[1:1] След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях? [1:2] Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце. [1:3] Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него. [1:4] Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души. [1:5] Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци. [1:6] Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. [1:7] Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря. [1:8] И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън. [1:9] След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. [1:10] И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род). [1:11] Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер. [1:12] И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена. [1:13] Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена. [1:14] Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш? [1:15] (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори. [1:16] И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа. [1:17] И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма. [1:18] Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му). [1:19] Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници. [1:20] И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове. [1:21] Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес. [1:22] И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях. [1:23] (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз). [1:24] И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост. [1:25] Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха. [1:26] Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес. [1:27] И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя. [1:28] Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони. [1:29] И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък). [1:30] И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък. [1:31] И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. [1:32] И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони. [1:33] И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици. [1:34] Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината. [1:35] И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици. [1:36] Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.
[2:1] Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека; [2:2] вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? [2:3] Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас. [2:4] Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака. [2:5] Поради това и наричат онова място Бохим *. Там те принесоха жертва Господу. [2:6] След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя, [2:7] народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля. [2:8] Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години, [2:9] и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш; [2:10] и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, - [2:11] тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци; [2:12] оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа; [2:13] оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти. [2:14] Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си. [2:15] Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени. [2:16] Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители, [2:17] но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй. [2:18] Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха. [2:19] Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път. [2:20] Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми, [2:21] и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, - [2:22] за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не? [2:23] И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса. * Плачещи.
[3:1] Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни, [3:2] само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели: [3:3] петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат. [3:4] Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея. [3:5] И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци, [3:6] и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове. [3:7] И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти. [3:8] Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години. [3:9] След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, - Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов. [3:10] Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема. [3:11] И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син. [3:12] Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа. [3:13] Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите. [3:14] И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години. [3:15] Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона. [3:16] Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро, [3:17] (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен. [3:18] Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете, [3:19] сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него. [3:20] Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него). [3:21] (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му, [3:22] тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части. [3:23] Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи. [3:24] След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая. [3:25] Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв. [3:26] Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират. [3:27] А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях. [3:28] И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине. [3:29] Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга. [3:30] Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.) [3:31] След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.
[4:1] Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа. [4:2] И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим. [4:3] И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години. [4:4] В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова; [4:5] тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят. [4:6] Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове; [4:7] Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце. [4:8] Варак й каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене). [4:9] Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес. [4:10] Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него. [4:11] Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес. [4:12] И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак е възлязъл на планина Тавор. [4:13] Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон. [4:14] И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му - десет хиляди души. [4:15] Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша. [4:16] Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един. [4:17] А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир. [4:18] Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си). [4:19] Сисара й каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави. [4:20] Сисара й каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: "няма ли някого тука?", ти кажи: "няма". [4:21] Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, - и издъхна. [4:22] И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи. [4:23] Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви. [4:24] Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.
[5:1] В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи: [5:2] За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа! [5:3] Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев. [5:4] Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха; [5:5] планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев. [5:6] В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки. [5:7] Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля. [5:8] Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля? [5:9] Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа! [5:10] Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен! [5:11] Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите. [5:12] Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов! [5:13] Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите. [5:14] От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст. [5:15] И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена - голямо разногласие. [5:16] Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена - голямо разногласие. [5:17] Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища. [5:18] Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим - на полските височини. [5:19] Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха. [5:20] От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара. [5:21] Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата! [5:22] Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им. [5:23] Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите. [5:24] Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена! [5:25] Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко. [5:26] Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната - към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. [5:27] При нозете й се сгърчи, падна и се простря, при нозете й се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен. [5:28] През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му? [5:29] Мъдрите нейни дворкини й отговарят, и сама тя отговаря на думите си: [5:30] навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника. [5:31] Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! - И спокойна беше земята през четирийсет години.
[6:1] Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години. [6:2] Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини. [6:3] Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него; [6:4] и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел. [6:5] Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество - като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават. [6:6] И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа. [6:7] И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци, [6:8] Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството; [6:9] избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им, [6:10] и ви казах: "Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете"; ала вие не послушахте гласа Ми. [6:11] Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци. [6:12] И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо! [6:13] Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци. [6:14] Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам. [6:15] Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си. [6:16] Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека. [6:17] Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене: [6:18] не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш. [6:19] Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи. [6:20] И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи. [6:21] Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му. [6:22] И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен. [6:23] Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш. [6:24] И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом *. Той стои и доднес в Офра Авиазерова. [6:25] През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него, [6:26] и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш. [6:27] Гедеон взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем. [6:28] Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник. [6:29] И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият син Гедеон е направил това. [6:30] И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него. [6:31] Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му. [6:32] И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му. [6:33] Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска. [6:34] И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му. [6:35] И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща. [6:36] И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори, [6:37] то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори. [6:38] Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода. [6:39] И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса. [6:40] Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса. * Господ е мир.
[7:1] Иероваал, сиреч Гедеон, стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък стан беше на север от него, при хълм Море, в долината. [7:2] И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: "моята ръка ме спаси"; [7:3] затова, разгласи да чуе народът, и кажи: "който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад". И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха. [7:4] И рече Господ Гедеону: народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: "да върви с тебе", нека върви с тебе; а за когото ти кажа: "не бива да върви с тебе", нека не върви. [7:5] Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият. [7:6] И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода. [7:7] И рече Господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място. [7:8] И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него - в долината. [7:9] През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце; [7:10] ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си; [7:11] и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана. [7:12] А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг. [7:13] Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури. [7:14] Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан. [7:15] Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони (Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан. [7:16] И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи. [7:17] И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие; [7:18] когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов! [7:19] И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им. [7:20] И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов! [7:21] И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг. [7:22] Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата. [7:23] Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци. [7:24] А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Иордан. И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Иордан; [7:25] и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива - в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Иордан.
[8:1] И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него. [8:2] Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера? [8:3] Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи. [8:4] И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете. [8:5] И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана. [8:6] Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти? [8:7] Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили. [8:8] Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот. [8:9] Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула. [8:10] А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци. [8:11] Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно. [8:12] Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и докара в смущение целия стан. [8:13] Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес. [8:14] И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски - седемдесет и седем души. [8:15] След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци? [8:16] И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот, [8:17] и събори Пенуелската кула и изби градските жители. [8:18] И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе - всеки приличаше на царски син. [8:19] Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил. [8:20] И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад. [8:21] Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им. [8:22] И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци. [8:23] Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее. [8:24] Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.) [8:25] Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си. [8:26] Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им. [8:27] От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом. [8:28] Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона. [8:29] И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом. [8:30] Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени. [8:31] Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех. [8:32] И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова. [8:33] След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита; [8:34] и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове, [8:35] и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.
[9:1] Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза: [9:2] внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът. [9:3] Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат. [9:4] И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му. [9:5] И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил. [9:6] Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем. [9:7] Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе! [9:8] Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар. [9:9] Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата? [9:10] Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар. [9:11] Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата? [9:12] И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар. [9:13] Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата? [9:14] Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар. [9:15] Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански. [9:16] И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте? [9:17] За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци; [9:18] а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат. [9:19] Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас; [9:20] ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха. [9:21] И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха. [9:22] Авимелех пък царува над Израиля три години. [9:23] И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха, [9:24] та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си. [9:25] Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха. [9:26] В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него. [9:27] И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха. [9:28] Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим? [9:29] Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай. [9:30] Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи. [9:31] Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на', бунтуват града против тебе; [9:32] затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето; [9:33] а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може. [9:34] И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини. [9:35] (Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата. [9:36] Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци. [9:37] Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним. [9:38] И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех, та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него. [9:39] И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха. [9:40] И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убита до самите градски порти. [9:41] И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем. [9:42] На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха. [9:43] Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби. [9:44] Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха. [9:45] И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол. [9:46] Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал-Верита. [9:47] Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска. [9:48] Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз. [9:49] И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени. [9:50] После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе. [9:51] Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата. [9:52] Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън. [9:53] Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа. [9:54] Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря. [9:55] Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си. [9:56] Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя. [9:57] И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.
[10:1] След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина. [10:2] Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир. [10:3] След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години. [10:4] Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя. [10:5] И умря Иаир и биде погребан в Камон. [10:6] Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха. [10:7] И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци; [10:8] оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад. [10:9] Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени. [10:10] И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци. [10:11] И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци, [10:12] сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им? [10:13] а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям; [10:14] идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време. [10:15] Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега. [10:16] И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви. [10:17] Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа. [10:18] Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.
[11:1] Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада. [11:2] И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. [11:3] Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него. [11:4] След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля. [11:5] Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов, [11:6] и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци. [11:7] Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда? [11:8] Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски. [11:9] И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, - ще остана ли у вас началник? [11:10] Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти! [11:11] След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа. [11:12] Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми? [11:13] Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя). [11:14] (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар [11:15] да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска; [11:16] защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес; [11:17] оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: "позволи ми да мина през земята ти"; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес. [11:18] И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав. [11:19] И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място. [11:20] Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля. [11:21] И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя; [11:22] и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан. [11:23] И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш? [11:24] Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш. [11:25] Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях? [11:26] Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте? [11:27] Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци! [11:28] Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него. [11:29] И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци. [11:30] И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми, [11:31] то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение. [11:32] И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му; [11:33] и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви. [11:34] И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора': тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря. [11:35] Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека. [11:36] Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа - прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци. [11:37] И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки. [11:38] Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините. [11:39] След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля, [11:40] щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.
[12:1] Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе. [12:2] Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им; [12:3] като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене? [12:4] Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия. [12:5] И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не". [12:6] Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди. [12:7] Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове. [12:8] След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем. [12:9] Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години. [12:10] Есевон умря и биде погребан във Витлеем. [12:11] След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години. [12:12] И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя. [12:13] След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела. [12:14] Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет ослета; той съди Израиля осем години. [12:15] И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.
[13:1] Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години. [13:2] В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше. [13:3] И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син; [13:4] затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто; [13:5] защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце. [13:6] Жената дойде и каза на мъжа си: човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен; аз го не попитах, отде е, и той ми не каза името си; [13:7] той ми каза: "ето, ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже младенецът от самата майчина утроба до смъртта си ще бъде назорей Божий". [13:8] Маной се помоли Господу и каза: Господи! нека дойде пак при нас човекът Божий, когото си пращал, и ни научи, какво да правим с младенеца, който ще се роди. [13:9] Бог чу гласа на Маноя, и Ангел Божий пак дойде при жената, когато тя беше на полето, и Маной, мъж й, не беше с нея. [13:10] Жената тоз час се затече и обади на мъжа си и му каза: ето, яви ми се човекът, който преди идва при мене. [13:11] Маной стана и тръгна с жена си, и дойде при оня човек и му каза: ти ли си човекът, който си говорил с тая жена? (Ангелът) каза: аз. [13:12] И рече Маной: и тъй, ако се изпълни думата ти, как да постъпваме с тоя младенец и какво да правим с него? [13:13] Ангел Господен каза на Маноя: нека той се пази от всичко, за което говорих на жената; [13:14] нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да пази всичко, каквото й заповядах. [13:15] И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле. [13:16] Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен. [13:17] Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти. [13:18] Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно. [13:19] И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му. [13:20] Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята. [13:21] И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен. [13:22] И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога. [13:23] Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни всесъжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това. [13:24] И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше. [13:25] И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.
[14:1] И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави). [14:2] Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена. [14:3] Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави. [14:4] Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля. [14:5] И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му. [14:6] И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил. [14:7] И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона. [14:8] Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъвовия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед. [14:9] Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп. [14:10] Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците. [14:11] И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него. [14:12] И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона * и трийсет премени; [14:13] ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме. [14:14] И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката. [14:15] На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете? [14:16] И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той й каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна? [14:17] И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той й я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ. [14:18] И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми. [14:19] И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката. [14:20] А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел. * Риза от тънко платно.
[15:1] Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: "ще вляза при жена си в спалнята", баща й му не даде да влезе. [15:2] И каза баща й: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея. [15:3] Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло. [15:4] И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки; [15:5] запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини. [15:6] И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща й. [15:7] Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя. [15:8] И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам. [15:9] И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи. [15:10] И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас. [15:11] И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях. [15:12] И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете. [15:13] Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома. [15:14] Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му. [15:15] Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души. [15:16] И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души. [15:17] Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи "*. [15:18] И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните. [15:19] И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес. [15:20] И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години. * Хвърлена челюст.
[16:1] Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея. [16:2] Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием. [16:3] А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там). [16:4] След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида. [16:5] Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро. [16:6] Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят? [16:7] Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци. [16:8] И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях; [16:9] в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му. [16:10] И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат? [16:11] Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци. [16:12] Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци. [16:13] И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци). [16:14] И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му). [16:15] И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила. [16:16] И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт. [16:17] И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци. [16:18] Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си. [16:19] И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна. [16:20] Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него. [16:21] Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора. [16:22] Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат. [16:23] Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона. [16:24] Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас. [16:25] И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете. [16:26] И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.) [16:27] А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона. [16:28] Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи. [16:29] И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата. [16:30] И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си. [16:31] И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)
[17:1] Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха. [17:2] Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! [17:3] И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го. [17:4] Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. [17:5] И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник. [17:6] В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. [17:7] Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно; [17:8] тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха. [17:9] И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря. [17:10] А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. [17:11] Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син. [17:12] Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха. [17:13] И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
[18:1] В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена. [18:2] И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. [18:3] Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука? [18:4] Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник. [18:5] Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали. [18:6] Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали. [18:7] И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа. [18:8] И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте? [18:9] Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя; [18:10] кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята. [18:11] И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие. [18:12] Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим. [18:13] Оттука те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха. [18:14] И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? и тъй, помислете, какво да се прави. [18:15] И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. [18:16] А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишко оръжие, стояха при вратата. [18:17] Петимата пък души, които бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и изления кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишко оръжие. [18:18] Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите? [18:19] Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе? [18:20] Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа. [18:21] Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи. [18:22] Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове [18:23] и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова? [18:24] Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е? [18:25] Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си. [18:26] И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си. [18:27] А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън. [18:28] Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него, [18:29] като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а по-преди оня град се наричаше Лаис. [18:30] И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха; [18:31] и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.
[19:1] В ония дни, когато Изриил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски. [19:2] Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца. [19:3] Мъж й стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. [19:4] Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там. [19:5] На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете. [19:6] Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти. [19:7] Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там. [19:8] На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха). [19:9] И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си. [19:10] Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него. [19:11] Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него. [19:12] Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива. [19:13] И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама. [19:14] И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова. [19:15] И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват. [19:16] И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове. [19:17] Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш? [19:18] Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си; [19:19] имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда. [19:20] Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай. [19:21] И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха. [19:22] Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. [19:23] Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие; [19:24] ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие. [19:25] Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори. [19:26] И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят й, и лежа до съмване. [19:27] Господарят й стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете й на прага. [19:28] Той й каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си. [19:29] Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете й на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви. [19:30] Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова нещо от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.
[20:1] Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа. [20:2] Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, - четиристотин хиляди пешаци меченосци. [20:3] Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло? [20:4] Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова; [20:5] и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря; [20:6] аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля; [20:7] ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук. [20:8] И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си; [20:9] и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие; [20:10] ще вземам по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля. [20:11] И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек. [20:12] И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас! [20:13] Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви; [20:14] и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на война против синовете Израилеви. [20:15] И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин; [20:16] от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат. [20:17] А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война. [20:18] Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде). [20:19] На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива; [20:20] и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива. [20:21] Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни. [20:22] Но израилският народ се съвзе, и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден. [20:23] И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него. [20:24] И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина. [20:25] Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци. [20:26] Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви. [20:27] И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там, [20:28] и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви. [20:29] И постави Израил засада около Гива. [20:30] На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред. [20:31] Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни: [20:32] И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както по-преди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.) [20:33] Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара. А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива. [20:34] И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло, [20:35] а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци. [20:36] Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива, [20:37] засадата побърза и се спусна към Гива, - влезе и порази с меч целия град. [20:38] Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града. [20:39] И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: "пак падат пред нас, както и в предишните битки", [20:40] тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето. [20:41] Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло. [20:42] И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там; [20:43] заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива. [20:44] И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже. [20:45] Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца. [20:46] Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже. [20:47] Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души. [20:48] А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч - и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.
[21:1] И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена. [21:2] И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха [21:3] и думаха: Господи, Боже Израилев! защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля? [21:4] На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви. [21:5] И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт. [21:6] И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля; [21:7] какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени? [21:8] И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа. [21:9] Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски. [21:10] И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата; [21:11] и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха). [21:12] И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя. [21:13] И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир. [21:14] Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха. [21:15] Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена. [21:16] И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени? [21:17] И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля; [21:18] ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина. [21:19] И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона. [21:20] И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята, [21:21] и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова; [21:22] и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни. [21:23] Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях. [21:24] В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си. [21:25] В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право. |