[1:1] Филопатор, като се научи от дошлите при него, че Антиох отнел владените от него местности, даде заповед на всичките си войски, пеши и конници, и, като взе със себе си сестра си Арсиноя, тръгна за страна Рафия, дето бяха разположени на стан войските на Антиоха. [1:2] Тогава някой си Теодот, като реши да изпълни един свой замисъл, взе със себе си най-добре въоръжените люде, които му беше поверил Птоломей, и нощем се вмъкна в шатрата на Птоломея, за да го убие насаме и с това да предотврати войната; [1:3] но го излъга Доситей, син Дримилов, родом иудеин, който отпосле бе изменил на закона и отстъпил от отеческата вяра: той постави в шатрата един незначителен човек, комуто се и падна да приеме назначената за Птоломея смърт. [1:4] А когато се завърза упорна битка и Антиох надделяваше, Арсиноя с разпусната коса, с плач и сълзи ходеше по войската, убеждавайки настойчиво да се бият по-храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че, ако победят, ще даде всекиму по две мини злато. [1:5] И тъй се случи, че неприятелите бяха разбити в ръчен бой и много от тях бяха пленени. [1:6] Като постигна целта си, Филопатор намисли да премине през ближните градове, за да ги ободри. [1:7] След като изпълни това и раздаде на капищата дарове, той одушеви с мъжество подвластните нему. [1:8] Когато след това иудеите пратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изявят радост за станалото, той пожела да иде при тях, колкото се може по-скоро. [1:9] А като стигна в Иерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и извърши друго, каквото приличаше за свещеното място; [1:10] и когато влезе там, беше слисан от величието и благолепието, и, чудейки се на хубаво украсения храм, пожела да влезе в светилището. [1:11] Казаха му, че това не бива да прави, защото и от техния народ никому не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината; ала той не искаше никак да слуша. [1:12] Прочетоха му закона, но и тогава той не се остави от намерението си, думайки, че трябва да влезе: нека те бъдат лишени от тая чест, ала не аз. И питаше, защо, когато влизал в храма, никой от присъствуващите му не възбранил? [1:13] И когато един непредпазлив каза, че не са постъпили добре, той отговори: щом това е допуснато по каквато и да е причина, аз по всякакъв начин ще вляза, все едно - искат ли те, или не искат. [1:14] Тогава свещениците в свещени одежди паднаха ничком и се молеха на великия Бог да им помогне в тая неволя и да спре устрема на тогова, който насилствено се втурва; храмът се изпълни с писък и сълзи, а останалите в града се стекоха смутени, предполагайки, че се е случило нещо необикновено. [1:15] И затворените в стаите си девици излизаха с майките си, и, като си посипваха главите с пепел и прах, пълнеха стъгдите с плачове и ридания. [1:16] А други в цял накит, оставили приготвения за среща брачен чертог и подобаваща свенливост, без ред тичаха по града. [1:17] А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни - у дома си, други - по улиците, устремно се стичаха в пресветия храм. [1:18] И разнообразна беше молитвата на събралите се поради това светотатствено покушение. [1:19] Заедно с това някои от гражданите взеха смелост да не допускат да изпълни намерението си тоя, който настояваше да се вмъкне. Те взеха да викат, че трябва да грабнат оръжие и храбро да умрат за отеческия закон, и произведоха в храма голям смут; [1:20] но, бидейки с мъка задържани от старейшините и свещениците, те си останаха в същото молитвено положение. [1:21] Народът, както и преди, продължаваше да се моли. Дори старейшините, които бяха с царя, много пъти се опитваха да отвлекат гордия му ум от стореното намерение. [1:22] Но той, изпълнен с дързост, отблъсна всичко и вече правеше крачка напред, за да извърши докрай казаното по-преди. [1:23] Като видяха това и ония, що бяха с него, наченаха заедно с нашите да призовават Вседържителя, за да помогне в тая нужда и да не допусне такава беззаконна и надменна постъпка. [1:24] От общия напрегнат и болезнен народен вик се дигаше неизказан шум. [1:25] И сякаш, не само людете, но и самите стени и целите основи издаваха вик, като да умираха вече поради осквернението на свещеното място.
[2:1] А първосвещеник Симон, коленичил пред светилището и благоговейно прострял ръце, молеше се тъй: [2:2] "Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Светий между светиите, Единовластний, Вседържителю! Погледни милостно към нас, угнетяваните от тоя безбожник и нечестивец, надменен с дързост и сила. [2:3] Защото Ти, Който си всичко създал и всичко управляваш, си праведен Владика: Ти съдиш ония, които вършат нещо с дързост и гордост. [2:4] Ти едно време погуби ония, които вършеха беззаконие; между тях имаше исполини, които се надяваха на сила и дързост; тям напрати неизмерни води. [2:5] Ти изгори с огън и сяра содомци, които надменно постъпваха и се бяха прочули с порочни дела, като ги постави за пример на потомците. [2:6] Ти наказа с много и различни порази дръзкия фараон, който бе заробил Твоя свет народ Израиля; Ти яви Твоята власт и показа Твоята сила [2:7] и, когато той се спусна подире му, го потопи с колесниците му и с множество народ в морските дълбини; а ония, които се надяваха на Тебе, Владика на всяко създание, Ти прекара безвредно; и те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя. [2:8] Ти, Царю, Който си създал безпределната и неизмерна земя, избра тоя народ и освети това място за слава Тебе, Който от нищо нямаш нужда: Ти го прослави с величественото Си явяване и го обърна за слава на Твоето велико и многопочетно име. [2:9] От любов към дома Израилев Ти обеща, че, ако ни постигне нещастие и бъдем угнетени, ако дойдем на това място и се помолим, Ти ще чуеш молитвата ни. [2:10] И Ти си верен и истинен, защото много пъти, когато отците ни налегнеше неволя, Ти им помагаше в тяхната скръб и ги избавяше от големи опасности. [2:11] Ето и ние, Светий Царю, поради многото и големи наши грехове търпим неволя, предадени сме на враговете наши и от скърби изнемощяхме. [2:12] В такъв наш упадък тоя нечестивец се опитва да оскърби това свето място, посветено тук на земята на Твоето свето име. [2:13] Защото, макар Твоето жилище, небето на небесата, да е недостижимо за людете, но Ти, като си благоволил да явиш славата Си на Своя народ Израиля, осветил си това място. [2:14] Недей ни отмъщава за тяхната нечистота и недей ни наказва за осквернението, за да се не хвалят напусто беззаконниците в мислите си и да не тържествуват в гордостта на езика си, думайки: ние потъпкахме дома, светинята, както се потъпкват домове на гнусота. [2:15] Остави нашите грехове, опрости нашите неправди и покажи милостта Си в тоя час, - скоро да ни предвари Твоята щедрост. Дай хвала в устата на падналите духом и на съкрушените сърдечно; дарувай ни мир". [2:16] Тогава всевидещият Бог и над всички Светият между светиите, като чу смирената молитва, порази оногова, който се бе надигнал с насилие и дързост, като го разлюля насам и натам, както вятър - тръстика, тъй че той, лежейки неподвижен на пода и с разслабени членове, не можа дори и глас да издаде, постигнат от праведния съд. [2:17] Тогава неговите другари и телопазители, като видяха ненадейното и тежко наказание, що го постигна, и като се бояха да се не лиши от живот, бързо го изнесоха, поразени и те сами от необикновен страх. [2:18] След някое време, като дойде в себе си след претърпяното наказание, той никак се не разкая, а си отиде с жестоки заплахи. [2:19] Като се върна в Египет и почна да умножава делата на злобата си, той с речените участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда, не само се пресищаше с безбройни срамотии, но стигна до такава дързост, че изричаше проклятие върху иудеите, и мнозина от приятелите, гледайки от царя, и те вървяха по волята му. [2:20] Най-сетне той реши да опозори публично народа иудейски - и постави върху кулата на двореца си стълб, на който тури надпис: "който не принася жертви, той не бива да влиза в своите свещени места; а всички иудеи да се преброят като прост народ и да се запишат за роби, и които се противят, да бъдат насила довеждани и убивани; [2:21] а записаните да се отбележат, като им жигосат на тялото Дионисов знак - бръшлянов лист, след което да ги пущат в определеното им състояние с ограничени права". [2:22] Но, за да не стане омразен за всички, той прибави в надписа: "ако някои от тях пожелаят да живеят по езически обреди, тям да се дават равни права с александрийските граждани". [2:23] Затова някои, като презряха отечественото благочестие заради гражданско право, бързо се предадоха, като че биха могли от бъдните общения с царя да вземат участие в някаква голяма слава. [2:24] Но по-голямата част се укрепиха с мъжествен дух и не се отрекоха от благочестието; те си даваха парите за живота си и без страх се опитваха да се избавят от преброяването, имайки добра надежда да получат помощ, и се отвръщаха от изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ и отбягваха всяко общение с тях и приятелски обноски.
[3:1] Като се научи за това, нечестивецът тъй побесня, че не само се озлоби против иудеите, които живееха в Александрия, но показа люта вражда и против живеещите в цялата страна, като заповяда незабавно да ги съберат всички наедно и да ги предадат на най-позорна смърт. [3:2] Когато се готвеше тая работа, някои, едномислени с това злодейство, пръснаха лош слух против иудейския народ по повод на тая наредба, че те уж отбягват да изпълняват законните си длъжности. [3:3] Между това иудеите пазеха добро разположение и неизменна вярност към царете; но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон, и затова в някои случаи допускаха отстъпки и отмени. Поради това се и струваше на някои, че те са враждебни; но у всички други човеци с добро изпълнение на всичко справедливо те намираха благоволение. [3:4] При всичко това другородците не ценяха общоизвестното добро живуване на тоя народ. Те забелязваха само разликата в богопочитането и в храната и думаха, че тия люде не допускат обща трапеза ни с цар, ни с велможи, че те са завистници и големи неприятели на държавата, и по тоя начин разгласяваха за тях умишлени хули. [3:5] Елините пък, които живееха в града и не бяха видели от тях никаква обида, като гледаха неочакваното вълнение поради тия люде и внезапното стичане, макар че не можеха да им помогнат, - понеже наредбата беше царска, - пак ги утешаваха, негодуваха и се надяваха, че тая работа ще се измени; [3:6] защото не можеше да се пренебрегне такова множество народ, в нищо невиновен. [3:7] Впрочем някои съседи, приятели и търгуващи с тях, като приемаха тайно някои от тях, обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно за тяхна защита. [3:8] А той, възгордян от временно благополучие и пренебрегвайки властта на величайшия Бог, мислеше неизменно да остане в същия замисъл и написа против тях такова писмо: [3:9] "цар Птоломей Филопатор - до жителите на Египет и местните военачалници и войници праща привет и поздрав! И аз съм здрав, и делата ни добре успяват. [3:10] След похода, предприет от нас в Азия, който, както и сами знаете, с неочаквана помощ от боговете и с наша сила, според както желаехме, достигна честит край, ние мислехме добре да уредим народите, които живеят в Келе-Сирия и Финикия, не с оръжна сила, а с кротост и голямо човеколюбие, струвайки им добро на драго сърце. [3:11] Давайки по градовете богати приноси за храмовете, ние дойдохме и в Иерусалим да почетем светилището на тия негодници, които никога не се оставят от безумието си. [3:12] Но те, след като ни посрещнаха на думи драговолно, а всъщност коварно, когато искахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи и най-добри дарове, те, изпълнени с древната си гордост, забраниха ни входа, без да претърпят от нас насилие поради човеколюбието, което имаме към всички люде. [3:13] След като показаха явно своята враждебност против нас, те еднички от всички народи упорито се противят на царете и на своите благодетели и не искат да изпълняват нищо справедливо. [3:14] А ние, отнасяйки се търпеливо към тяхното безумие и тогава, когато се връщахме с победа, и в самия Египет приемайки човеколюбиво всички народи, постъпвахме, както трябваше. [3:15] Между това, като обявяваме на всички за нашата незлопаметност към техните еднородци, ние решихме да внесем коренна промяна, понеже те ни помагаха във войната и отдавна тям бяха искрено поверени твърде много работи, - пожелахме да ги удостоим дори с права на александрийско гражданство и да ги направим участници на вечното жречество. [3:16] А те схванаха това като нещо противно за себе си и, по природното си злонравие отхвърляйки доброто и теглейки винаги към зло, не само презряха неоценимото право на гражданство, но гласно и негласно се гнусят пред малцината от тях, които искрено са разположени към нас, като се надяват постоянно, че ние поради тяхното неуредно живуване ще отменим скоро нашите наредби. [3:17] Затова, като се доста убедихме от опит, че те при всеки случай питаят против нас неприязнени замисли, и като предвиждаме, че кога и да е, при възникнало неочаквано против нас възмущение, ние ще имаме зад себе си в лицето на тия нечестивци - предатели и люти врагове, [3:18] заповядваме: щом бъде получено това писмо, като оковете веднага насила и с мъки в железни вериги речените люде с жени и деца, отвред да ги пращате при нас за смъртно наказание, наказание безмилостно и позорно, достойно за такива зломисленици. [3:19] Ако те наведнъж бъдат наказани, надяваме се, че занапред нашите държавни работа ще тръгнат в съвършено благоустройство и най-добър ред. [3:20] Ако някой укрие някого от иудеите, било старец, било малко дете, дори и пеленаче, трябва да бъде погубен с целия си дом по най-жесток начин. [3:21] А който открие някого, той ще получи имота на виновника и още две хиляди драхми от царската хазна, ще получи свобода и ще бъде почетен. [3:22] Всяко място, дето бъде уловен криещ се иудеин, трябва да се опустоши и изгори, тъй че никому от смъртните да не бъде за нищо годно за вечни времена". Такъв беше смисълът на писмото.
[4:1] Навред, дето дойдеше тая заповед, у езичниците се уреждаха народни гощавки с радостни викове, като че вкоренилата се отдавна в душите вражда сега дързостно се показваше. [4:2] А между иудеите се начена безутешна скръб, горчив плач и ридание; защото идещите от всички страни пъшкания на ония, които оплакваха неочакваната, внезапно определената им погибел, палеха тяхното сърце. [4:3] Коя област или град, или кое заселище, или кои друмища се не изпълниха с техния плач и писък? [4:4] Жестоко и без всяка жалост те биваха вкупом изпращани от властите на всеки град, тъй че, при вида на това необикновено наказание, дори и някои от враговете, като гледаха общото страдание и се замисляха върху незнайната превратност на живота, оплакваха тяхното злочесто изгнание. [4:5] Подкарваха тълпа престарели, покрита със седини, прегърбени от старешка слабост в нозете, и, според както изискваше насилственото изгнание, безсрамно ги принуждаваха по-скоро да вървят. [4:6] Девици, току-що свързани със съпружески съюз и влезли в брачен чертог, вместо да ликуват, подземаха плач, посипваха с пепел благоуханните си от мазила коси и биваха водени без покривало; и вместо сватбени песни те подемаха общ писък, понеже другородците ги люто измъчваха. Влачеха ги открито и насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба. [4:7] А техните съпрузи, вместо с венци, превързани през вратовете с въжа, в цъфнала младежка възраст, вместо в гощавка и наслади младежки, прекарваха останалите дни на брака в плач, защото под нозете си виждаха зинал ад. [4:8] Водеха ги като зверове, оковани в железни вериги: едни бяха приковани за шията о корабните пейки, други бяха вързани за нозете с яки окови. Освен това, над тях имаше плътен под, и бяха отделени от светлина, тъй че, от всички страни заобиколени с тъмнина, през всичко време, докато плаваха, ги държаха като злосторници. [4:9] А когато ги доведоха до едно място, наречено Схедия, и плаването се свърши, както беше наредено от царя, тогава бе заповядано да ги оставят пред града в конедрума, който имаше широка окръжност и беше твърде сгоден за примерно поругание пред всички, които отиваха в града и които излизаха оттам за в страната, тъй че те ни с войската имаха общение, нито изобщо бяха удостоени с някакъв покрив. [4:10] Когато беше свършено това, и царят узна, че техни еднородци често излизали тайно из града да оплакват позорното бедствие на братята, разгневи се твърде много и поръча да се постъпи и с тия също така, както с ония, та да не получат никак по-малко наказание. [4:11] Той заповяда да преброят целия народ поименно, не заради тежка робия, преди малко възвестена, а за да ги измъчи с обявените наказания и най-сетне да ги погуби в един ден. [4:12] И макар това преброяване да ставаше с крайна бързина и с ревностна грижа от изгрев до заник-слънце, пак не можаха да го свършат напълно за четирийсет дена. [4:13] А царят прекомерно и непрестанно предавайки се на удоволствия, уреждаше гощавки пред всички идоли, и с ум, далеко отклонен от истината, и с нечисти уста славословеше ония, които бяха глухи и не могат да говорят или да помогнат, а против величайшия Бог говореше неприлично. [4:14] След като измина това време, писарите обадиха на царя, че те не са в състояние да преброят иудеите поради безбройното им множество; при това още по-голям брой от тях се намират по областите: едни са си у дома, други са пръснати по разни места, тъй че това не могат направи дори и всички власти в Египет. [4:15] А когато царят още по-строго ги заплашваше, предполагайки, че те са подкупени с подаръци и коварно избягват наказанието, тогава стана нужда осезателно да го убедят: те доказаха, че не им стига ни хартия, ни потребните за това писмени тръстики. [4:16] Това беше действие на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на иудеите.
[5:1] Тогава царят, изпълнен с голям гняв и неизменен в омразата си, повика Ермона, който бе поставен над слоновете, и заповяда на другия ден да нахранят всички слонове, наброй петстотин, с тамян, колкото се може в по-голяма мяра, и доволя да ги напоят с чисто вино, и кога се развилнеят от даденото им изобилно питие, да ги изведат срещу иудеите, обречени на смърт. [5:2] Като даде тая заповед, той отиде на пиршество, след като повика особено ония от своите приятели и военни, които враждуваха против иудеите; а Ермон, началник над слоновете, изпълни точно заповедта му. [5:3] Определените за това служители отидоха от вечерта да свързват ръцете на злочестите, па взеха и други предпазни мерки спрямо тях, мислейки, че през нощта целият народ ще се подложи на крайна гибел. [5:4] А иудеите, които изглеждаха за езичниците лишени от всякаква защита, защото отвред бяха стеснени от тежка неволя, призоваваха Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, своя милосърден Бог и Отец, призоваваха всички с непрестанен плач и сълзи, като молеха да отвърне от тях нечестивия замисъл и да ги спаси от приготвената за тях смърт със Своето славно явяване. [5:5] Прилежната тяхна молитва възлезе на небето. Ермон напои неукротимите слонове, като им обилно даде вино и тамян, и на сутринта се яви в двореца да обади за това на царя. [5:6] Но Бог бе пратил на царя крепък сън - тоя добър дар, отвека пращан от Него нощем и денем на всички, на които Той иска. [5:7] По Божие въздействие, потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за беззаконното си предприятие и съвършено се излъга в неизменното си решение. [5:8] А иудеите, като се избавиха от предопределения час, възхваляха Светия свой Бог и отново молеха Добропримирливия да покаже на гордите езичници силата на всемощната Си десница. [5:9] На девет и половина часа, служителят, комуто бе възложено да кани, като видя, че поканените се бяха вече събрали, влезе при царя да го буди. След като го събуди с мъка, той обади, че времето за пиршество минава, и даде сметка за това, що му бе поръчано. Царят, като помисли, отиде да пие и заповяда на поканените на пир да седнат на трапезата право срещу него. [5:10] Като направиха това, той подканваше събралите се да прекарат на пиршеството в пълно веселие. [5:11] Във време на дългата беседа царят, като повика Ермона, строго и люто питаше, по каква причина иудеите са оставени да преживеят тоя ден. [5:12] Тоя каза, че още нощес изпълнил каквото му било поръчано, и приятелите цареви потвърдиха това. Тогава царят, в жестокостта си по-лют и от Фалариса, каза, че те трябва да благодарят на днешния му сън, [5:13] "а ти непременно за утрешния ден приготви пак слоновете за изтребване беззаконните иудеи". [5:14] Като каза това царят, всички присъствуващи с удоволствие и радост му изявиха своето одобрение и се разотидоха всеки у дома си. Нощта беше употребена не толкова за сън, колкото за измисляне всякакви поругания над мнимите престъпници. [5:15] На сутринта рано, току щом петли пропяха, Ермон изведе зверовете и почна да ги раздразня в широкия двор. В града тълпи народ се бяха събрали на плачевното зрелище, очаквайки с нетърпение да се съмне. [5:16] Иудеите безспирно, измъчвани духом, правеха молитва с много сълзи и жални песни и, простирайки ръце към небето, молеха величайшия Бог пак да им прати бърза помощ. [5:17] Слънчевите лъчи не бяха се още пръснали, и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон и покани да излязат, като яви, че всичко е готово, каквото пожела царят. [5:18] Като изслуша това и като се слиса от предложението за необикновено излизане, той, понеже бе забравил съвсем за всичко, попита: каква е тая работа, която той изпълнил с такава бързина? Това беше въздействие от владеещия над всичко Бог, Който докара в ума му забрава на всичко, що беше сам преди намислил. [5:19] Ермон и всички приятели обясниха, думайки: "царю, зверовете и войската са приготвени по твоята настойчива заповед". [5:20] А той се изпълни с голям гняв от тия думи - защото по Божия промисъл беше му щукнало всичко намислено, - и с бляснали очи заплашително каза: [5:21] "да имаше ти родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на дивите зверове вместо невинните иудеи, които към мене и към дедите ми са пазили неизменна и пълна вярност. Да не беше моята привързаност към тебе по възпитание и да не бяха твоите заслуги, ти вместо тях щеше да бъдеш погубен". [5:22] Тъй получи Ермон неочаквана и страшна заплаха - и се измени в поглед и в лице; тогава всеки от приятелите излезе с неудоволствие, а всички събрали се ги пуснаха да си разотидат. [5:23] Като чуха иудеите за тая благосклонност на царя, възхвалиха Бога и Царя на царете за помощта, получена от Него. [5:24] След тия решения царят пак уреди пиршество и канеше да се веселят. А като повика Ермона, люто му каза: "колко пъти трябва да ти заповядвам, негоднико, за едно и също? Въоръжи пак слоновете утре за погубване на иудеите". [5:25] Тогава седналите заедно с него на трапеза сродници, чудейки се на непостоянните му мисли, казаха: "докога, царю, ще ни изкушаваш като безумни; трети път заповядваш да се изтребят, и пак, щом дойде до изпълнение, отменяваш и унищожаваш заповедта си. [5:26] Затова и градът от чакане се намира в тревога, пълни се с тълпи народ и често се заплашва от опасност да бъде разграбен". [5:27] След това царят, съвсем като Фалариса изпълнен с безразсъдство и не смятайки за нищо произлезлите в него душевни промени в полза на иудеите, [5:28] потвърди с най-нечестива клетва и нареди веднага да се пратят иудеите в ада, осакатени от краката и стъпките на зверовете, след това да се предприеме поход против Иудея, бързо да се опустоши тя с огън и меч, и недостъпният нам техен храм, думаше той, с огън да се изгори и да се направи завинаги пуст за всички, които искат там жертви да принасят. [5:29] Тогава приятелите и роднините, твърде зарадвани, се разотидоха с доверие и разположиха в града на най-сгодни места войски за стража. [5:30] А началникът над слоновете, като доведе зверовете, тъй да се каже, в бясно състояние от благоуханното вино, приготвено с тамян, въоръжи ги със страшни оръдия - и сутринта рано, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към конедрума, дойде в двореца и напомни на царя, какво предстоеше да се прави. [5:31] А царят, изпълнен с голям гняв, излезе с нечестив замисъл в цял поход със зверовете, като поради жестокото си сърце искаше да види със собствени очи плачевната и бедствена гибел на речените люде. [5:32] Когато иудеите видяха праха, що се дигаше от слоновете, които излизаха из портите, и от вървящата след тях въоръжена войска, както и от множеството народ, и чуха дигналите се силни викове, помислиха, че е настанал последният час на живота им и краят на тяхното най-мъчително чакане. [5:33] Те дигнаха писък и плач и се целуваха един други, прегръщаха се с роднини, като се хвърляха на шия - бащи на синове, а майки на дъщери; [5:34] други пък държаха на гърди новородени младенци, които сучеха последно мляко. [5:35] Но, знаейки предишните тям помощи от небето, те единодушно паднаха ничком, като махнаха децата от гърдите, [5:36] и високо викаха към Властника на всяка власт, молейки Го да ги помилува и да яви помощ на тях, стоещи вече при адските порти.
[6:1] Между това някой си Елеазар - уважаван мъж, от свещениците на страната, вече достигнал старческа възраст и украсен в живота си с всякаква добродетел, - покани стоещите около него старци да призовават светия Бог и се молеше тъй: [6:2] "Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван. [6:3] Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост. [6:4] Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си. [6:5] Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове. [6:6] Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки. [6:7] И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници. [6:8] Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно, [6:9] та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог. [6:10] Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво: [6:11] помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници. [6:12] Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов. [6:13] Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас; [6:14] стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш". [6:15] Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума. [6:16] Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска. [6:17] Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите. [6:18] Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост. [6:19] Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха. [6:20] Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши. [6:21] Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки: [6:22] "вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството. [6:23] Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му? [6:24] Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор! [6:25] Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни". [6:26] Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител Бога. [6:27] След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение. [6:28] Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб. [6:29] Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие. [6:30] Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение. [6:31] А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор. [6:32] А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения. [6:33] Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение. [6:34] След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им. [6:35] Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати. [6:36] Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне. [6:37] Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:
[7:1] "Цар Птоломей Филопатор до началниците египетски и до всички длъжностни лица - бъдете весели и здрави! Здрави сме и ние и децата ни, защото великият Бог ни помага в работите по нашето желание. [7:2] Някои от нашите приятели по своя зъл умисъл често ни докладваха и ни убеждаваха да съберем всички иудеи, които се намират в царството, и да ги мъчим с необикновени мъки като изменници, [7:3] прибавяйки, че, докато не бъде сторено това, работите на царството ни не ще бъдат никога уредени поради омразата, която те питаят към всички народи. [7:4] Те ги дори доведоха в окови с насилие като роби, или по-добре, като клеветници, и без всяко разгледване и разпитване се опитваха да ги погубят, като измисляха жестокости, по-люти дори и според скитските обичаи. [7:5] Ние забранихме строго това и по благоволението, що питаем към всички човеци, веднага им дарувахме живот; а като узнахме, че Небесният Бог е вярна закрила на иудеите и винаги ги защищава, както баща - синовете си, и още като взехме под внимание известното тяхно доброжелателство към нас и към нашите деди, справедливо ги освободихме от всякакво обвинение в каквото и да било [7:6] и заповядахме на всички и всекиму да се върнат у дома си, тъй че нийде никой и в нищо да ги не оскърбява и не укорява в това, що е станало без тяхна вина. [7:7] Знайте, че ако ние предприемем против тях нещо лошо или изобщо ги оскърбим, ще имаме против себе си не човек, а владеещия над всяка власт Всевишния Бог за отмъстител на нашите дела във всичко и винаги неизбежно. Здравейте!" [7:8] Като получиха това послание, иудеите не бързаха веднага да си тръгнат, а молиха царя, щото онези от иудейския народ, които са оставили самоволно Светаго Бога и Божия закон, да получат чрез тях длъжното наказание, [7:9] прибавяйки, че ония, които заради търбуха си престъпили божествените наредби, никога няма да имат добри разположения и към царевата управа. [7:10] Царят намери, че те казват истина, даде им одобрение и пълномощие за всичко, та да изтребят на всяко място в царството му без пречка ония, които са престъпили Божия закон, без особено позволение или царски надзор. [7:11] Тогава, като му поблагодариха, както трябваше, свещениците и цялото народно множество възпяха алилуия - и радостно потеглиха. [7:12] Всеки еднородец от осквернилите се, когото срещнеха на пътя, те наказваха и убиваха за пример на другите. [7:13] В оня ден те убиха повече от триста мъже, и тържествуваха весело, погубвайки нечестивците. [7:14] А те, останали верни Богу до смърт и получили пълна радост от спасението, потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, с веселие и възклицания, с хвала и сладкогласни песни, благодарейки Богу на отците си, вечния Спасител на Израиля. [7:15] Като дойдоха в Птолемаида, наречена по свойството на мястото Родофор (розоносна), дето по общо споразумение ги чакаха кораби седем дена, [7:16] те уредиха там гощавка за спасението, защото царят бе ги щедро снабдил с всичко, що бе потребно всекиму, докато стигнат у дома си. [7:17] Понеже пристигнаха там мирно с прилични благодарения, те и тук решиха да празнуват весело всички дни, колкото престоят. [7:18] Като осветиха тия дни и затвърдиха свой оброк с поставяне стълб върху мястото на гощавката, те потеглиха нататък по суша, море и река - всеки в своето живелище - непокътнати, свободни, в пълна радост, пазени с царска заповед. Тогава те придобиха по-голяма сила и слава, отколкото преди, и станаха страшни за враговете, от никого никак не притеснявани в тяхното владение, [7:19] и всички получиха своето по опис, тъй че, които имаха каквото и да е у себе си, с най-голям страх им го връщаха, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния за тяхно спасение. [7:20] Благословен да е Спасителят на Израиля за вечни времена! Амин. |