]  Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
[96:9]  защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
[96:10]  Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
[96:11]  Светлина свети над праведника, и на правите по сърце - веселие.
[96:12]  Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.

* Според превода на 70-те: "всички Негови Ангели".


97

[97]  Псалом (Давидов).
[97:1]  Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
[97:2]  Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
[97:3]  Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
[97:4]  Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
[97:5]  пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
[97:6]  при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
[97:7]  Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
[97:8]  да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
[97:9]  пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите - вярно.

98

[98]  (Псалом Давидов.)
[98:1]  Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
[98:2]  Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
[98:3]  Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
[98:4]  И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
[98:5]  Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
[98:6]  Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
[98:7]  В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
[98:8]  Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
[98:9]  Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.

99

[99]  Хвалебен псалом (Давидов).
[99:1]  Възкликнете Господу, цяла земьо!
[99:2]  Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
[99:3]  Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови - Негов народ и овци от Неговото паство.
[99:4]  Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори - с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
[99:5]  защото Господ е благ; Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.

100

[100]  Псалом Давидов.
[100:1]  Мост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея.
[100:2]  Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
[100:3]  Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
[100:4]  Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
[100:5]  Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
[100:6]  Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
[100:7]  Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
[100:8]  От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.

101

[101]  Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбтта си.
[101:2]  Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
[101:3]  Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
[101:4]  защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
[101:5]  сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
[101:6]  от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
[101:7]  Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
[101:8]  не спя и седя като самотна птица на покрив.
[101:9]  Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
[101:10]  Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
[101:11]  поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
[101:12]  Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
[101:13]  А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
[101:14]  Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, - защото дойде време;
[101:15]  защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
[101:16]  Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе - от Твоята слава.
[101:17]  Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
[101:18]  ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
[101:19]  Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
[101:20]  защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
[101:21]  за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
[101:22]  за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
[101:23]  когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
[101:24]  Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
[101:25]  Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
[101:26]  В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
[101:27]  те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят;
[101:28]  но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
[101:29]  Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.

102

[102]  Псалом Давидов.
[102:1]  Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
[102:2]  Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
[102:3]  Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
[102:4]  избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
[102:5]  насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
[102:6]  Господ дава правда и съд на всички обидени.
[102:7]  Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела.
[102:8]  Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
[102:9]  Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
[102:10]  Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
[102:11]  защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
[102:12]  колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
[102:13]  както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
[102:14]  Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
[102:15]  Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той:
[102:16]  понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
[102:17]  А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
[102:18]  и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
[102:19]  Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
[102:20]  Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
[102:21]  благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
[102:22]  благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!

103

[103]  (Псалом Давидов за сътворението на света.)
[103:1]  Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
[103:2]  Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
[103:3]  Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
[103:4]  Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. *
[103:5]  Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
[103:6]  Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
[103:7]  От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
[103:8]  възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
[103:9]  Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
[103:10]  Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
[103:11]  поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
[103:12]  При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
[103:13]  Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
[103:14]  Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
[103:15]  и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
[103:16]  Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
[103:17]  по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
[103:18]  високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.
[103:19]  Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
[103:20]  Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
[103:21]  лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
[103:22]  Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
[103:23]  човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
[103:24]  Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
[103:25]  А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
[103:26]  там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
[103:27]  Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
[103:28]  Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;
[103:29]  скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;
[103:30]  пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
[103:31]  Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
[103:32]  Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
[103:33]  Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
[103:34]  Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
[103:35]  Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

* Според превода на 70-те: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък".


104

[104:1]  Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
[104:2]  възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
[104:3]  Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
[104:4]  Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
[104:5]  Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
[104:6]  вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
[104:7]  Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
[104:8]  Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
[104:9]  що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
[104:10]  и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
[104:11]  думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
[104:12]  Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
[104:13]  и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, -
[104:14]  никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
[104:15]  "не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло."
[104:16]  И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
[104:17]  Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
[104:18]  Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
[104:19]  докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
[104:20]  Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
[104:21]  постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
[104:22]  за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
[104:23]  Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
[104:24]  И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
[104:25]  Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство - против рабите Му.
[104:26]  Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
[104:27]  Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
[104:28]  Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
[104:29]  Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
[104:30]  Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
[104:31]  Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
[104:32]  Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
[104:33]  и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
[104:34]  Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
[104:35]  и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
[104:36]  И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
[104:37]  И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
[104:38]  Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
[104:39]  Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
[104:40]  Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
[104:41]  Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
[104:42]  защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
[104:43]  и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
[104:44]  и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
[104:45]  за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

105

[105]  Алилуия.
[105:1]  Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
[105:2]  Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
[105:3]  Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
[105:4]  Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
[105:5]  за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
[105:6]  Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
[105:7]  Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
[105:8]  Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
[105:9]  Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
[105:10]  и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
[105:11]  Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
[105:12]  И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
[105:13]  Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
[105:14]  увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
[105:15]  И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
[105:16]  И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
[105:17]  Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
[105:18]  И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
[105:19]  Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
[105:20]  и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
[105:21]  Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
[105:22]  дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
[105:23]  И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
[105:24]  И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
[105:25]  и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
[105:26]  И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
[105:27]  да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
[105:28]  Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
[105:29]  и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
[105:30]  Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
[105:31]  И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
[105:32]  И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
[105:33]  защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
[105:34]  Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
[105:35]  но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
[105:36]  служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
[105:37]  и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
[105:38]  проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
[105:39]  оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
[105:40]  И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
[105:41]  и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
[105:42]  Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
[105:43]  Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
[105:44]  Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
[105:45]  и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
[105:46]  и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
[105:47]  Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
[105:48]  Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

106

[106]  (Алилуия.)
[106:1]  Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
[106:2]  Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
[106:3]  и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
[106:4]  Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
[106:5]  търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
[106:6]  Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
[106:7]  и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
[106:8]  Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
[106:9]  защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
[106:10]  Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
[106:11]  защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
[106:12]  Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
[106:13]  Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
[106:14]  изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
[106:15]  Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
[106:16]  защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
[106:17]  Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
[106:18]  от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
[106:19]  Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
[106:20]  прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
[106:21]  Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
[106:22]  Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
[106:23]  Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води -
[106:24]  виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
[106:25]  Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
[106:26]  възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
[106:27]  те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
[106:28]  Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
[106:29]  Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
[106:30]  И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
[106:31]  Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
[106:32]  Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
[106:33]  Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша,
[106:34]  земя плодородна - в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
[106:35]  Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори;
[106:36]  и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
[106:37]  засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
[106:38]  Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
[106:39]  Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, -
[106:40]  Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
[106:41]  А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
[106:42]  Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
[106:43]  Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.

107

[107]  Песен. Псалом Давидов.
[107:2]  Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
[107:3]  Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
[107:4]  Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
[107:5]  защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
[107:6]  Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
[107:7]  за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
[107:8]  Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
[107:9]  Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
[107:10]  Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам."
[107:11]  Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
[107:12]  Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
[107:13]  Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
[107:14]  С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.

108

[108]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[108:1]  Боже на моята хвала! недей премълчава,
[108:2]  защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
[108:3]  отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
[108:4]  за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
[108:5]  връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
[108:6]  Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
[108:7]  Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
[108:8]  дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
[108:9]  децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
[108:10]  децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
[108:11]  заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
[108:12]  да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
[108:13]  потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
[108:14]  да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
[108:15]  винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
[108:16]  задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
[108:17]  обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
[108:18]  да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
[108:19]  да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
[108:20]  Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
[108:21]  А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
[108:22]  защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
[108:23]  Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
[108:24]  Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
[108:25]  Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
[108:26]  Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
[108:27]  да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
[108:28]  Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
[108:29]  Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
[108:30]  И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
[108:31]  защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.

109

[109]  Псалом Давидов.
[109:1]  Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
[109:2]  Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
[109:3]  В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. *
[109:4]  Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
[109:5]  Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;
[109:6]  ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
[109:7]  По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.

* По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих".


110

[110]  Алилуия.
[110:1]  Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
[110:2]  Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
[110:3]  Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
[110:4]  Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
[110:5]  Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
[110:6]  Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
[110:7]  Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
[110:8]  твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
[110:9]  Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
[110:10]  Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.

111

[111]  Алилуия.
[111:1]  Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
[111:2]  Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
[111:3]  Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
[111:4]  В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
[111:5]  Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
[111:6]  Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
[111:7]  От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
[111:8]  Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
[111:9]  Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
[111:10]  Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.

112

[112]  Алилуия.
[112:1]  Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
[112:2]  Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
[112:3]  От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
[112:4]  Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
[112:5]  Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
[112:6]  наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
[112:7]  из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
[112:8]  за да го постави с князете, с князете на народа му;
[112:9]  неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!

113

[113]  (Алилуия.)
[113:1]  Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов - от другоплеменен народ,
[113:2]  Иуда стана Божия светиня, Израил - Божие владение.
[113:3]  Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
[113:4]  Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета.
[113:5]  Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
[113:6]  Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
[113:7]  Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
[113:8]  Който превръща скалата във водно езеро и камъка - във воден извор.
[113:9]  Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
[113:10]  Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
[113:11]  Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
[113:12]  А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
[113:13]  Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
[113:14]  имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
[113:15]  ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
[113:16]  Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
[113:17]  (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
[113:18]  Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
[113:19]  Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
[113:20]  Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
[113:21]  благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
[113:22]  Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
[113:23]  Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
[113:24]  Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
[113:25]  Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
[113:26]  а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.

114

[114]  (Алилуия.)
[114:1]  Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
[114:2]  наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
[114:3]  Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
[114:4]  Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
[114:5]  Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
[114:6]  Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
[114:7]  Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
[114:8]  Ти избави душата ми от смърт, очите ми - от сълзи, и нозете ми - от препъване.
[114:9]  Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.

115

[115]  (Алилуия.)
[115:1]  Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
[115:2]  В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
[115:3]  Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?
[115:4]  Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
[115:5]  Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
[115:6]  Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
[115:7]  О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови.
[115:8]  Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
[115:9]  Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
[115:10]  в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.

116

[116]  (Алилуия.)
[116:1]  Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
[116:2]  защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.

117

[117]  (Алилуия.)
[117:1]  Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
[117:2]  Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
[117:3]  Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
[117:4]  Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
[117:5]  В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
[117:6]  Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
[117:7]  Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
[117:8]  По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек.
[117:9]  По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
[117:10]  Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
[117:11]  обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
[117:12]  Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
[117:13]  Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
[117:14]  Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
[117:15]  Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
[117:16]  Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
[117:17]  Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
[117:18]  Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
[117:19]  Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
[117:20]  Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
[117:21]  Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
[117:22]  Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
[117:23]  това е от Господа, и е дивно в очите ни.
[117:24]  Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
[117:25]  О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
[117:26]  Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
[117:27]  Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
[117:28]  Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
[117:29]  Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

118

[118]  (Алилуия.)
[118:1]  Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
[118:2]  Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
[118:3]  Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
[118:4]  Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
[118:5]  О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
[118:6]  Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
[118:7]  славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
[118:8]  Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
[118:9]  Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово.
[118:10]  От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
[118:11]  Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
[118:12]  Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
[118:13]  С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
[118:14]  В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
[118:15]  Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
[118:16]  Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
[118:17]  Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
[118:18]  Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
[118:19]  Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
[118:20]  Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
[118:21]  Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
[118:22]  Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
[118:23]  Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
[118:24]  Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) - мои съветници.
[118:25]  Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
[118:26]  Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
[118:27]  Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
[118:28]  Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
[118:29]  Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
[118:30]  Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
[118:31]  Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
[118:32]  Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
[118:33]  Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
[118:34]  Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
[118:35]  Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
[118:36]  Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
[118:37]  Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
[118:38]  Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
[118:39]  Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
[118:40]  Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
[118:41]  Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, -
[118:42]  и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
[118:43]  Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
[118:44]  и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
[118:45]  ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
[118:46]  ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
[118:47]  ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
[118:48]  ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
[118:49]  Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
[118:50]  Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
[118:51]  Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
[118:52]  Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
[118:53]  Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
[118:54]  Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
[118:55]  Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
[118:56]  Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
[118:57]  Мой дял е, Господи, - казах си, - да спазвам Твоите думи.
[118:58]  Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
[118:59]  Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
[118:60]  Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
[118:61]  Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
[118:62]  По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
[118:63]  Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
[118:64]  С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
[118:65]  Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
[118:66]  Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
[118:67]  Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
[118:68]  Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
[118:69]  Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
[118:70]  Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
[118:71]  Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
[118:72]  Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро.
[118:73]  Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
[118:74]  Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
[118:75]  Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
[118:76]  Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
[118:77]  Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
[118:78]  Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
[118:79]  Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
[118:80]  Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
[118:81]  Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
[118:82]  Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
[118:83]  Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
[118:84]  Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
[118:85]  Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
[118:86]  Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
[118:87]  без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
[118:88]  По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
[118:89]  Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;
[118:90]  Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
[118:91]  Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
[118:92]  Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
[118:93]  Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
[118:94]  Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
[118:95]  Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
[118:96]  Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
[118:97]  Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
[118:98]  С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
[118:99]  Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
[118:100]  Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
[118:101]  Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
[118:102]  От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
[118:103]  Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
[118:104]  Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
[118:105]  Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
[118:106]  Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
[118:107]  Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
[118:108]  Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
[118:109]  Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
[118:110]  Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
[118:111]  Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
[118:112]  Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
[118:113]  Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
[118:114]  Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
[118:115]  Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
[118:116]  Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
[118:117]  подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
[118:118]  Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
[118:119]  Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
[118:120]  От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
[118:121]  Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
[118:122]  Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
[118:123]  Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
[118:124]  Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
[118:125]  Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
[118:126]  Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
[118:127]  Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
[118:128]  Всички Твои заповеди - всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
[118:129]  Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
[118:130]  Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
[118:131]  Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
[118:132]  Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
[118:133]  Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
[118:134]  избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
[118:135]  осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
[118:136]  Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
[118:137]  Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
[118:138]  Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
[118:139]  Ревността ми ме яде, защото враговете ми забраниха Твоите слова.
[118:140]  Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
[118:141]  Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
[118:142]  Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
[118:143]  Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
[118:144]  Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
[118:145]  Викам от все сърце: чуй ме, Господи, - и ще спазя Твоите устави.
[118:146]  Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
[118:147]  Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
[118:148]  Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
[118:149]  Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
[118:150]  Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
[118:151]  Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
[118:152]  Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
[118:153]  Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
[118:154]  Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
[118:155]  Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
[118:156]  Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.
[118:157]  Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
[118:158]  Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
[118:159]  Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
[118:160]  Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
[118:161]  Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
[118:162]  Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
[118:163]  Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
[118:164]  Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
[118:165]  Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
[118:166]  Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
[118:167]  Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
[118:168]  Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
[118:169]  Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
[118:170]  Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
[118:171]  Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
[118:172]  Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
[118:173]  Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
[118:174]  Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
[118:175]  Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
[118:176]  Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.

119

[119]  Песен на възлизане.
[119:1]  Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
[119:2]  Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
[119:3]  Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? -
[119:4]  Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
[119:5]  Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
[119:6]  Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
[119:7]  Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.

120

[120]  Песен на възлизане.
[120:1]  Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
[120:2]  Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
[120:3]  Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
[120:4]  не дреме и не спи, Който пази Израиля.
[120:5]  Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
[120:6]  Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
[120:7]  Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
[120:8]  Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.

121

[121]  Песен на възлизане. Давидова.
[121:1]  Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
[121:2]  Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, -
[121:3]  Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
[121:4]  където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
[121:5]  Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
[121:6]  Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
[121:7]  Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози!
[121:8]  Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
[121:9]  Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.

122

[122]  Песен на възлизане.
[122:1]  Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
[122:2]  Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята - към ръката на господарката й, тъй и нашите очи - към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
[122:3]  Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
[122:4]  доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.

123

[123]  Песен на възлизане. Давидова.
[123:1]  Ако не беше Господ с нас, - нека каже Израил, -
[123:2]  ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, -
[123:3]  живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
[123:4]  води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, -
[123:5]  бурни води биха преминали над нашата душа.
[123:6]  Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
[123:7]  Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
[123:8]  Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.

124

[124]  Песен на възлизане.
[124:1]  Който се надява Господу, е като планина Сион, - няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
[124:2]  Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
[124:3]  Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
[124:4]  Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
[124:5]  А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

125

[125]  Песен на възлизане.
[125:1]  Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
[125:2]  тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни - с пение; тогава между народите се говореше: "велико нещо извърши Господ над тях!"
[125:3]  Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
[125:4]  Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
[125:5]  Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
[125:6]  Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

126

[126]  Песен на възлизане. Соломонова.
[126:1]  Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
[126:2]  Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
[126:3]  Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
[126:4]  Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
[126:5]  Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.

127

[127]  Песен на възлизане.
[127:1]  Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
[127:2]  Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
[127:3]  Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти - като маслинени клони около твоята трапеза:
[127:4]  тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
[127:5]  Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
[127:6]  ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!

128

[128]  Песен на възлизане.
[128:1]  Много са ме притеснявали още от младини - нека каже Израил;
[128:2]  много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
[128:3]  По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
[128:4]  Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
[128:5]  Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
[128:6]  Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
[128:7]  с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач - шепата си;
[128:8]  и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!

129

[129]  Песен на възлизане.
[129:1]  От дън душа викам към Тебе, Господи.
[129:2]  Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
[129:3]  Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи?
[129:4]  Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
[129:5]  Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
[129:6]  Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото.
[129:7]  Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
[129:8]  и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.

130

[130]  Песен на възлизане. Давидова.
[130:1]  Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
[130:2]  Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
[130:3]  Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

131

[131]  Песен на възлизане.
[131:1]  Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
[131:2]  как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
[131:3]  "няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
[131:4]  няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
[131:5]  докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов."
[131:6]  Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
[131:7]  Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
[131:8]  Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
[131:9]  Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
[131:10]  Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
[131:11]  Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
[131:12]  Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
[131:13]  Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
[131:14]  "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
[131:15]  Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
[131:16]  свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
[131:17]  Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
[131:18]  Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.

132

[132]  Песен на възлизане. Давидова.
[132:1]  Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
[132:2]  То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
[132:3]  като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.

133

[133]  Песен на възлизане.
[133:1]  Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
[133:2]  Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
[133:3]  Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.

134

[134]  Алилуия.
[134:1]  Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
[134:2]  които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
[134:3]  Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
[134:4]  защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
[134:5]  Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
[134:6]  Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
[134:7]  издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
[134:8]  Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
[134:9]  прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
[134:10]  порази много народи и изтреби силни царе:
[134:11]  Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
[134:12]  и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
[134:13]  Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
[134:14]  Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
[134:15]  Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
[134:16]  имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
[134:17]  имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
[134:18]  Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
[134:19]  Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
[134:20]  Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
[134:21]  Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.

135

[135]  (Алилуия.)
[135:1]  Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
[135:2]  Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
[135:3]  Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
[135:4]  Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
[135:5]  Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
[135:6]  Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
[135:7]  Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
[135:8]  слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
[135:9]  луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
[135:10]  Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
[135:11]  и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
[135:12]  с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
[135:13]  Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
[135:14]  и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
[135:15]  и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
[135:16]  Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
[135:17]  Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
[135:18]  и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
[135:19]  Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
[135:20]  и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
[135:21]  и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
[135:22]  за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
[135:23]  Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
[135:24]  и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
[135:25]  дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
[135:26]  Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.

136

[136:1]  При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
[136:2]  на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
[136:3]  Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски.
[136:4]  Как да пеем Господня песен на чужда земя?
[136:5]  Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми;
[136:6]  нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
[136:7]  Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
[136:8]  Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
[136:9]  Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!

137

[137]  (Давидов)
[137:1]  Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете *, (задето послуша всички думи на устата ми;)
[137:2]  покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
[137:3]  В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
[137:4]  Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
[137:5]  и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
[137:6]  Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
[137:7]  Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
[137:8]  Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

* В превода на 70-те: "пред Ангелите".


138

[138]  Началнику на хора. Псалом Давидов.
[138:1]  Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
[138:2]  Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
[138:3]  Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
[138:4]  Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
[138:5]  Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
[138:6]  Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна!
[138:7]  да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
[138:8]  Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти.
[138:9]  Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, -
[138:10]  и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
[138:11]  Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
[138:12]  но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина.
[138:13]  Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
[138:14]  Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
[138:15]  Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
[138:16]  Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
[138:17]  Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
[138:118]  Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
[138:19]  О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
[138:20]  Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
[138:21]  Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
[138:22]  С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
[138:23]  Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
[138:24]  и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.

139

[139]  Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов.
[139:2]  Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
[139:3]  те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
[139:4]  изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
[139:5]  Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
[139:6]  Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
[139:7]  Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
[139:8]  Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
[139:9]  Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се възгордее.
[139:10]  Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
[139:11]  Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
[139:12]  Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
[139:13]  Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
[139:14]  Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.

140

[140]  Псалом Давидов.
[140:1]  Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
[140:2]  Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва.
[140:3]  Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
[140:4]  не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
[140:5]  Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
[140:6]  Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
[140:7]  Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
[140:8]  Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
[140:9]  Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
[140:10]  Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.

141

[141]  Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
[141:1]  С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
[141:2]  излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
[141:3]  Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
[141:4]  Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
[141:5]  Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
[141:6]  Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
[141:7]  Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.

142

[142]  Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
[142:1]  Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
[142:2]  и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
[142:3]  Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, -
[142:4]  и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
[142:5]  Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
[142:6]  Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
[142:7]  Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
[142:8]  Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
[142:9]  Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
[142:10]  Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
[142:11]  Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
[142:12]  и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

143

[143]  От Давида (против Голиата).
[143:1]  Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
[143:2]  моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
[143:3]  Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
[143:4]  Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка.
[143:5]  Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
[143:6]  блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
[143:7]  простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
[143:8]  чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
[143:9]  Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
[143:10]  Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
[143:11]  Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
[143:12]  Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати.
[143:13]  Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
[143:14]  да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
[143:15]  Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!

144

[144]  (Давидова хвала.)
[144:1]  Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
[144:2]  Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
[144:3]  Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
[144:4]  Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
[144:5]  Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
[144:6]  Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
[144:7]  Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
[144:8]  Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
[144:9]  Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
[144:10]  Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
[144:11]  да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
[144:12]  та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
[144:13]  Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
[144:14]  Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
[144:15]  Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
[144:16]  отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
[144:17]  Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
[144:18]  Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
[144:19]  Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
[144:20]  Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
[144:21]  Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.

145

[145]  (Алилуия.)
[145:1]  Душо моя, хвали Господа!
[145:2]  Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
[145:3]  Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
[145:4]  Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
[145:5]  Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
[145:6]  Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
[145:7]  върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
[145:8]  Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
[145:9]  Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
[145:10]  Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.

146

[146]  (Алилуия.)
[146:1]  Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, - хвала достойна.
[146:2]  Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
[146:3]  Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
[146:4]  изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
[146:5]  Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим.
[146:6]  Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
[146:7]  Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
[146:8]  Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
[146:9]  дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
[146:10]  Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
[146:11]  Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.

147

[147]  (Алилуия.)
[147:1]  Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
[147:2]  защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
[147:3]  утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
[147:4]  праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
[147:5]  дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
[147:6]  хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
[147:7]  Пра'ти словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
[147:8]  Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби - Израилю.
[147:9]  На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.

148

[148]  (Алилуия.)
[148:1]  Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
[148:2]  Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства.
[148:3]  Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
[148:4]  Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
[148:5]  Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза - и се създадоха,) заповяда - и се сътвориха;
[148:6]  постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
[148:7]  Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
[148:8]  огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
[148:9]  планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
[148:10]  зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
[148:11]  земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
[148:12]  момци и девойки, старци и деца -
[148:13]  всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
[148:14]  Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.

149

[149]  (Алилуия.)
[149:1]  Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
[149:2]  Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
[149:3]  Да хвалят името Му с хора', с тимпан и гусли да Му пеят,
[149:4]  защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
[149:5]  Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
[149:6]  Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
[149:7]  за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
[149:8]  да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни,
[149:9]  да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.

150

[150]  (Алилуия.)
[150:1]  Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
[150:2]  Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
[150:3]  Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
[150:4]  Хвалете Го с тимпан и хора', хвалете Го със струни и органи.
[150:5]  Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
[150:6]  Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.




  Псалом Давидов, на едноборството с Голиата *.

* У Евреите няма този псалом; той е преведен от гръцки.


[:1]  Бях най-малък от братята си и най-млад в дома на баща си; пасях бащините си овци.
[:2]  Ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир.
[:3]  И кой би възвестил на моя Господ? Сам Господ, Сам Той ме чу.
[:4]  Той прати Своя вестител, взе ме от бащините ми овци и ме помаза с елея на Своето помазание.
[:5]  Братята ми бяха прекрасни и големи, но Господ не благоволи да избере измежду тях.
[:6]  Излязох аз срещу чужденеца, и той ме прокле със своите идоли.
[:7]  Но аз измъкнах меча му, обезглавих го и избавих от позор синовете Израилеви.)