| * Тая книга е преведена от гръцки.
[1:1] Думи на книгата, която написа Варух, син на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, Хелкиев син, във Вавилон, [1:2] в петата година, в седмия ден на месеца, в онуй време, когато халдеите превзеха Иерусалим и го с огън изгориха. [1:3] И прочете Варух думите на тая книга гласно пред Иехония, син Иоакимов, иудейски цар, гласно пред целия народ, дошъл да слуша книгата, [1:4] гласно пред велможите и пред царските синове, гласно пред старейшините и гласно пред целия народ, от малък до голям, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд. [1:5] И те плакаха и постиха, молиха се пред Господа [1:6] и събраха сребро, всеки според силите си, [1:7] та пратиха в Иерусалим до първосвещеник Иоакима, син на Хелкия, Саломов син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Иерусалим, [1:8] когато Варух взе отнесените из храма съдове на Господния дом, за да ги върне в Иудейската земя, в десетия ден на месец сиуал, сребърните съдове, които бе направил иудейският цар Седекия, Иосиев син, [1:9] след като Навуходоносор, вавилонски цар, бе преселил от Иерусалим Иехония и князете, затворниците и велможите и народа на страната, и ги бе довел във Вавилон. [1:10] И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тамян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог, [1:11] и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето. [1:12] И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях. [1:13] Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му доднес; [1:14] и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити; [1:15] и кажете: у Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата, като днес, у всеки иудеин и у живеещите в Иерусалим, [1:16] у царете ни и у князете ни, у свещениците ни, у пророците ни и у бащите ни, [1:17] задето съгрешихме пред Господа, [1:18] и Му се не покорявахме, и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да ходим според заповедите на Господа, които е дал пред лицето ни. [1:19] От оня ден, в който Господ изведе бащите ни из Египетската земя, и доднес ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не ни беше грижа, че не слушахме гласа Му. [1:20] Затова ни сполетяха бедствия и клетва, - както днес, - която Господ определи пред Своя раб Моисея в оня ден, в който изведе бащите ни из Египетската земя, за да ни даде земя, в която тече мед и мляко. [1:21] И не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всички думи на пророците, които Той праща при нас, [1:22] и ходехме всеки според мислите на своето зло сърце, служейки на други богове, вършейки зли дела пред очите на Господа, нашия Бог.
[2:1] И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин, [2:2] че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе, както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон, [2:3] че ние ще ядем - един плътта на сина си, а друг - плътта на дъщеря си. [2:4] И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ. [2:5] И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му. [2:6] У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни - срам по лицата, като днес. [2:7] Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха. [2:8] Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце. [2:9] И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам. [2:10] Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни. [2:11] И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес: [2:12] ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш! [2:13] Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна. [2:14] Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха, [2:15] та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му. [2:16] Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй! [2:17] Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу, [2:18] но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи! [2:19] Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш; [2:20] защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците. [2:21] Тъй казва Господ: наведете рамената си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви; [2:22] ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар, [2:23] Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели. [2:24] Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място. [2:25] И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание. [2:26] Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин. [2:27] Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие, [2:28] както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки: [2:29] ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна. [2:30] Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение, [2:31] и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, - и ще разумеят, и уши, - и ще чуят. [2:32] И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име [2:33] и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа. [2:34] И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят. [2:35] И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
[3:1] Господи, Вседържителю, Боже Израилев! утеснена душа и унил дух вика към Тебе: [3:2] чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе; [3:3] Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем. [3:4] Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия. [3:5] Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време, [3:6] защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи! [3:7] Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе. [3:8] Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог. [3:9] Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта. [3:10] Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите, [3:11] причислен си към тия, които са в ада, [3:12] оставил си източника на премъдростта. [3:13] Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека. [3:14] Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът. [3:15] Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница? [3:16] Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни [3:17] и събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат? [3:18] Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат? [3:19] Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха. [3:20] По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха; [3:21] не разбраха пътеките й, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път. [3:22] И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман. [3:23] Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки. [3:24] О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение! [3:25] Голям е той и няма край, висок е и неизмерим. [3:26] Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война. [3:27] Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта; [3:28] и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие. [3:29] Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците? [3:30] Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея - по-добрата от чисто злато? [3:31] Никой не знае пътя й, ни помисля за пътеките й. [3:32] Но Знаещият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни, [3:33] Който праща светлината, - и тя иде, повика я, - и тя го послуша с трепет; [3:34] и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха. [3:35] Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец. [3:36] Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. [3:37] Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. [3:38] След това Той се яви на земята и живя между людете.
[4:1] Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. [4:2] Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! [4:3] Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. [4:4] Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу. [4:5] Дерзай, народе мой, паметнико Израилев! [4:6] Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете, [4:7] защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу. [4:8] Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа, [4:9] защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб, [4:10] защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях. [4:11] Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост. [4:12] Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон; [4:13] не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда. [4:14] Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им. [4:15] Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец, [4:16] и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите. [4:17] Аз пък с какво мога да ви помогна? [4:18] Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви. [4:19] Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях. [4:20] Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си. [4:21] Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце. [4:22] Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш. [4:23] Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки. [4:24] Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния. [4:25] Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му. [4:26] Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове. [4:27] Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това. [4:28] Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите, [4:29] защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение. [4:30] Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши. [4:31] Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане. [4:32] Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове; [4:33] защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение. [4:34] Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите й ще се обърнат в печал; [4:35] защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове. [4:36] Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога. [4:37] Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.
[5:1] Иерусалиме! снеми от себе си дрехата на плача и на твоето огорчение и се облечи с благолепие на слава от Бога навеки! [5:2] Облечи се с дреха на правда от Бога, тури на глава си венец на слава от Вечния, [5:3] защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава. [5:4] Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие. [5:5] Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заник-слънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях. [5:6] Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове; [5:7] защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава, [5:8] а горите и всяко благовонно дърво да правят сянка Израилю, по Божия повеля. [5:9] Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда. |