| * У Евреите: "Книга на Хваленията".
[1] Псалом Давидов. [1:1] Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, [1:2] а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! [1:3] И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее. [1:4] Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице). [1:5] Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните. [1:6] Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
[2] Псалом Давидов. [2:1] Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? [2:2] Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник. [2:3] "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови." [2:4] Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае. [2:5] Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути: [2:6] "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина; [2:7] ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *; [2:8] искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение. [2:9] Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд." [2:10] И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни! [2:11] Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет. [2:12] Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават. * 6 и 7 стихове според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих".
[3] Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. [3:1] Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; [3:2] мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. [3:3] Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. [3:4] С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. [3:5] Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. [3:6] Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. [3:7] Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. [3:8] От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
[4] Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов. [4:2] Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми. [4:3] Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа? [4:4] Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него. [4:5] Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете. [4:6] Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа. [4:7] Мнозина думат; кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи! [4:8] Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей). [4:9] Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
[5] Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов. [5:2] Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми. [5:3] Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля. [5:4] Господи, чуй рано гласа ми, - на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам, [5:5] защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе; [5:6] нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие. [5:7] Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси. [5:8] Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе. [5:9] Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене. [5:10] Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им - отворен гроб, с езика си лъстят. [5:11] Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе. [5:12] И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име. [5:13] Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
[6] Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов. [6:2] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай. [6:3] Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени; [6:4] потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога? [6:5] Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си, [6:6] защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави? [6:7] Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си. [6:8] Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове. [6:9] Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач, [6:10] Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми. [6:11] Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
[7] Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно. [7:2] Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави; [7:3] да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител). [7:4] Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми, [7:5] ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, - [7:6] нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха. [7:7] Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, - [7:8] множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях. [7:9] Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене. [7:10] Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже! [7:11] Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце. [7:12] Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква; [7:13] ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, [7:14] приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи. [7:15] Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа. [7:16] Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви; [7:17] злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му, [7:18] Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
[8] Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов. [8:2] Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата. [8:3] Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител. [8:4] Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си: [8:5] що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? [8:6] Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал; [8:7] поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му: [8:8] овци и волове всички, а също и зверовете полски, [8:9] птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища. [8:10] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
[9] Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов. [9:2] Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса, [9:3] ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. [9:4] Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице, [9:5] защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний. [9:6] Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. [9:7] У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. [9:8] Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол, [9:9] и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. [9:10] И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; [9:11] и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи. [9:12] Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му, [9:13] защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. [9:14] Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, - Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта, [9:15] за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе. [9:16] Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. [9:17] Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си. [9:18] Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога. [9:19] Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. [9:20] Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице. [9:21] Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. [9:22] Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време? [9:23] Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят. [9:24] Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си. [9:25] В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!" [9:26] Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; [9:27] дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи". [9:28] Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му - мъчение и пагуба; [9:29] седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; [9:30] причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; [9:31] прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти; [9:32] дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види." [9:33] Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. [9:34] Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"? [9:35] Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. [9:36] Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. [9:37] Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. [9:38] Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си, [9:39] за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
[10] Началнику на хора. Псалом Давидов. [10:1] На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: "отлети на вашата планина като птица"? [10:2] Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце. [10:3] Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът? [10:4] Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове. [10:5] Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника. [10:6] Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата, [10:7] защото Господ е праведен, - обича правда; лицето Му гледа праведника.
[11] Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов. [11:2] Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки. [11:3] Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце. [11:4] Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език, [11:5] ония, които думат: "с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?" [11:6] Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. [11:7] Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. [11:8] Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки. [11:9] Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
[12] Началнику на хора. Псалом Давидов. [12:2] Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене? [12:3] Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене? [12:4] Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; [12:5] да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. [12:6] Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
[13] Началнику на хора. Псалом Давидов. [13:1] Рече безумец в сърце си: "няма Бог". Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. [13:2] Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. [13:3] Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един. [13:4] Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа? [13:5] Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните. [13:6] Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда. [13:7] "Кой ще даде от Сион спасение Израилю!" Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
[14] Псалом Давидов. [14:1] Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина? [14:2] Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина; [14:3] който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си; [14:4] оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява; [14:5] който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
[15] Давидова песен. [15:1] Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам. [15:2] Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни. [15:3] Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници - към тях е всичкото ми желание. [15:4] Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена. [15:5] Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий. [15:6] Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене. [15:7] Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност. [15:8] Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя. [15:9] Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда, [15:10] защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление. [15:11] Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
[16] Молитва Давидова. [16:1] Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста. [16:2] От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата. [16:3] Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. [16:4] В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя. [16:5] Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. [16:6] Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи. [16:7] Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница; [16:8] пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила [16:9] от лицето на нечестивците, които ме нападат, - от враговете на душата ми, които ме окръжават: [16:10] те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. [16:11] Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята. [16:12] Те са като лъв, който жадува за плячка, - като лъвче, което стои на потайни места. [16:13] Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца; [16:14] чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си. [16:15] Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
[17] Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: [17:1] Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! [17:3] Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище. [17:4] Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си. [17:5] Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили, [17:6] вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. [17:7] В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух. [17:8] Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог); [17:9] дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него. [17:10] Наведе Той небесата и слезе, - и мрак под нозете Му. [17:11] И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила. [17:12] И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си - водния мрак, въздушните облаци. [17:13] От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени. [17:14] Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени. [17:15] Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии - и ги разсипа. [17:16] И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв. [17:17] Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води; [17:18] избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене. [17:19] В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора. [17:20] Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене. [17:21] Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради, [17:22] защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог; [17:23] защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах. [17:24] Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша; [17:25] и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи. [17:26] С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек - искрено, [17:27] с чист - чисто, а с лукав - според неговото лукавство, [17:28] защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш. [17:29] Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми. [17:30] С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам. [17:31] Бог! - Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават. [17:32] Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог? [17:33] Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път; [17:34] прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини; [17:35] учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък. [17:36] Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава. [17:37] Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат. [17:38] Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя; [17:39] поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми, [17:40] защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене; [17:41] Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят: [17:42] те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, - ала Той ги не слуша; [17:43] разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал. [17:44] Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи; [17:45] само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват; [17:46] другородци бледнеят и треперят в своите крепости. [17:47] Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение, [17:48] Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите [17:49] и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек. [17:50] Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи, [17:51] Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
[18] Началнику на хора. Псалом Давидов. [18:1] Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. [18:3] Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива. [18:4] Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас. [18:5] Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето, [18:6] и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си: [18:7] от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива. [18:8] Законът на Господа е съвършен - укрепява душата; откровението Господне е вярно - простите прави мъдри. [18:9] Господните повеления са праведни - веселят сърцето; Господнята заповед е светла - просветлява очите. [18:10] Страхът Господен е чист - пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина - всички са праведни; [18:11] те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед; [18:12] и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда. [18:13] Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти, [18:14] и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение. [18:15] Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
[19] Началнику на хора. Псалом Давидов. [19:2] Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов. [19:3] Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи. [19:4] Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно. [19:5] Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни. [19:6] Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби. [19:7] Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница. [19:8] Едни - с колесници, други - с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим; [19:9] те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави. [19:10] Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
[20] Началнику на хора. Псалом Давидов. [20:2] Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва. [20:3] Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли, [20:4] защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато. [20:5] Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века. [20:6] Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие. [20:7] Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си, [20:8] защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати. [20:9] Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят. [20:10] Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне. [20:11] Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им - изсред човешките синове, [20:12] защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят). [20:13] Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им. [20:14] Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
[21] Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов. [21:2] Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. [21:3] Боже мой! викам денем - и Ти не чуваш, и нощем - и няма за мене мира. [21:4] Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля. [21:5] На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше; [21:6] към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха. [21:7] Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа. [21:8] Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: [21:9] "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден". [21:10] Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. [21:11] Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог. [21:12] Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма. [21:13] Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха, [21:14] разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика. [21:15] Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност. [21:16] Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. [21:17] Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. [21:18] Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; [21:19] делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. [21:20] Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ; [21:21] избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа; [21:22] спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме. [21:23] Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. [21:24] Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево, [21:25] защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него. [21:26] За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него. [21:27] Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки! [21:28] Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена, [21:29] защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите. [21:30] Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си. [21:31] Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки; [21:32] ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
[22] Псалом Давидов. [22:1] Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: [22:2] Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, [22:3] подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. [22:4] Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. [22:5] Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. [22:6] Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
[23] Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.) [23:1] Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея, [23:2] защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди. [23:3] Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? [23:4] Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), - [23:5] той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител. [23:6] Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов! [23:7] Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! [23:8] Кой е тоя Цар на славата? - Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. [23:9] Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! [23:10] Кой е тоя Цар на славата? - Господ на силите, Той е Цар на славата.
[24] Псалом Давидов. [24:1] Към Тебе, Господи, въздигам душата си. [24:2] Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми, [24:3] да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина. [24:4] Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки. [24:5] Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден. [24:6] Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека. [24:7] Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи! [24:8] Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя, [24:9] насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища. [24:10] Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му. [24:11] Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям. [24:12] Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере. [24:13] Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята. [24:14] Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет. [24:15] Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми. [24:16] Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен. [24:17] Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди. [24:18] Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове. [24:19] Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят. [24:20] Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам. [24:21] Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам. [24:22] Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.
[25] Псалом Давидов. [25:1] Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя. [25:2] Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце; [25:3] защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина, [25:4] с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида; [25:5] намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна; [25:6] ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи, [25:7] за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса. [25:8] Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава. [25:9] Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници, [25:10] в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи. [25:11] Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме. [25:12] Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.
[26] Псалом Давидов. (Преди помазването.) [26:1] Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? [26:2] Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат. [26:3] И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам. [26:4] Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм, [26:5] защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала. [26:6] Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа. [26:7] Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме. [26:8] Сърцето ми повтаря Твоите думи: "търсете лицето Ми"; и аз ще търся лицето ти, Господи. [26:9] Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой! [26:10] Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме. [26:11] Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми; [26:12] не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба. [26:13] Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите. [26:14] Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
[27] Псалом Давидов. [27:1] Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб. [27:2] Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм. [27:3] Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло. [27:4] Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили. [27:5] Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне. [27:6] Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми. [27:7] Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен. [27:8] Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник. [27:9] Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
[28] Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.) [28:1] Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест, [28:2] въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище. [28:3] Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води. [28:4] Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен. [28:5] Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански [28:6] и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион - като млад еднорог. [28:7] Гласът Господен секне огнен пламък. [28:8] Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес. [28:9] Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава. [28:10] Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки. [28:11] Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
[29] Псалом Давидов; песен при обновяване дома. [29:2] Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене. [29:3] Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели. [29:4] Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба. [29:5] Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня, [29:6] защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин - радост. [29:7] И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки. [29:8] По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих. [29:9] Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих: [29:10] "каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина? [29:11] Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!" [29:12] И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие, [29:13] за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
[30] Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.) [30:2] На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме; [30:3] наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш, [30:4] защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй. [30:5] Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост. [30:6] В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината. [30:7] Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа. [30:8] Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми, [30:9] и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място. [30:10] Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми. [30:11] Изнури се от скръб животът ми, и годините ми - от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха. [30:12] От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата бягат от мене. [30:13] Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд, [30:14] защото слушам злоречието на мнозина; отвред - ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми. [30:15] Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог. [30:16] Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми. [30:17] Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост. [30:18] Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада. [30:19] Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение. [30:20] Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки! [30:21] Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците. [30:22] Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град! [30:23] В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе. [30:24] Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво. [30:25] Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
[31] Псалом Давидов. Учение. [31:1] Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! [31:2] Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство! [31:3] Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане, [31:4] защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. [31:5] Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми. [31:6] Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне. [31:7] Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление. [31:8] "Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе." [31:9] "Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват." [31:10] Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава. [31:11] Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
[32] (Псалом Давидов) [32:1] Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят. [32:2] Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир; [32:3] пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание, [32:4] защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни. [32:5] Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята. [32:6] Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство. [32:7] Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове. [32:8] Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената, [32:9] защото Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви. [32:10] Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете). [32:11] А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род. [32:12] Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие! [32:13] От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки; [32:14] от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята: [32:15] на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела. [32:16] Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина. [32:17] Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави. [32:18] Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му, [32:19] че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани. [32:20] Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита; [32:21] за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме. [32:22] Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
[33] Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде. [33:1] Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми. [33:3] С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят. [33:4] Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно. [33:5] Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави. [33:6] Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят. [33:7] Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди. [33:8] Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя. [33:9] Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава! [33:10] Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят. [33:11] Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо. [33:12] Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча. [33:13] Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага? [33:14] Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи; [33:15] нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него. [33:16] Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли. [33:17] Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им. [33:18] Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби. [33:19] Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси. [33:20] Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави. [33:21] Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. [33:22] Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат. [33:23] Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине. * Според превода на 70-те: "Богати обедняха".
[34] Псалом Давидов. [34:1] Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене; [34:2] вземи щит и броня и дигни се мен на помощ; [34:3] извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение! [34:4] В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло; [34:5] да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва; [34:6] да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва, [34:7] защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми. [34:8] Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине. [34:9] А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него. [34:10] Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му? [34:11] Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; [34:12] връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми. [34:13] През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми. [34:14] Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах. [34:15] А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха; [34:16] с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене. [34:17] Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа - от тия лъвове. [34:18] Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля, [34:19] за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; [34:20] защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; [34:21] разтварят уста против мене; говорят: "добре! добре! окото ни видя". [34:22] Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! [34:23] Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой! [34:24] Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене; [34:25] да не казват в сърцето си: "добре! (добре!) тъкмо по душата ни!" Да не казват: "погълнахме го". [34:26] В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене. [34:27] Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб! [34:28] И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
[35] Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен. [35:2] Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му, [35:3] защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази; [35:4] думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро; [35:5] на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси. [35:6] Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина - до облаците! [35:7] Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби - велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи! [35:8] Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле: [35:9] те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш; [35:10] защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина. [35:11] Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце; [35:12] да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони; [35:13] там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
[36] Псалом Давидов. [36:1] Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие, [36:2] защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват. [36:3] Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината. [36:4] Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти. [36:5] Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши [36:6] и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост - като пладнина. [36:7] Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува. [36:8] Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло, [36:9] защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята. [36:10] Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и - няма го. [36:11] А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир. [36:12] Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него, [36:13] а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде. [36:14] Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път; [36:15] мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят. [36:16] Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци, [36:17] защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя. [36:18] Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно: [36:19] в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити; [36:20] а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат. [36:21] Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава, [36:22] защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени. [36:23] Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища: [36:24] кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка. [36:25] Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят: [36:26] той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено. [36:27] Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно [36:28] защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено. [36:29] Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно. [36:30] Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. [36:31] Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят. [36:32] Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви; [36:33] но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден. [36:34] Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш. [36:35] Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; [36:36] но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам. [36:37] Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир; [36:38] а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел. [36:39] От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време; [36:40] и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.
[37] Псалом Давидов. В спомен (за съботата). [37:2] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай, [37:3] защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми. [37:4] Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми; [37:5] защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха, [37:6] смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми. [37:7] Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен; [37:8] защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми. [37:9] Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си. [37:10] Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе. [37:11] Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене. [37:12] Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч. [37:13] А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят; [37:14] аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си; [37:15] и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор, [37:16] защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой. [37:17] И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене. [37:18] Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене. [37:19] Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си. [37:20] А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават; [37:21] и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто. [37:22] Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; [37:23] побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
[38] Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов. [38:2] Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. [38:3] Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили. [38:4] Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си: [38:5] кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми. [38:6] Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее. [38:7] Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то. [38:8] И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе. [38:9] Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване. [38:10] Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това. [38:11] Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка. [38:12] Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен! [38:13] Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци. [38:14] Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
[39] Началнику на хора. Псалом Давидов. [39:2] Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; [39:3] извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; [39:4] и вложи в устата ми нова песен - хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. [39:5] Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! [39:6] Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас - кой ще се уподоби на Тебе! - бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат. [39:7] Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите *; всесъжение и жертва за грях не поиска. [39:8] Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; [39:9] желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. [39:10] Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. [39:11] Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. [39:12] Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно, [39:13] защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. [39:14] Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. [39:15] Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. [39:16] Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: "добре, добре!" [39:17] Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ! [39:18] Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай! * Вместо "продупчи Ми ушите" - в превода на 70-те: "тяло Ми приготви".
[40] Началнику на хора. Псалом Давидов. [40:2] Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави. [40:3] Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му. [40:4] Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му. [40:5] Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе. [40:6] Враговете ми говорят зло за мене: "кога ще умре, и кога ще загине името му?" [40:7] И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя. [40:8] Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене: [40:9] "законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане." [40:10] Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета. [40:11] А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам. [40:12] По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене, [40:13] а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки. [40:14] Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
[41] Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. [41:2] Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! [41:3] Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! [41:4] Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог? [41:5] Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество. [41:6] Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог. [41:7] Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар. [41:8] Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене. [41:9] Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот. [41:10] Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага? [41:11] Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог? [41:12] Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
[42:1] Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек, [42:2] защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага? [42:3] Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища. [42:4] И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой! [42:5] Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
[43] Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. [43:2] Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни: [43:3] Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил; [43:4] защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях. [43:5] Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова. [43:6] С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас; [43:7] защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси; [43:8] но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят. [43:9] С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно. [43:10] Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски; [43:11] обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни. [43:12] Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите; [43:13] продаде народа Си без печалба и не подигна цената му; [43:14] предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас; [43:15] направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците. [43:16] Всеки ден моето унижение пред мене, и срам покрива лицето ми [43:17] от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя: [43:18] всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме. [43:19] Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път, [43:20] когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка. [43:21] Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог, [43:22] то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето. [43:23] Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане. [43:24] Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги! [43:25] Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни? [43:26] Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята. [43:27] Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
[44] Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта. [44:2] Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец. [44:3] Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки. [44:4] Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота! [44:5] И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела. [44:6] Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, - те са в сърцето на Царевите врагове. [44:7] Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. [44:8] Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници. [44:9] Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят. [44:10] Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато. [44:11] Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. [44:12] И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони. [44:13] И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти. [44:14] Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана; [44:15] в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки, [44:16] довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог. [44:17] Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя. [44:18] Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
[45] Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен. [45:2] Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, [45:3] затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско. [45:4] Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им. [45:5] Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния. [45:6] Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро. [45:7] Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи. [45:8] Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник. [45:9] Дойдете и вижте делата на Господа, - какви опустошения направи Той по земята: [45:10] прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори. [45:11] Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята. [45:12] Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
[46] Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. [46:2] Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас; [46:3] защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя; [46:4] покори нам под нозете ни народи и племена; [46:5] избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби. [46:6] Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. [46:7] Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте, [46:8] защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно. [46:9] Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол; [46:10] князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
[47] Песен. Псалом. От Кореевите синове. [47:2] Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина. [47:3] Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната й страна е градът на великия Цар. [47:4] В неговите жилища Бог е познат като застъпник: [47:5] защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него; [47:6] видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг; [47:7] страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда; [47:8] с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби. [47:9] Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки. [47:10] Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм. [47:11] Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда. [47:12] Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи). [47:13] Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му: [47:14] обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род, [47:15] защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
[48] Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. [48:2] Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената: [48:3] и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах. [48:4] Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание. [48:5] Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си: [48:6] "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?" [48:7] Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте: [48:8] човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: [48:9] скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога, [48:10] щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб. [48:11] Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други. [48:12] Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена. [48:13] Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват. [48:14] Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им. [48:15] Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище. [48:16] Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме. [48:17] Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте: [48:18] защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му; [48:19] макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш; [48:20] той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина. [48:21] Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
[49] Псалом на Асафа. [49:1] Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад. [49:2] От Сион, връх на красотата, се явява Бог; [49:3] иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него - всепоядащ огън, и около Него - силна буря. [49:4] Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ: [49:5] съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене. [49:6] И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог. [49:7] Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог. [49:8] Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене; [49:9] няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове, [49:10] защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини; [49:11] познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене. [49:12] Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни. [49:13] Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв? [49:14] Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци, [49:15] и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш. [49:16] А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, [49:17] а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? [49:18] кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; [49:19] устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; [49:20] седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син; [49:21] ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). [49:22] Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител. [49:23] Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
[50] Началнику на хора. Псалом Давидов, [50] когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия. [50:3] Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. [50:4] Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, [50:5] защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. [50:6] Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. [50:7] Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. [50:8] Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си). [50:9] Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. [50:10] Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. [50:11] Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. [50:12] Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. [50:13] Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. [50:14] Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. [50:15] Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. [50:16] Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. [50:17] Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; [50:18] защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. [50:19] Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. [50:20] Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; [50:21] тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
[51] Началнику на хора. Учение Давидово, [51] когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха. [51:3] Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене; [51:4] езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико; [51:5] ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда; [51:6] ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи; [51:7] затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти - из земята на живите. [51:8] Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат): [51:9] ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство. [51:10] Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки. [51:11] Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
[52] Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово [52:2] Рече безумец в сърцето си: "няма Бог". Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро. [52:3] Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. [52:4] Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един. [52:5] Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога? [52:6] Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли. [52:7] Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
[53] Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово, [53] когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид? [53:3] Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди. [53:4] Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми; [53:5] защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си. [53:6] Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми. [53:7] На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина. [53:8] С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо, [53:9] защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
[54] Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово. [54:2] Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление; [54:3] послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам [54:4] от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене. [54:5] Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха; [54:6] страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе. [54:7] И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил, [54:8] далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята; [54:9] побързал бих да се скрия от вятъра и бурята. [54:10] Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града: [54:11] денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него; [54:12] всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му; [54:13] защото, да би ме враг хулил, - това бих понесъл; да би ми се противник големеел, - от него бих се скрил; [54:14] но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, - мой приятел и мой близък, [54:15] с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом! [54:16] Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища. [54:17] Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси. [54:18] Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми, [54:19] ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам; [54:20] Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога, [54:21] простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз; [54:22] устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове. [54:23] Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати. [54:24] Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
[55] Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. [55:2] Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме. [55:3] Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний! [55:4] Кога съм в страх, на Тебе се уповавам. [55:5] При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта? [55:6] Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло: [55:7] събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми. [55:8] Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите. [55:9] У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе - не са ли те в Твоята книга? [55:10] Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене. [55:11] При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му. [55:12] На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек? [55:13] Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала; [55:14] защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми - от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
[56] Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата. [56:2] Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите. [56:3] Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро. [56:4] Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина. [56:5] Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч. [56:6] Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава! [56:7] Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея. [56:8] Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя. [56:9] Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано. [56:10] Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената, [56:11] защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците - Твоята истина. [56:12] Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
[57] Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. [57:2] Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове? [57:3] В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята. [57:4] От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа. [57:5] Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си [57:6] и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания. [57:7] Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете! [57:8] Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена. [57:10] Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено. [57:11] Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца. [57:12] И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
[58] Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие. [58:2] Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене! [58:3] Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците; [58:4] защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи; [58:5] без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни. [58:6] Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници; [58:7] вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града; [58:8] ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, "защото, - мислят си те, - кой слуша?" [58:9] Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи. [58:10] Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник. [58:11] Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове. [58:12] Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш. [58:13] Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят. [58:14] Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята. [58:15] Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града; [58:16] нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите. [58:17] Аз пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие. [58:18] Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
[59] Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване, [59] когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иов, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци. [59:3] Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас. [59:4] Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила. [59:5] Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино. [59:6] Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината, [59:7] за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме! [59:8] Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот; [59:9] Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър, [59:10] Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска! [59:11] Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом? [59:12] Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски? [59:13] Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна. [59:14] С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
[60] Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов. [60:2] Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми; [60:3] от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна, [60:4] защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага. [60:5] Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле, [60:6] защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име. [60:7] Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род, [60:8] да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят. [60:9] И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
[61] Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов. [61:2] Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение. [61:3] Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече. [61:4] Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда. [61:5] Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат. [61:6] Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата. [61:7] Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая. [61:8] В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога. [61:9] Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище. [61:10] Синовете човешки са само суета; синовете велможки - лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата. [61:11] Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него. [61:12] Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога, [61:13] и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
[62] Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня. [62:2] Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, [62:3] за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: [62:4] защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. [62:5] Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. [62:6] Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. [62:7] Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, [62:8] защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; [62:9] към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. [62:10] А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. [62:11] Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. [62:12] А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
[63] Началнику на хора. Псалом Давидов. [63:2] Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава; [63:3] укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците, [63:4] които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си - язвителните си думи, [63:5] за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят. [63:6] Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види? [63:7] Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето. [63:8] Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани; [63:9] с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях. [63:10] И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело. [63:11] А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
[64] Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене. [64:2] Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим). [64:3] Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът. [64:4] Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления. [64:5] Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм. [64:6] Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето, [64:7] Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан, [64:8] Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите! [64:9] И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят. [64:10] Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил; [64:11] напояваш браздите й, уравняваш буците й, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци; [64:12] увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина, [64:13] изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост; [64:14] ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
[65] Началнику на хора. Песен. [65:1] Възкликни към Бога, цяла земьо! [65:2] Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала. [65:3] Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове. [65:4] Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! [65:5] Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки. [65:6] Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него. [65:7] Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците. [65:8] Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала. [65:9] Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни. [65:10] Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя. [65:11] Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни, [65:12] постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода. [65:13] Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци, [65:14] които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб. [65:15] Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли. [65:16] Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми. [65:17] Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си. [65:18] Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал. [65:19] Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми. [65:20] Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
[66] Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен. [66:2] Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си, [66:3] за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение. [66:4] Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи. [66:5] Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената. [66:6] Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи. [66:7] Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог. [66:8] Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
[67] Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен. [67:2] Да се дигне Бог *, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. [67:3] Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие. [67:4] А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост. [67:5] Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му. [67:6] Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище. [67:7] Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня. [67:8] Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята, [67:9] земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай - от лицето на Бога, на Бога Израилев. [67:10] Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше. [67:11] Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния. [67:12] Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество. [67:13] Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката. [67:14] След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато; [67:15] когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон. [67:16] Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска! [67:17] защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно? [67:18] Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището. [67:19] Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога. [67:20] Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява. [67:21] Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта. [67:22] Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония. [67:23] Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина, [67:24] за да потопиш ти ногата си, и твоите псета - езика си, в кръвта на враговете. [67:25] Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята: [67:26] отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата - девици с тимпани: [67:27] "в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!" [67:28] Там беше Вениамин малкият - техен княз; князете Иудини - техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови. [67:29] Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас! [67:30] Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове. [67:31] Укроти звяра в тръстиката, волското стадо - всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни. [67:32] Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога. [67:33] Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа, [67:34] Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас. [67:35] Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество - на облаците. [67:36] Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев - Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог! * В славянския превод на Библията: "Да возкреснет Бог"...
[68] Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов. [68:2] Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми). [68:3] Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича. [68:4] Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой). [68:5] Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам. [68:6] Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе. [68:7] Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев, [68:8] защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми. [68:9] Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми, [68:10] защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене; [68:11] и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят; [68:12] и обличам вместо дреха вретище, - и им ставам за приказ; [68:13] за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците. [68:14] Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение; [68:15] извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води; [68:16] да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста. [68:17] Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене; [68:18] не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; [68:19] приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси. [68:20] Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе. [68:21] Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, - утешители, ала не намирам. [68:22] И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха. [68:23] Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка - примка; [68:24] да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им; [68:25] излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване; [68:26] жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее, [68:27] защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават. [68:28] Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда; [68:29] да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани. [68:30] Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне. [68:31] Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие, [68:32] и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита. [68:33] Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога, [68:34] защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници. [68:35] Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях; [68:36] защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят; [68:37] потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
[69] Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен. [69:2] Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш. [69:3] В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло! [69:4] Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре! [69:5] Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог! [69:6] Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
[70:1] На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека. [70:2] Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси. [70:3] Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти. [70:4] Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника, [70:5] защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. [70:6] На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане. [70:7] За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда. [70:8] Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие. [70:9] Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй, [70:10] защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си, [70:11] думайки: "оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави". [70:12] Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ! [70:13] Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло! [70:14] Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече. [70:15] Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя. [70:16] Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда - само Твоята. [70:17] Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса. [70:18] И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи - Твоята мощ. [70:19] Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен? [70:20] Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни. [70:21] Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал). [70:22] И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! [70:23] Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил; [70:24] и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
[71] За Соломона. (Псалом Давидов.) [71:1] Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда, [71:2] за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда; [71:3] планините да донесат мир на людете, и хълмовете - правда; [71:4] да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, - [71:5] и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род. [71:6] Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада *, като капки, оросяващи земята; [71:7] в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае; [71:8] той ще владее от море до море и от реката * до краищата на земята; [71:9] пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат; [71:10] царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат; [71:11] и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи; [71:12] защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник. [71:13] Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните; [71:14] от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му; [71:15] и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят; [71:16] ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята; [71:17] неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му *; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават. [71:18] Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса; [71:19] благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин. [71:20] Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син. * Според превода на 70-те: "ще слезе като дъжд върху руно". * Ефрат. * В Славянския превод: "името му съществува преди слънцето".
[72] Псалом Асафов. [72:1] Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! [72:2] Пък аз - безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, - [72:3] аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите, [72:4] защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки; [72:5] за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат. [72:6] Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит; [72:7] изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето; [72:8] на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно; [72:9] дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята. [72:10] Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша [72:11] и казват: "как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?" [72:12] И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство. [72:13] (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си, [72:14] и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин? [72:15] Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, - то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове. [72:16] И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи, [72:17] докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край. [72:18] Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст. [72:19] Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси! [72:20] Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове. [72:21] Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми, [72:22] аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе. [72:23] Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата; [72:24] Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава. [72:25] Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. [72:26] Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки. [72:27] Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе. [72:28] А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
[73] Учение Асафово. [73:1] Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище? [73:2] Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил. [73:3] Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището. [73:4] Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена; [73:5] изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони; [73:6] и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири; [73:7] предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име; [73:8] рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята. [73:9] Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това. [73:10] Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име? [73:11] Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си, [73:12] Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята! [73:13] Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете; [73:14] Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята; [73:15] Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки. [73:16] Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето; [73:17] Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил. [73:18] Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име. [73:19] Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни. [73:20] Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища. [73:21] Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име. [73:22] Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния; [73:23] не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
[74] Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен. [74:2] Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса. [74:3] "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда. [74:4] Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й." [74:5] Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог, [74:6] не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво, [74:7] защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, [74:8] но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига; [74:9] защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес - кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята. [74:10] Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов, [74:11] ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
[75] Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен. [75:2] Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля. [75:3] В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание - на Сион. [75:4] Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война. [75:5] Ти си славен, по-мощен от грабителските планини. [75:6] Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си. [75:7] От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон. [75:8] Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв? [75:9] Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна, [75:10] когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята. [75:11] И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш. [75:12] Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния: [75:13] Той укротява духа на князете. Той е страшен за земните царе.
[76] Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов. [76:2] Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе. [76:3] В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха. [76:4] Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва. [76:5] Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря. [76:6] Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове; [76:7] припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва: [76:8] нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи? [76:9] нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род? [76:10] нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости? [76:11] И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила. [76:12] Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса; [76:13] ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния. [76:14] Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)! [76:15] Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите; [76:16] Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа. [76:17] Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха. [76:18] Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха. [76:19] Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше. [76:20] Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни. [76:21] Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
[77] Учение Асафово. [77:1] Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. [77:2] Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. [77:3] Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, [77:4] няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. [77:5] Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, [77:6] за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, - [77:7] да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди [77:8] и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. [77:9] Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: [77:10] те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; [77:11] забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. [77:12] Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: [77:13] раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; [77:14] денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина; [77:15] разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; [77:16] из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. [77:17] Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: [77:18] изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, [77:19] говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?" [77:20] Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?" [77:21] Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, [77:22] задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. [77:23] Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, [77:24] та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. [77:25] Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. [77:26] Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, [77:27] и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: [77:28] изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища, [77:29] и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. [77:30] Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, [77:31] и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. [77:32] При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. [77:33] И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. [77:34] Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, [77:35] и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, [77:36] и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; [77:37] но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. [77:38] Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: [77:39] Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. [77:40] Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! [77:41] и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, [77:42] не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, [77:43] когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса; [77:44] и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; [77:45] напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; [77:46] земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци; [77:47] лозята им уби с град и смоковниците им - със слана; [77:48] добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици; [77:49] напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели; [77:50] уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; [77:51] порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; [77:52] и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: [77:53] води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; [77:54] и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; [77:55] прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. [77:56] Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; [77:57] отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; [77:58] огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. [77:59] Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; [77:60] отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; [77:61] и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага; [77:62] предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. [77:63] Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; [77:64] свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. [77:65] Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, [77:66] и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; [77:67] и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, [77:68] а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. [77:69] И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, [77:70] и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, [77:71] и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля. [77:72] И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
[78] Псалом Асафов. [78:1] Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини; [78:2] труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове; [78:3] проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе. [78:4] Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си. [78:5] Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън? [78:6] Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име, [78:7] защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха. [78:8] Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени. [78:9] Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име! [78:10] Защо езичниците да казват: "де е техният Бог?" Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби. [78:11] Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт. [78:12] Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи. [78:13] А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
[79] Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов. [79:2] Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се! [79:3] Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш. [79:4] Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим! [79:5] Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ? [79:6] Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи; [79:7] направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас; [79:8] Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим! [79:9] Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади; [79:10] очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята. [79:11] Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии; [79:12] тя пусна клони до морето и младочки до реката. [79:13] Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя? [79:14] Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва. [79:15] Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе; [79:16] опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си. [79:17] То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат. [79:18] Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си, [79:19] и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име. [79:20] Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
[80] Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов. [80:2] Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов; [80:3] вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир; [80:4] тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник, [80:5] защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов. [80:6] Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше: [80:7] "Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците. [80:8] В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах. [80:9] Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю! [80:10] Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог. [80:11] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня." [80:12] Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше; [80:13] затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли. [80:14] О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища! [80:15] щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, - [80:16] ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги; [80:17] щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
[81] Псалом Асафов. [81:1] Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд: [81:2] докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците? [81:3] Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден; [81:4] отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците. [81:5] Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят. [81:6] Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния; [81:7] но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе. [81:8] Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
[82] Песен. Псалом Асафов. [82:2] Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже, [82:3] защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава; [82:4] против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш; [82:5] казаха: "да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил." [82:6] Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз: [82:7] селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни; [82:8] Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски. [82:9] Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови. [82:10] Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон, [82:11] които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята. [82:12] Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана, [82:13] които казаха: "да си вземем за владение Божиите селища". [82:14] Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър. [82:15] Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини, [82:16] тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение; [82:17] изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи! [82:18] Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат, [82:19] и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
[83] Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом. [83:2] Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите! [83:3] Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог. [83:4] И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой! [83:5] Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят. [83:6] Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе. [83:7] Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия; [83:8] минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион. [83:9] Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов! [83:10] Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник! [83:11] Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието. [83:12] Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно. [83:13] Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
[84] Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. [84:2] Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова; [84:3] Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове, [84:4] дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си. [84:5] Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас. [84:6] Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род? [84:7] Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе? [84:8] Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение. [84:9] Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност. [84:10] Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя. [84:11] Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат; [84:12] истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата; [84:13] и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод; [84:14] правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
[85] Молитва Давидова. [85:1] Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах. [85:2] Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе. [85:3] Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден. [85:4] Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си; [85:5] защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават. [85:6] Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми. [85:7] В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш. [85:8] Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите. [85:9] Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име, [85:10] защото Ти си велик и вършиш чудеса, - Ти, Боже, едничък Ти! [85:11] Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име. [85:12] Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име, [85:13] защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад. [85:14] Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си. [85:15] Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен, [85:16] милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня; [85:17] покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
[86] От Кореевите синове. Псалом. Песен. [86:2] Основите му * са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова. [86:3] Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе. [86:4] Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав * и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: еди-кой си се там роди. [86:5] А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи. [86:6] Кога се преброяват народите, Господ ще напише: еди-кой си там се роди. [86:7] И които пеят, и които свирят, повторят: всичките ми извори са в тебе. * На Иерусалим. * За Египет.
[87] Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. [87:2] Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: [87:3] да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми; [87:4] защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. [87:5] Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, [87:6] хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. [87:7] Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. [87:8] Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази. [87:9] Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза. [87:10] Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе. [87:11] Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? [87:12] Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението? [87:13] нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда? [87:14] Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря. [87:15] Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене? [87:16] Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам. [87:17] Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха, [87:18] всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат. [87:19] Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.
[88] Учение на Етама Езрахита. [88:2] Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. [88:3] Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: [88:4] "Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: [88:5] ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол." [88:6] И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. [88:7] Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? [88:8] Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. [88:9] Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. [88:10] Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. [88:11] Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си. [88:12] Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. [88:13] Север и юг Ти си създал; Тавор и Ермон за Твоето име се радват. [88:14] Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! [88:15] Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. [88:16] Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, [88:17] за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, [88:18] защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. [88:19] От Господа е нашият щит и от Светия Израилев - нашият цар. [88:20] Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: "Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. [88:21] Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. [88:22] Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. [88:23] Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. [88:24] Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. [88:25] И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. [88:26] И ще туря над морето ръката му, и над реките - десницата му. [88:27] Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. [88:28] И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, [88:29] навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. [88:30] И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, - като дните на небето. [88:31] Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; [88:32] ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; [88:33] ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари - тяхната неправда; [88:34] но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. [88:35] Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. [88:36] Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давида? [88:37] Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, [88:38] навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата." [88:39] Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; [88:40] пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; [88:41] разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. [88:42] Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. [88:43] Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; [88:44] Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; [88:45] отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; [88:46] съкрати дните на младините му и го покри със срам. [88:47] Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? [88:48] Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. [88:49] Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? [88:50] Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. [88:51] Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; [88:52] спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. [88:53] Благословен Господ навеки! Амин, амин.
[89] Молитва на човека Божий Моисея. [89:2] Господи, Ти си нам прибежище от рода в род. [89:3] Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. [89:4] Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески! [89:5] Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. [89:6] Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, - като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; [89:7] защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. [89:8] Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито - пред светлината на лицето Си. [89:9] Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук. [89:10] Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. [89:11] Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе - Твоята ярост? [89:12] Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. [89:13] Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. [89:14] Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. [89:15] Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие. [89:16] Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава - върху синовете им; [89:17] и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
[90] (Хвалебна песен Давидова.) [90:1] Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, [90:2] и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! [90:3] Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, [90:4] с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. [90:5] Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, [90:6] от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне. [90:7] До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: [90:8] само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. [90:9] Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище; [90:10] зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище; [90:11] защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: [90:12] ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; [90:13] аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш. [90:14] "Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. [90:15] Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, [90:16] ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение."
[91] Псалом. Песен за съботния ден. [91:2] Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний, [91:3] да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина - нощем, [91:4] на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла. [91:5] Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце. [91:6] Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли! [91:7] Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това. [91:8] Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, - [91:9] Ти, Господи, си висок навеки! [91:10] Защото, ето, Твоите врагове, Господи, - ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие; [91:11] а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей; [91:12] и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци. [91:13] Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. [91:14] Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего; [91:15] те и на старост са плодовити, сочни и свежи, [91:16] за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
[92] (Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.) [92:1] Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. [92:2] Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека. [92:3] Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си. [92:4] Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ. [92:5] Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
[93] (Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.) [93:1] Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се. [93:2] Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите. [93:3] Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват? [93:4] Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие; [93:5] тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие; [93:6] вдовица и пришълец убиват и сираци погубват, [93:7] и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае. [93:8] Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи? [93:9] Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види? [93:10] Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи? [93:11] Господ знае човешките мисли, че те са суетни. [93:12] Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон, [93:13] за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма! [93:14] Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие. [93:15] Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце. [93:16] Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие? [93:17] Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието. [93:18] Когато казвах: ногата ми се колебае, - Твоята милост, Господи, ме подкрепяше. [93:19] Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми. [93:20] Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие? [93:21] На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв. [93:22] Но Господ е моя защита и Бог мой - твърдиня на моето прибежище, [93:23] и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.
[94] (Хвалебна песен Давидова.) [94:1] Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; [94:2] да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него, [94:3] защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове. [94:4] В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; [94:5] Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата. [94:6] Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец; [94:7] защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас; [94:8] "не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята, [94:9] дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело. [94:10] Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми, [94:11] и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище."
[95] (Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.) [95:1] Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо; [95:2] пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение; [95:3] разгласяйте между народите славата Му, по всички племена - чудесата Му; [95:4] защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. [95:5] Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори. [95:6] Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му. [95:7] Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест; [95:8] въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори; [95:9] поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо! [95:10] Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда. [95:11] Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня; [95:12] нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета [95:13] пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина.
[96:1] (Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.) [96:1] Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови. [96:2] Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му. [96:3] Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му. [96:4] Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери. [96:5] Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя. [96:6] Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава. [96:7] Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове! * [96:8] Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи, [96:9] защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове. [96:10] Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя. [96:11] Светлина свети над праведника, и на правите по сърце - веселие. [96:12] Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му. * Според превода на 70-те: "всички Негови Ангели".
[97] Псалом (Давидов). [97:1] Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа. [97:2] Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда. [97:3] Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог. [97:4] Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте; [97:5] пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски; [97:6] при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа. [97:7] Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея; [97:8] да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините [97:9] пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите - вярно.
[98] (Псалом Давидов.) [98:1] Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята! [98:2] Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи. [98:3] Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето! [98:4] И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова. [98:5] Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето! [98:6] Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше. [98:7] В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал. [98:8] Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им. [98:9] Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
[99] Хвалебен псалом (Давидов). [99:1] Възкликнете Господу, цяла земьо! [99:2] Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание! [99:3] Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови - Негов народ и овци от Неговото паство. [99:4] Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори - с хваление. Славете Го, благославяйте името Му, [99:5] защото Господ е благ; Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.
[100] Псалом Давидов. [100:1] Мост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея. [100:2] Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце. [100:3] Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи. [100:4] Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная. [100:5] Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя. [100:6] Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи. [100:7] Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми. [100:8] От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
[101] Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбтта си. [101:2] Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе! [101:3] Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай; [101:4] защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня; [101:5] сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям; [101:6] от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми. [101:7] Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини; [101:8] не спя и седя като самотна птица на покрив. [101:9] Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат. [101:10] Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам, [101:11] поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали. [101:12] Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева. [101:13] А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род. [101:14] Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, - защото дойде време; [101:15] защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят. [101:16] Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе - от Твоята слава. [101:17] Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си; [101:18] ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им. [101:19] Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа, [101:20] защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята, [101:21] за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта, [101:22] за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим, [101:23] когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу. [101:24] Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми. [101:25] Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род. [101:26] В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; [101:27] те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят; [101:28] но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат. [101:29] Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
[102] Псалом Давидов. [102:1] Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. [102:2] Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. [102:3] Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; [102:4] избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; [102:5] насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост. [102:6] Господ дава правда и съд на всички обидени. [102:7] Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела. [102:8] Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: [102:9] Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. [102:10] Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове: [102:11] защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; [102:12] колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония; [102:13] както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят. [102:14] Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. [102:15] Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: [102:16] понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава. [102:17] А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят, [102:18] и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. [102:19] Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава. [102:20] Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му; [102:21] благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му; [102:22] благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
[103] (Псалом Давидов за сътворението на света.) [103:1] Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; [103:2] Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; [103:3] Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. [103:4] Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. * [103:5] Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. [103:6] Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. [103:7] От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; [103:8] възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. [103:9] Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. [103:10] Ти прати извори в долините: между планини текат (води), [103:11] поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. [103:12] При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. [103:13] Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. [103:14] Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна [103:15] и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. [103:16] Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; [103:17] по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, [103:18] високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците. [103:19] Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. [103:20] Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; [103:21] лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. [103:22] Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; [103:23] човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. [103:24] Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. [103:25] А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; [103:26] там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. [103:27] Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. [103:28] Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо; [103:29] скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат; [103:30] пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. [103:31] Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! [103:32] Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. [103:33] Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. [103:34] Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. [103:35] Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! * Според превода на 70-те: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък".
[104:1] Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; [104:2] възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. [104:3] Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. [104:4] Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му. [104:5] Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му, [104:6] вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници. [104:7] Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя. [104:8] Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, [104:9] що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, [104:10] и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, [104:11] думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие. [104:12] Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея [104:13] и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, - [104:14] никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: [104:15] "не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло." [104:16] И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. [104:17] Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. [104:18] Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, [104:19] докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита. [104:20] Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; [104:21] постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, [104:22] за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост. [104:23] Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. [104:24] И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. [104:25] Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство - против рабите Му. [104:26] Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. [104:27] Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. [104:28] Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. [104:29] Превърна водата им в кръв и измори рибата им. [104:30] Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. [104:31] Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. [104:32] Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, [104:33] и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. [104:34] Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; [104:35] и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им. [104:36] И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. [104:37] И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. [104:38] Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. [104:39] Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. [104:40] Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. [104:41] Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, [104:42] защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, [104:43] и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, [104:44] и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците, [104:45] за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
[105] Алилуия. [105:1] Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. [105:2] Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала? [105:3] Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време. [105:4] Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение, [105:5] за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие. [105:6] Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда. [105:7] Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море. [105:8] Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. [105:9] Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо, [105:10] и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага. [105:11] Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях. [105:12] И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала. [105:13] Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение; [105:14] увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност. [105:15] И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им. [105:16] И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен. [105:17] Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова. [105:18] И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците. [105:19] Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана; [105:20] и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева. [105:21] Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, [105:22] дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море. [105:23] И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби. [105:24] И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му; [105:25] и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен. [105:26] И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята, [105:27] да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите. [105:28] Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните, [105:29] и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва. [105:30] Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана. [105:31] И това му се сметна за праведност в род и род довеки. [105:32] И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях, [105:33] защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си. [105:34] Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ, [105:35] но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела; [105:36] служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, [105:37] и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; [105:38] проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв; [105:39] оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си. [105:40] И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие [105:41] и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят. [105:42] Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка. [105:43] Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си. [105:44] Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли, [105:45] и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост; [105:46] и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. [105:47] Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава! [105:48] Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
[106] (Алилуия.) [106:1] Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му! [106:2] Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка [106:3] и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето. [106:4] Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град; [106:5] търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях. [106:6] Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи [106:7] и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град. [106:8] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки: [106:9] защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага. [106:10] Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо; [106:11] защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния. [106:12] Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне. [106:13] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; [106:14] изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им. [106:15] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки; [106:16] защото Той строши медните порти и сломи железните заворки. [106:17] Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си; [106:18] от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта. [106:19] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; [106:20] прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове. [106:21] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки! [106:22] Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение! [106:23] Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води - [106:24] виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините: [106:25] Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни; [106:26] възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя; [106:27] те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва. [106:28] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им. [106:29] Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват. [106:30] И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище. [106:31] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки! [106:32] Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините! [106:33] Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша, [106:34] земя плодородна - в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея. [106:35] Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори; [106:36] и заселва там гладни, и те строят град за живеене; [106:37] засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове. [106:38] Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява. [106:39] Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, - [106:40] Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища. [106:41] А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо. [106:42] Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си. [106:43] Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
[107] Песен. Псалом Давидов. [107:2] Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си. [107:3] Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано. [107:4] Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената, [107:5] защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина. [107:6] Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя; [107:7] за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме. [107:8] Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот; [107:9] Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър, [107:10] Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам." [107:11] Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом? [107:12] Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски? [107:13] Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна. [107:14] С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
[108] Началнику на хора. Псалом Давидов. [108:1] Боже на моята хвала! недей премълчава, [108:2] защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език; [108:3] отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене; [108:4] за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля; [108:5] връщат ми зло за добро, омраза - за любов. [108:6] Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно. [108:7] Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях; [108:8] дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе; [108:9] децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица; [108:10] децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини; [108:11] заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му; [108:12] да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му; [108:13] потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род; [108:14] да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен; [108:15] винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята; [108:16] задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви; [108:17] обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него; [108:18] да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости; [108:19] да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва. [108:20] Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми. [108:21] А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме, [108:22] защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене. [108:23] Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец. [108:24] Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина. [108:25] Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си). [108:26] Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост, [108:27] да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това. [108:28] Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва. [108:29] Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам. [108:30] И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям, [108:31] защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.
[109] Псалом Давидов. [109:1] Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. [109:2] Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си. [109:3] В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. * [109:4] Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков. [109:5] Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете; [109:6] ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя. [109:7] По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава. * По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих".
[110] Алилуия. [110:1] Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието. [110:2] Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат. [110:3] Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно. [110:4] Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ. [110:5] Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет. [110:6] Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие. [110:7] Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни, [110:8] твърди отвека довека, основани върху истина и правота. [110:9] Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име! [110:10] Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
[111] Алилуия. [111:1] Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. [111:2] Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен. [111:3] Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно. [111:4] В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна. [111:5] Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си. [111:6] Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът. [111:7] От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа. [111:8] Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си. [111:9] Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава. [111:10] Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
[112] Алилуия. [112:1] Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне. [112:2] Да бъде благословено името Господне отсега и довека. [112:3] От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне. [112:4] Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата. [112:5] Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините, [112:6] наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята; [112:7] из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха, [112:8] за да го постави с князете, с князете на народа му; [112:9] неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
[113] (Алилуия.) [113:1] Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов - от другоплеменен народ, [113:2] Иуда стана Божия светиня, Израил - Божие владение. [113:3] Морето видя и побягна; Иордан назад се върна. [113:4] Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета. [113:5] Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна! [113:6] Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета? [113:7] Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов, [113:8] Който превръща скалата във водно езеро и камъка - във воден извор. [113:9] Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина. [113:10] Защо езичниците да казват: та де е техният Бог? [113:11] Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска. [113:12] А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. [113:13] Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; [113:14] имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; [113:15] ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. [113:16] Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват. [113:17] (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит. [113:18] Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит. [113:19] Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит. [113:20] Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом; [113:21] благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи. [113:22] Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца. [113:23] Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята. [113:24] Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки. [113:25] Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба; [113:26] а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
[114] (Алилуия.) [114:1] Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми; [114:2] наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни. [114:3] Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб. [114:4] Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми. [114:5] Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог. [114:6] Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна. [114:7] Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро. [114:8] Ти избави душата ми от смърт, очите ми - от сълзи, и нозете ми - от препъване. [114:9] Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
[115] (Алилуия.) [115:1] Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен. [115:2] В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа. [115:3] Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? [115:4] Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. [115:5] Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ. [115:6] Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. [115:7] О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови. [115:8] Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова. [115:9] Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ, [115:10] в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
[116] (Алилуия.) [116:1] Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена; [116:2] защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
[117] (Алилуия.) [117:1] Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна. [117:2] Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна. [117:3] Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна. [117:4] Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна. [117:5] В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе. [117:6] Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек? [117:7] Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове. [117:8] По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек. [117:9] По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе. [117:10] Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих; [117:11] обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих. [117:12] Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих. [117:13] Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи. [117:14] Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение. [117:15] Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила! [117:16] Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила! [117:17] Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни. [117:18] Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде. [117:19] Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа. [117:20] Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях. [117:21] Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение. [117:22] Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: [117:23] това е от Господа, и е дивно в очите ни. [117:24] Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него. [117:25] О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни! [117:26] Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен. [117:27] Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника. [117:28] Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.) [117:29] Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
[118] (Алилуия.) [118:1] Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. [118:2] Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят. [118:3] Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища. [118:4] Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди. [118:5] О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави! [118:6] Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди: [118:7] славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда. [118:8] Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем. [118:9] Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово. [118:10] От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди. [118:11] Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе. [118:12] Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби. [118:13] С уста разгласях всички съдби от Твоите уста. [118:14] В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство. [118:15] Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища. [118:16] Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово. [118:17] Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово. [118:18] Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон. [118:19] Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди. [118:20] Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време. [118:21] Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди. [118:22] Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения. [118:23] Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби. [118:24] Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) - мои съветници. [118:25] Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово. [118:26] Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби. [118:27] Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса. [118:28] Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово. [118:29] Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон. [118:30] Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби. [118:31] Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя. [118:32] Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми. [118:33] Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай. [118:34] Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце. [118:35] Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах. [118:36] Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист. [118:37] Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път. [118:38] Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе. [118:39] Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри. [118:40] Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда. [118:41] Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, - [118:42] и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово. [118:43] Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби [118:44] и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков; [118:45] ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди; [118:46] ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя; [118:47] ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил; [118:48] ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби. [118:49] Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда. [118:50] Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява. [118:51] Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон. [118:52] Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах. [118:53] Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон. [118:54] Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване. [118:55] Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон. [118:56] Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди. [118:57] Мой дял е, Господи, - казах си, - да спазвам Твоите думи. [118:58] Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово. [118:59] Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения. [118:60] Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди. [118:61] Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон. [118:62] По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби. [118:63] Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди. [118:64] С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби. [118:65] Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово. [118:66] Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди. [118:67] Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово. [118:68] Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби. [118:69] Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди. [118:70] Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон. [118:71] Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби. [118:72] Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро. [118:73] Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди. [118:74] Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово. [118:75] Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа. [118:76] Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб. [118:77] Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха. [118:78] Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди. [118:79] Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения. [118:80] Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя. [118:81] Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово. [118:82] Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш? [118:83] Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих. [118:84] Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители? [118:85] Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон. [118:86] Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми; [118:87] без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди. [118:88] По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста. [118:89] Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата; [118:90] Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои. [118:91] Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи. [118:92] Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си. [118:93] Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш. [118:94] Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди. [118:95] Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения. [118:96] Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка. [118:97] Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него. [118:98] С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене. [118:99] Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения. [118:100] Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди. [118:101] Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово. [118:102] От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш. [118:103] Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми. [118:104] Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път. [118:105] Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми. [118:106] Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня. [118:107] Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово. [118:108] Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби. [118:109] Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям. [118:110] Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди. [118:111] Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми. [118:112] Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай. [118:113] Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам. [118:114] Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам. [118:115] Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог. [118:116] Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми; [118:117] подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам. [118:118] Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа. [118:119] Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения. [118:120] От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя. [118:121] Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители. [118:122] Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите. [118:123] Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда. [118:124] Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби. [118:125] Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения. [118:126] Време е Господ да действува: Твоя закон разориха. [118:127] Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато. [118:128] Всички Твои заповеди - всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя. [118:129] Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази. [118:130] Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите. [118:131] Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди. [118:132] Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име. [118:133] Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие; [118:134] избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди; [118:135] осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави. [118:136] Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон. [118:137] Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби. [118:138] Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина. [118:139] Ревността ми ме яде, защото враговете ми забраниха Твоите слова. [118:140] Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна. [118:141] Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям. [118:142] Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина. [118:143] Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха. [118:144] Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея. [118:145] Викам от все сърце: чуй ме, Господи, - и ще спазя Твоите устави. [118:146] Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения. [118:147] Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам. [118:148] Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово. [118:149] Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме. [118:150] Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон. [118:151] Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина. [118:152] Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки. [118:153] Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон. [118:154] Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме. [118:155] Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби. [118:156] Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме. [118:157] Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам. [118:158] Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово. [118:159] Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме. [118:160] Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда. [118:161] Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово. [118:162] Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба. [118:163] Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам. [118:164] Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда. [118:165] Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване. [118:166] Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам. [118:167] Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам. [118:168] Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе. [118:169] Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово. [118:170] Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово. [118:171] Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави. [118:172] Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни. [118:173] Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах. [118:174] Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха. [118:175] Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат. [118:176] Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.
[119] Песен на възлизане. [119:1] Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу. [119:2] Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език. [119:3] Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? - [119:4] Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика. [119:5] Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски. [119:6] Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира. [119:7] Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
[120] Песен на възлизане. [120:1] Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде. [120:2] Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята. [120:3] Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази; [120:4] не дреме и не спи, Който пази Израиля. [120:5] Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка. [120:6] Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем. [120:7] Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ). [120:8] Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
[121] Песен на възлизане. Давидова. [121:1] Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен. [121:2] Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, - [121:3] Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно, [121:4] където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне. [121:5] Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов. [121:6] Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат! [121:7] Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози! [121:8] Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе! [121:9] Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
[122] Песен на възлизане. [122:1] Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата! [122:2] Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята - към ръката на господарката й, тъй и нашите очи - към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува. [122:3] Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение; [122:4] доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
[123] Песен на възлизане. Давидова. [123:1] Ако не беше Господ с нас, - нека каже Израил, - [123:2] ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, - [123:3] живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас; [123:4] води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, - [123:5] бурни води биха преминали над нашата душа. [123:6] Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби. [123:7] Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме. [123:8] Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
[124] Песен на възлизане. [124:1] Който се надява Господу, е като планина Сион, - няма да се помръдне: той пребъдва вечно. [124:2] Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки. [124:3] Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. [124:4] Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце. [124:5] А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
[125] Песен на възлизане. [125:1] Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме: [125:2] тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни - с пение; тогава между народите се говореше: "велико нещо извърши Господ над тях!" [125:3] Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме. [125:4] Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг. [125:5] Които са сели със сълзи, ще жънат с радост. [125:6] Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
[126] Песен на възлизане. Соломонова. [126:1] Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата. [126:2] Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън. [126:3] Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата. [126:4] Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове. [126:5] Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
[127] Песен на възлизане. [127:1] Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища! [127:2] Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш! [127:3] Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти - като маслинени клони около твоята трапеза: [127:4] тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа! [127:5] Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си; [127:6] ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
[128] Песен на възлизане. [128:1] Много са ме притеснявали още от младини - нека каже Израил; [128:2] много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили. [128:3] По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди. [128:4] Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците. [128:5] Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион! [128:6] Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната, [128:7] с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач - шепата си; [128:8] и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
[129] Песен на възлизане. [129:1] От дън душа викам към Тебе, Господи. [129:2] Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. [129:3] Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи? [129:4] Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе. [129:5] Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. [129:6] Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото. [129:7] Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, [129:8] и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
[130] Песен на възлизане. Давидова. [130:1] Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи. [130:2] Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито. [130:3] Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
[131] Песен на възлизане. [131:1] Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга: [131:2] как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов: [131:3] "няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си; [131:4] няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си, [131:5] докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов." [131:6] Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета. [131:7] Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му. [131:8] Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество. [131:9] Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. [131:10] Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си. [131:11] Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти. [131:12] Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол. [131:13] Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище. [131:14] "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах. [131:15] Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя; [131:16] свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват. [131:17] Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник. [131:18] Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.
[132] Песен на възлизане. Давидова. [132:1] Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! [132:2] То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му; [132:3] като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
[133] Песен на възлизане. [133:1] Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог). [133:2] Дигнете ръце към светилището и благословете Господа! [133:3] Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
[134] Алилуия. [134:1] Хвалете името Господне, хвалете раби Господни, [134:2] които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог. [134:3] Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно, [134:4] защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние. [134:5] Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове. [134:6] Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни; [134:7] издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища. [134:8] Той порази първородните в Египет от човек до добитък, [134:9] прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби, [134:10] порази много народи и изтреби силни царе: [134:11] Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански; [134:12] и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля. [134:13] Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род. [134:14] Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби. [134:15] Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце: [134:16] имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат; [134:17] имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане. [134:18] Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява. [134:19] Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа! [134:20] Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа! [134:21] Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
[135] (Алилуия.) [135:1] Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му. [135:2] Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му. [135:3] Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му; [135:4] Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му; [135:5] Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му; [135:6] Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му; [135:7] Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му; [135:8] слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му; [135:9] луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му; [135:10] Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му; [135:11] и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му; [135:12] с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му; [135:13] Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му; [135:14] и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му; [135:15] и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му; [135:16] Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му; [135:17] Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му; [135:18] и уби силни царе, защото е вечна милостта Му; [135:19] Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му; [135:20] и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му; [135:21] и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му; [135:22] за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му; [135:23] Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му; [135:24] и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му; [135:25] дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му. [135:26] Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
[136:1] При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; [136:2] на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. [136:3] Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски. [136:4] Как да пеем Господня песен на чужда земя? [136:5] Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми; [136:6] нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. [136:7] Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! [136:8] Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! [136:9] Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
[137] (Давидов) [137:1] Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете *, (задето послуша всички думи на устата ми;) [137:2] покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. [137:3] В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. [137:4] Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, [137:5] и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. [137:6] Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. [137:7] Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. [137:8] Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй. * В превода на 70-те: "пред Ангелите".
[138] Началнику на хора. Псалом Давидов. [138:1] Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. [138:2] Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. [138:3] Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. [138:4] Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш. [138:5] Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене. [138:6] Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна! [138:7] да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? [138:8] Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. [138:9] Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, - [138:10] и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. [138:11] Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; [138:12] но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина. [138:13] Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. [138:14] Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. [138:15] Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. [138:16] Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше. [138:17] Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой! [138:118] Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе. [138:19] О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници! [138:20] Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове. [138:21] Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе? [138:22] С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове. [138:23] Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; [138:24] и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
[139] Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов. [139:2] Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник: [139:3] те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой; [139:4] изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова. [139:5] Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми. [139:6] Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене. [139:7] Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби. [139:8] Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката. [139:9] Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се възгордее. [139:10] Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста. [139:11] Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат. [139:12] Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел. [139:13] Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните. [139:14] Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
[140] Псалом Давидов. [140:1] Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе! [140:2] Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва. [140:3] Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми; [140:4] не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти. [140:5] Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците. [140:6] Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни. [140:7] Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята. [140:8] Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми! [140:9] Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците. [140:10] Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
[141] Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата. [141:1] С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих; [141:2] излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих. [141:3] Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха. [141:4] Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми. [141:5] Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите. [141:6] Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене. [141:7] Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
[142] Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома). [142:1] Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда [142:2] и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. [142:3] Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - [142:4] и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. [142:5] Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. [142:6] Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. [142:7] Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. [142:8] Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. [142:9] Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. [142:10] Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. [142:11] Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми [142:12] и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
[143] От Давида (против Голиата). [143:1] Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война, [143:2] моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ. [143:3] Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание? [143:4] Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка. [143:5] Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят; [143:6] блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой; [143:7] простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни, [143:8] чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа. [143:9] Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе, [143:10] Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч. [143:11] Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата. [143:12] Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати. [143:13] Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; [143:14] да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. [143:15] Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
[144] (Давидова хвала.) [144:1] Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека. [144:2] Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека. [144:3] Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо. [144:4] Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество. [144:5] Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела. [144:6] Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие. [144:7] Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда. [144:8] Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. [144:9] Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела. [144:10] Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии; [144:11] да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество, [144:12] та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство. [144:13] Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.) [144:14] Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени. [144:15] Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно; [144:16] отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение. [144:17] Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела. [144:18] Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават. [144:19] Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява. [144:20] Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби. [144:21] Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
[145] (Алилуия.) [145:1] Душо моя, хвали Господа! [145:2] Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам. [145:3] Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. [145:4] Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли. [145:5] Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, [145:6] Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност, [145:7] върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници, [145:8] Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни. [145:9] Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля. [145:10] Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
[146] (Алилуия.) [146:1] Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, - хвала достойна. [146:2] Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля. [146:3] Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби; [146:4] изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им. [146:5] Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим. [146:6] Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи. [146:7] Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог. [146:8] Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза); [146:9] дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него. [146:10] Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; [146:11] Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
[147] (Алилуия.) [147:1] Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог, [147:2] защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе; [147:3] утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища; [147:4] праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви; [147:5] дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел; [147:6] хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои? [147:7] Пра'ти словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат. [147:8] Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби - Израилю. [147:9] На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
[148] (Алилуия.) [148:1] Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. [148:2] Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства. [148:3] Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. [148:4] Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата. [148:5] Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза - и се създадоха,) заповяда - и се сътвориха; [148:6] постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат. [148:7] Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни, [148:8] огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му, [148:9] планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри, [148:10] зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати, [148:11] земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии, [148:12] момци и девойки, старци и деца - [148:13] всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята. [148:14] Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
[149] (Алилуия.) [149:1] Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите. [149:2] Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар. [149:3] Да хвалят името Му с хора', с тимпан и гусли да Му пеят, [149:4] защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение. [149:5] Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си. [149:6] Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им, [149:7] за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената, [149:8] да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни, [149:9] да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
[150] (Алилуия.) [150:1] Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. [150:2] Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. [150:3] Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. [150:4] Хвалете Го с тимпан и хора', хвалете Го със струни и органи. [150:5] Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. [150:6] Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия. Псалом Давидов, на едноборството с Голиата *. * У Евреите няма този псалом; той е преведен от гръцки. [:1] Бях най-малък от братята си и най-млад в дома на баща си; пасях бащините си овци. [:2] Ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир. [:3] И кой би възвестил на моя Господ? Сам Господ, Сам Той ме чу. [:4] Той прати Своя вестител, взе ме от бащините ми овци и ме помаза с елея на Своето помазание. [:5] Братята ми бяха прекрасни и големи, но Господ не благоволи да избере измежду тях. [:6] Излязох аз срещу чужденеца, и той ме прокле със своите идоли. [:7] Но аз измъкнах меча му, обезглавих го и избавих от позор синовете Израилеви.) |