КНИГА НА ПРОРОК АВДИЙ



1

[1:1]  Видение на Авдия. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: "ставайте, и да излезем против него на война!"
[1:2]  Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.
[1:3]  Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: "кой ще ме свали на земята?"
[1:4]  Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
[1:5]  Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?
[1:6]  Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!
[1:7]  До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.
[1:8]  Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните - в планината Исавова?
[1:9]  Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство.
[1:10]  Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
[1:11]  В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Иерусалим, ти беше като един от тях.
[1:12]  Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.
[1:13]  Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,
[1:14]  нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,
[1:15]  защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
[1:16]  Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат - като да не са били.
[1:17]  А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.
[1:18]  И домът Иаковов ще бъде огън, домът Иосифов - пламък, а домът Исавов - слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.
[1:19]  И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината - филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
[1:20]  И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаанската земя до Сарепта, а преселниците из Иерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.
[1:21]  И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, - и царството ще бъде Господне.