| * Това послание е преведено от гръцки.
[1:1] Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога. [1:2] Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар. [1:3] Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир. [1:4] Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците. [1:5] Пазете се, да не заприличате и вие на другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико! [1:6] Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души. [1:7] Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят. [1:8] И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове. [1:9] Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си; [1:10] отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде. [1:11] Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха. [1:12] В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много. [1:13] Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него. [1:14] Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях. [1:15] Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове. [1:16] Откак ги турят в капищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите. [1:17] И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завори, за да ги не ограбят разбойници; [1:18] жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят. [1:19] Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат. [1:20] Лицата им са черни от кадежа в капищата. [1:21] По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки. [1:22] От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях. [1:23] Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали. [1:24] За висока цена са купени, а дух у тях няма. [1:25] Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат; [1:26] защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви. [1:27] Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен. [1:28] До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях. [1:29] Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове. [1:30] И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави: [1:31] реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели. [1:32] Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си. [1:33] Ако изпитват от някого зло или добро, - не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят. [1:34] Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, - не го изискват. [1:35] От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват; [1:36] на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат; [1:37] към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро. [1:38] Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят. [1:39] Та как може да се помисли или каже, че те са богове? [1:40] При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува. [1:41] И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни. [1:42] Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици. [1:43] И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана. [1:44] Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове? [1:45] Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят. [1:46] И които ги правят, не са дълговечни; [1:47] та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци. [1:48] Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях. [1:49] Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове? [1:50] Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие. [1:51] Та кой след това не ще разбере, че те не са богове? [1:52] Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават; [1:53] съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни [1:54] като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят. [1:55] Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове? [1:56] Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато: [1:57] като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат. [1:58] Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове. [1:59] Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни. [1:60] Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее. [1:61] И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта. [1:62] Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила. [1:63] Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете? [1:64] И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях. [1:65] Царе те не ще прокълнат, нито благословят; [1:66] личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината. [1:67] Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат. [1:68] И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях. [1:69] Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове. [1:70] Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина. [1:71] От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната. [1:72] И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор. |