[1:1] Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник. [1:2] Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове. [1:3] Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места. [1:4] Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него! [1:5] Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага. [1:6] И отлетя от дъщерята Сионова всичкото й великолепие; князете й са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача. [1:7] Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи. [1:8] Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад. [1:9] По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!" [1:10] Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание. [1:11] Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!" [1:12] Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв? [1:13] Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден. [1:14] Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са сплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя. [1:15] Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда. [1:16] Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя. [1:17] Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях. [1:18] Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен. [1:19] Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят. [1:20] Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт. [1:21] Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене! [1:22] Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.
[2:1] Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв. [2:2] Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти; [2:3] в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо; [2:4] изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си. [2:5] Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач. [2:6] И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник. [2:7] Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден. [2:8] Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени. [2:9] Портите й в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят й и князете й са сред езичниците; няма вече закон, и пророците й се не удостояват с видения от Господа. [2:10] Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски. [2:11] Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици. [2:12] Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: "де има жито и вино?" - и предават душите си в майчините си прегръдки. [2:13] Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери? [2:14] Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание. [2:15] Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: "това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?" [2:16] Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: "погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!" [2:17] Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели. [2:18] Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си. [2:19] Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици. [2:20] "Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод - младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк? [2:21] Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно." [2:22] Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
[3:1] Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв; [3:2] Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина. [3:3] Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си. [3:4] Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми; [3:5] загради ме и обиколи с горчила и теглила; [3:6] тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна, [3:7] обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми [3:8] и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми; [3:9] с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми; [3:10] Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място; [3:11] изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи; [3:12] изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите; [3:13] устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си. [3:14] Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен. [3:15] Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои; [3:16] разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри. [3:17] И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване [3:18] и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа. [3:19] Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката. [3:20] Крепко помни това моята душа и отпада в мен. [3:21] Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование: [3:22] по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало: [3:23] то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност! [3:24] Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам. [3:25] Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. [3:26] Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа. [3:27] Добре е човеку, кога носи иго на младини. [3:28] Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него. [3:29] Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда"; [3:30] подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули, [3:31] понеже не навеки оставя Господ. [3:32] Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост. [3:33] Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки. [3:34] Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята, [3:35] кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния, [3:36] кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види? [3:37] Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"? [3:38] Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие? [3:39] За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си. [3:40] Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. [3:41] Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата; [3:42] ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади; [3:43] Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше; [3:44] Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва; [3:45] смет и гнусота ни направи Ти сред народите. [3:46] Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове. [3:47] Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял. [3:48] Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ. [3:49] Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение, [3:50] докле Господ милостно ме погледне и види от небесата. [3:51] Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град. [3:52] Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина; [3:53] захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни. [3:54] Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах". [3:55] Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма. [3:56] Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач! [3:57] Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се! [3:58] Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми. [3:59] Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми! [3:60] Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене; [3:61] Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене, [3:62] речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден. [3:63] Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях. [3:64] Отплати им, Господи, според делата на ръцете им; [3:65] прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им; [3:66] преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
[4:1] Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища. [4:2] Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка! [4:3] Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня; [4:4] езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава. [4:5] Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят. [4:6] Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него. [4:7] Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир; [4:8] а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво. [4:9] Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове. [4:10] Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ. [4:11] Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му. [4:12] Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски. [4:13] Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници; [4:14] скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им. [4:15] "Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!" [4:16] Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат. [4:17] Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси. [4:18] А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде. [4:19] Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята. [4:20] Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите. [4:21] Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш. [4:22] Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
[5:1] Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание: [5:2] нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници; [5:3] останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици. [5:4] Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари. [5:5] Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма. [5:6] Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб. [5:7] Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония. [5:8] Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им. [5:9] Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята. [5:10] Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад. [5:11] Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски. [5:12] Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха. [5:13] Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва. [5:14] Старци вече не седят при порти; юноши не пеят. [5:15] Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора' се обърнаха на тъга. [5:16] Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме! [5:17] От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи. [5:18] Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея. [5:19] Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род. [5:20] Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време? [5:21] Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време. [5:22] Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно? |