[1:1] Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, [1:2] за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; [1:3] за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; [1:4] да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. [1:5] Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, [1:6] за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. [1:7] Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. [1:8] Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, [1:9] защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. [1:10] Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; [1:11] ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, [1:12] жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; [1:13] да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; [1:14] ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - [1:15] синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, [1:16] защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: [1:17] не напразно се разпъва мрежа пред птици. [1:18] Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. [1:19] Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. [1:20] Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; [1:21] проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: [1:22] "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? [1:23] Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. [1:24] Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; [1:25] и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. [1:26] Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, [1:27] кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. [1:28] Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. [1:29] Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; [1:30] задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, [1:31] затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. [1:32] Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; [1:33] но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."
[2:1] Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, [2:2] тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; [2:3] ако призоваваш знанието и викаш към разума; [2:4] ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - [2:5] ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. [2:6] Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; [2:7] Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; [2:8] Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. [2:9] Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. [2:10] Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, [2:11] тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, [2:12] за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, [2:13] от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; [2:14] от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, [2:15] чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; [2:16] за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, [2:17] която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. [2:18] Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; [2:19] никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. [2:20] Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; [2:21] защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; [2:22] а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.
[3:1] Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; [3:2] защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. [3:3] Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - [3:4] и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. [3:5] Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. [3:6] Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. [3:7] Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: [3:8] това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. [3:9] Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - [3:10] и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. [3:11] Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; [3:12] защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. [3:13] Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - [3:14] защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: [3:15] тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. [3:16] В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) [3:17] пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. [3:18] Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват. [3:19] Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; [3:20] чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. [3:21] Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - [3:22] и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. [3:23] Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. [3:24] Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. [3:25] Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; [3:26] защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. [3:27] Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. [3:28] Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) [3:29] Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. [3:30] Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. [3:31] Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; [3:32] защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. [3:33] Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. [3:34] Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат. [3:35] Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.
[4:1] Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, [4:2] защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. [4:3] Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; [4:4] и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. [4:5] Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. [4:6] Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди. [4:7] Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. [4:8] Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, [4:9] ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. [4:10] Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота. [4:11] Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. [4:12] Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш. [4:13] Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот. [4:14] Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; [4:15] остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; [4:16] защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение; [4:17] защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж. [4:18] Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне. [4:19] А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат. [4:20] Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми; [4:21] да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си: [4:22] защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло. [4:23] От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. [4:24] Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи. [4:25] Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе. [4:26] Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки. [4:27] Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото [4:28] (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени. [4:29] Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
[5:1] Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, [5:2] за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) [5:3] защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; [5:4] но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; [5:5] нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята. [5:6] Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. [5:7] И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. [5:8] Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й, [5:9] за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; [5:10] за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. [5:11] И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, - [5:12] и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, [5:13] защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: [5:14] безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!" [5:15] Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. [5:16] Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите; [5:17] нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. [5:18] Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, [5:19] с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно. [5:20] И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? [5:21] Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. [5:22] Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: [5:23] той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
[6:1] Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, [6:2] ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. [6:3] Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; [6:4] не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, [6:5] спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. [6:6] Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. [6:7] Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; [6:8] но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) [6:9] Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? [6:10] Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: [6:11] и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) [6:12] Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, [6:13] намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; [6:14] в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. [6:15] Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. [6:16] Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: [6:17] очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, [6:18] сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, [6:19] лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. [6:20] Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; [6:21] вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. [6:22] Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: [6:23] защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота, [6:24] за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. [6:25] Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, [6:26] защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. [6:27] Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? [6:28] Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? [6:29] Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. [6:30] Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; [6:31] хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. [6:32] Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: [6:33] бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, [6:34] защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, [6:35] няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
[7:1] Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.) [7:2] Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си. [7:3] Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си. [7:4] Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник, [7:5] за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си. [7:6] Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка, [7:7] и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък, [7:8] който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща, [7:9] по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака. [7:10] И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце, [7:11] бъбрива и необуздана, нозете й се не спират вкъщи: [7:12] ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки. [7:13] Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше; [7:14] "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си; [7:15] затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих те; [7:16] с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски; [7:17] спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин; [7:18] дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов, [7:19] защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път; [7:20] кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние." [7:21] С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя. [7:22] Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел, [7:23] докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел. [7:24] И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. [7:25] Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й, [7:26] защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея: [7:27] нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
[8:1] Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си? [8:2] Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища; [8:3] тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата: [8:4] "към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас! [8:5] Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум. [8:6] Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; [8:7] защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; [8:8] всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; [8:9] те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. [8:10] Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато; [8:11] защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. [8:12] Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. [8:13] Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. [8:14] Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. [8:15] Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; [8:16] чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни. [8:17] Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят; [8:18] у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда; [8:19] плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро. [8:20] Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, [8:21] за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.) [8:22] Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; [8:23] отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. [8:24] Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. [8:25] Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, [8:26] когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. [8:27] Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, [8:28] когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, [8:29] когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, - [8:30] аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, [8:31] веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки. [8:32] И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! [8:33] Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. [8:34] Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! [8:35] Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; [8:36] а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."
[9:1] Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, [9:2] закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; [9:3] проводи слугите си да възвестят от градските височини: [9:4] "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: [9:5] "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; [9:6] оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." [9:7] Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. [9:8] Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, [9:9] дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. [9:10] Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; [9:11] защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот. [9:12] (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) [9:13] Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, [9:14] сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, [9:15] за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: [9:16] "който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: [9:17] "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". [9:18] И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.
[10:1] Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. [10:2] Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. [10:3] Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. [10:4] Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. [10:5] Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. [10:6] Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. [10:7] Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. [10:8] Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. [10:9] Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. [10:10] Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. [10:11] Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. [10:12] Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. [10:13] В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. [10:14] Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. [10:15] Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. [10:16] Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. [10:17] Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. [10:18] Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. [10:19] При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. [10:20] Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. [10:21] Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. [10:22] Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга. [10:23] За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта. [10:24] От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни. [10:25] Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи. [10:26] Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат. [10:27] Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят. [10:28] Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине. [10:29] Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие. [10:30] Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята. [10:31] От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. [10:32] Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.
[11:1] Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. [11:2] Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) [11:3] Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. [11:4] Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. [11:5] Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. [11:6] Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. [11:7] Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. [11:8] Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. [11:9] Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. [11:10] Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. [11:11] С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. [11:12] Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи. [11:13] Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата. [11:14] Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува. [11:15] Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност. [11:16] Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотни), а трудолюбивите придобиват богатство. [11:17] Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си. [11:18] Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска. [11:19] Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. [11:20] Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. [11:21] Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. [11:22] Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. [11:23] Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. [11:24] Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. [11:25] Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. [11:26] Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. [11:27] Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. [11:28] Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. [11:29] Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. [11:30] Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. [11:31] Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
[12:1] Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. [12:2] Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. [12:3] Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. [12:4] Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. [12:5] Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. [12:6] Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват. [12:7] Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои. [12:8] Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение. [12:9] По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. [12:10] Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко. [12:11] Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.) [12:12] Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд. [12:13] Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.) [12:14] От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му. [12:15] Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър. [12:16] Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението. [12:17] Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама. [12:18] Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. [12:19] Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг. [12:20] В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост. [12:21] На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини. [12:22] Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему. [12:23] Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. [12:24] Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. [12:25] Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. [12:26] Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. [12:27] Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. [12:28] В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
[13:1] Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. [13:2] От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. [13:3] Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. [13:4] Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. [13:5] Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. [13:6] Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. [13:7] Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. [13:8] С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. [13:9] Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.) [13:10] От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват. [13:11] Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава. [13:12] Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот. [13:13] Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде. [13:14] (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.) [13:15] Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. [13:16] Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток. [13:17] Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост. [13:18] Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение. [13:19] Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. [13:20] Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. [13:21] Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. [13:22] Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. [13:23] Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. [13:24] Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. [13:25] Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. [13:26] Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
[14:1] Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. [14:2] Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. [14:3] В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. [14:4] Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. [14:5] Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. [14:6] Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. [14:7] Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста. [14:8] Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. [14:9] Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение. [14:10] Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му. [14:11] Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. [14:12] Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. [14:13] И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга. [14:14] Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите. [14:15] Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. [14:16] Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. [14:17] Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. [14:18] Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. [14:19] Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. [14:20] Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. [14:21] Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. [14:22] Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. [14:23] От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. [14:24] Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. [14:25] Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. [14:26] В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. [14:27] Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. [14:28] В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. [14:29] У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. [14:30] Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. [14:31] Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. [14:32] За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. [14:33] Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. [14:34] Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. [14:35] Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
[15:1] (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. [15:2] На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. [15:3] Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. [15:4] Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа. [15:5] Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.) [15:6] В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца - разсипия. [15:7] На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това. [15:8] На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему. [15:9] На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича. [15:10] Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине. [15:11] Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки. [15:12] Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите. [15:13] Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада. [15:14] На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят. [15:15] На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир. [15:16] По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги. [15:17] По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза. [15:18] Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва. [15:19] Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък. [15:20] Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. [15:21] За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. [15:22] Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. [15:23] Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! [15:24] За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. [15:25] Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. [15:26] Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. [15:27] Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. [15:28] Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) [15:29] Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. [15:30] Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. [15:31] Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. [15:32] Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. [15:33] Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.
[16:1] Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. [16:2] Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. [16:3] Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. [16:4] Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. [16:5] Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) [16:6] С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. [16:7] Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. [16:8] По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. [16:9] Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва. [16:10] В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд. [16:11] Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата. [16:12] Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава. [16:13] Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина. [16:14] Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя. [16:15] В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд. [16:16] Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро. [16:17] Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. [16:18] Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. [16:19] По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. [16:20] Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. [16:21] Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. [16:22] Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. [16:23] Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. [16:24] Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. [16:25] Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. [16:26] Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. [16:27] Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. [16:28] Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. [16:29] Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; [16:30] замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). [16:31] Седина в пътя на правдата е венец на слава. [16:32] Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. [16:33] Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
[17:1] По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. [17:2] Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. [17:3] Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. [17:4] Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. [17:5] Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). [17:6] Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) [17:7] На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. [17:8] Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. [17:9] Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. [17:10] На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. [17:11] Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. [17:12] По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. [17:13] Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. [17:14] Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. [17:15] Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. [17:16] За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) [17:17] Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. [17:18] Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. [17:19] Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. [17:20] Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. [17:21] Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. [17:22] Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. [17:23] Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. [17:24] Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. [17:25] Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. [17:26] Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. [17:27] Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. [17:28] И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
[18:1] Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. [18:2] Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. [18:3] С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. [18:4] Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. [18:5] Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда. [18:6] Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой. [18:7] Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му. [18:8] (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.) [18:9] Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата. [18:10] Нехайният в работата си е брат на разсипника. [18:11] Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е. [18:12] Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда. [18:13] Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава. [18:14] Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него. [18:15] Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи? [18:16] Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание. [18:17] Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда. [18:18] Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва. [18:19] Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните. [18:20] Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост. [18:21] От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища. [18:22] Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му. [18:23] Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.) [18:24] Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо. [18:25] Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.
[19:1] По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав. [19:2] Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се. [19:3] Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа. [19:4] Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му. [19:5] Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси. [19:6] Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци. [19:7] Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но - и това няма. [19:8] Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро. [19:9] Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине. [19:10] На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе. [19:11] Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки. [19:12] Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева. [19:13] Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук. [19:14] Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа. [19:15] Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад. [19:16] Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине. [19:17] Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. [19:18] Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му. [19:19] Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече. [19:20] Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър. [19:21] В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. [19:22] Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът. [19:23] Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. [19:24] Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. [19:25] Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката. [19:26] Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен. [19:27] Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума. [19:28] Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда. [19:29] Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.
[20:1] Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. [20:2] Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. [20:3] Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив. [20:4] Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо. [20:5] Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. [20:6] Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? [20:7] Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. [20:8] Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло. [20:9] Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"? [20:10] Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа. [20:11] Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му? [20:12] Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал. [20:13] Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита. [20:14] "Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се. [20:15] Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ. [20:16] Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. [20:17] Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват. [20:18] Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води' война. [20:19] Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. [20:20] Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. [20:21] Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле. [20:22] Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави' на Господа, и Той ще те запази. [20:23] Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо. [20:24] Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? [20:25] Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. [20:26] Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. [20:27] Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето. [20:28] Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. [20:29] Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината. [20:30] Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
[21:1] Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска. [21:2] Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата. [21:3] Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва. [21:4] Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях. [21:5] Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия. [21:6] Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта. [21:7] Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата. [21:8] Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави. [21:9] По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща. [21:10] Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му. [21:11] Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание. [21:12] Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие. [21:13] Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят. [21:14] Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост. [21:15] Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло. [21:16] Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците. [21:17] Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее. [21:18] Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния. [21:19] По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена. [21:20] Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява. [21:21] Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава. [21:22] Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали. [21:23] Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди. [21:24] Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта. [21:25] Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят; [21:26] той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. [21:27] Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство. [21:28] Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги. [21:29] Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си. [21:30] Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа. [21:31] Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
[22:1] По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. [22:2] Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. [22:3] Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. [22:4] Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот. [22:5] По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях. [22:6] Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее. [22:7] Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца. [22:8] Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.) [22:9] Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.) [22:10] Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня. [22:11] Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел. [22:12] Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря. [22:13] Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!" [22:14] Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея. [22:15] Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него. [22:16] Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее. [22:17] Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание; [22:18] защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти. [22:19] За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни. [22:20] Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах, [22:21] за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат. [22:22] Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, - [22:23] защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им. [22:24] Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, [22:25] за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си. [22:26] Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове: [22:27] ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе? [22:28] Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали. [22:29] Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
[23:1] Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти, [23:2] и тури преграда на гърлото си, ако си лаком. [23:3] Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна. [23:4] Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли. [23:5] Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето. [23:6] Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби; [23:7] защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; "яж и пий", ти казва, но сърцето му не е с тебе. [23:8] Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш. [23:9] В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи. [23:10] Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай; [23:11] защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе. [23:12] Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи. [23:13] Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре; [23:14] ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята. [23:15] Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва; [23:16] ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право. [23:17] Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен; [23:18] защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена. [23:19] Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път. [23:20] Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, - [23:21] защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи. [23:22] Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее. [23:23] Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум. [23:24] Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се. [23:25] Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила. [23:26] Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, - [23:27] защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец; [23:28] тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците. [23:29] У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи? [23:30] У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино. [23:31] Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее; [23:32] отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида; [23:33] очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно; [23:34] и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта. [23:35] (И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."
[24:1] Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях, [24:2] защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят. [24:3] С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва, [24:4] и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот. [24:5] Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си, [24:6] затова с обмисляне води' войната си, и успех ще има при много съвещания. [24:7] Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите. [24:8] Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик. [24:9] Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците. [24:10] Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата. [24:11] Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване. [24:12] Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му. [24:13] Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти: [24:14] такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена. [24:15] Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му, [24:16] защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел. [24:17] Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне. [24:18] Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си. [24:19] Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци, [24:20] защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне. [24:21] Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай, [24:22] защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае? [24:23] Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие. [24:24] Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят; [24:25] а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение. [24:26] В уста целува оня, който отговаря с верни думи, [24:27] Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай. [24:28] Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си? [24:29] Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му. [24:30] Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек; [24:31] и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила. [24:32] И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих: [24:33] "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, - [24:34] и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."
[25:1] И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия. [25:2] Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите. [25:3] Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо. [25:4] Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря; [25:5] отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда. [25:6] Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците; [25:7] защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти. [25:8] Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами? [25:9] Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай, [25:10] за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.) [25:11] Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички. [25:12] Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато. [25:13] Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар. [25:14] Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци. [25:15] Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши. [25:16] Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш. [25:17] Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази. [25:18] Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си. [25:19] Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден. [25:20] Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.) [25:21] Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода; [25:22] защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде. [25:23] Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица. [25:24] По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща. [25:25] Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна. [25:26] Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец. [25:27] Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава. [25:28] Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.
[26:1] Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец. [26:2] Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне. [26:3] Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци. [26:4] Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему; [26:5] не отговаряй на глупеца според глупостта му *, за да се не помисли за мъдър. [26:6] Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност. [26:7] Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци. [26:8] Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец. [26:9] Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци. [26:10] Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава. [26:11] Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост. [26:12] Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему. [26:13] Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!" [26:14] Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си. [26:15] Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си. [26:16] Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят. [26:17] Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши. [26:18] Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт, [26:19] тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах". [26:20] Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва. [26:21] Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва. [26:22] Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата. [26:23] Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце. [26:24] С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои. [26:25] Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии. [26:26] Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно. [26:27] Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне. [26:28] Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение. * Според превода на 70-те: "не възразявай на глупеца срещу глупостта му".
[27:1] Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден. [27:2] Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти. [27:3] Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия. [27:4] Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта? [27:5] По-добре открито изобличение, нежели скрита любов. [27:6] Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази. [27:7] Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко. [27:8] Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си. [27:9] Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет. [27:10] Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч. [27:11] Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови. [27:12] Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват. [27:13] Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. [27:14] Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец. [27:15] Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са: [27:16] който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само' се обажда. [27:17] Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си. [27:18] Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче'тен ще бъде. [27:19] Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека. [27:20] Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.) [27:21] Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.) [27:22] Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него. [27:23] Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата; [27:24] защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род? [27:25] Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински. [27:26] Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви. [27:27] И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
[28:1] Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв. [28:2] Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна. [28:3] Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните. [28:4] Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях. [28:5] Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират. [28:6] По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат. [28:7] Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си. [28:8] Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните. [28:9] Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота. [28:10] Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро. [28:11] Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи. [28:12] Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият. [28:13] Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван. [28:14] Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда. [28:15] Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ. [28:16] Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни. [28:17] Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване. [28:18] Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях. [28:19] Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия. [28:20] Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан. [28:21] Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда. [28:22] Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне. [28:23] Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае. [28:24] Който окрадва баща си и майка си и казва: "това не е грях", той е съучастник на грабители. [28:25] Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува. [28:26] Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен. [28:27] Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван. [28:28] Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.
[29:1] Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление. [29:2] Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка. [29:3] Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява. [29:4] Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я. [29:5] Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му. [29:6] Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва. [29:7] Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото. [29:8] Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта. [29:9] Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой. [29:10] Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот. [29:11] Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа. [29:12] Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви. [29:13] Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите. [29:14] Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги. [29:15] Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си. [29:16] Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение. [29:17] Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти. [29:18] Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е. [29:19] Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша. [29:20] Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему. [29:21] Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син. [29:22] Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши. [29:23] Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест. [29:24] Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда. [29:25] Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност. [29:26] Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа. [29:27] Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.
[30:1] Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала: [30:2] Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки, [30:3] не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите. [30:4] Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли? [30:5] Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава. [30:6] Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец. [30:7] За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра: [30:8] суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб, [30:9] да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно. [30:10] Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват. [30:11] Има род, който кълне баща си и не благославя майка си. [30:12] Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си. [30:13] Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му! [30:14] Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотните между людете. [30:15] Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" - [30:16] преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!" [30:17] Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено! [30:18] Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам: [30:19] път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица. [30:20] Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила". [30:21] От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи: [30:22] от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб, [30:23] от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си. [30:24] Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите: [30:25] мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната; [30:26] хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала; [30:27] скакалците цар нямат, но излизат всички стройно; [30:28] паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати. [30:29] Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат: [30:30] лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого; [30:31] конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ. [30:32] Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста; [30:33] защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.
[31:1] Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му: [31:2] Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми? [31:3] Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват. [31:4] Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер, [31:5] за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените. [31:6] Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа; [31:7] нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си. [31:8] Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. [31:9] Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. [31:10] Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; [31:11] сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; [31:12] тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. [31:13] Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си. [31:14] Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна. [31:15] Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си. [31:16] Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе. [31:17] Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си. [31:18] Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем. [31:19] Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното. [31:20] Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава. [31:21] Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. [31:22] Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. [31:23] Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. [31:24] Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. [31:25] Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. [31:26] С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. [31:27] Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. [31:28] Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали: [31:29] "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички". [31:30] Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. [31:31] Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите! |