[1:1] Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино. [1:2] От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите. [1:3] Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! [1:4] Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси. [1:5] Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих. [1:6] Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари? [1:7] Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри. [1:8] Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна! [1:9] Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците; [1:10] ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки. [1:11] Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си. [1:12] Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми. [1:13] Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя. [1:14] Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови. [1:15] Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина. [1:16] Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.
[2:1] Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин! [2:2] Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите. [2:3] Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми. [2:4] Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов. [2:5] Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. [2:6] Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща. [2:7] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля. [2:8] Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите. [2:9] Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката. [2:10] Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез! [2:11] Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана; [2:12] цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни; [2:13] смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез! [2:14] Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно. [2:15] Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали." [2:16] Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове. [2:17] Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
[3:1] Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих. [3:2] Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих. [3:3] Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги оногова, когото обича душата ми? [3:4] Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си. [3:5] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля. [3:6] Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове? [3:7] Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци. [3:8] Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх. [3:9] Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво; [3:10] стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски. [3:11] Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
[4:1] Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина; [4:2] зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им; [4:3] устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови; [4:4] шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци; [4:5] двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове. [4:6] Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила. [4:7] Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! [4:8] Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини! [4:9] Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си. [4:10] О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати. [4:11] Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско! [4:12] Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; [4:13] твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди, [4:14] нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати; [4:15] ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан. [4:16] Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.
[5:1] Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте! [5:2] Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага. [5:3] Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям? [5:4] Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него. [5:5] Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката. [5:6] Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше. [5:7] Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените. [5:8] Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов. [5:9] Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш? [5:10] Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други; [5:11] главата му - чисто злато; къдрите му - вълнисти, черни като врана; [5:12] очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство; [5:13] бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна; [5:14] ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири; [5:15] нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър; [5:16] устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
[6:1] Хор. отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе. [6:2] Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. [6:3] Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете. [6:4] Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена. [6:5] Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. [6:6] Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма; [6:7] твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови. [6:8] Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми, [6:9] но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха: [6:10] "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?" [6:11] Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете? [6:12] Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
[7:1] Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! - Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско? [7:2] Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник; [7:3] коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти - купен пшеница, обиколен с кринове; [7:4] двете твои ненки - като две яренца, сърнински близначета; [7:5] шията ти - като стълб от слонова кост; очите ти - Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти - ливанска кула, обърната към Дамаск; [7:6] главата ти на тебе - като Кармил; и косата на главата ти - като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри. [7:7] Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност! [7:8] Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки - на гроздове. [7:9] Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри - като мирис от ябълка; [7:10] устата ти са като най-добро вино. - Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени. [7:11] Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене. [7:12] Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата; [7:13] утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки. [7:14] Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
[8:1] О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат. [8:2] Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове. [8:3] Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. [8:4] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля. [8:5] Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка. [8:6] Положи' ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен. [8:7] Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение. [8:8] Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници? [8:9] Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски. [8:10] Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита. [8:11] Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника. [8:12] Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му. [8:13] Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам. [8:14] Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини! |